В началото на темата Астарот дава едно определение - "Предателсвото е осъждано от морала нарушение верността към кауза, организация или личност."
Това значи ли, че веднъж декларирал своята принадлежност към кауза или организация, трябва да си им верен независимо от всичко, защото иначе се превръщаш в предадел?
Един пример от обкръжаващата ме среда. Няколко човека се обединиха около една идея или кауза, за която заедно се бориха. Поставиха един от тях да ги ръководи в последствие. След като обаче се започна фактическата работа по реализиране на каузата се оказа, че ръководещият не води съвсем почтено организацията и това противоречи на принципите на останалите. Ако те се откажат, това би ли било предателство? Моето виждане е, че хората се променят, ценностите се променят и каузите и организациите могат да се променят, така че може в един момент да не си пасвате. Не е предателство да декларираш открито, че са се появили такива разминавания и оттегляш подкрепата си към каузата или организацията.
Подобно може да е и предателството спрямо дадена личност. Примерно, част си от някакъв колектив. В този колектив имаш един много близък човек, който изразява някаква позиция, предложение и прочее и очаква от теб да го подкрепиш. Да, ама това, което е изразил, противоречи на твоята визия за нещата, на твоите принципи и ти отказваш да го подкрепиш. Познавам хора, които биха определили това като предателство, но в някои случаи трябва да избираш дали да останеш верен на себе си или на другия... И такива ситуации се пораждат не само като част от обществения живот, но и в личния също. Когато ние сме в ролята на предадения, невинаги можем да оценим трезво нещата и да приемем, че отсрещният човек не е могъл да застане против самия себе си, само и само да ни подкепи. Обаче ако е обещал да го направи и после зад гърба ни е направил друго....
И за да се обобщя, според мен предателството е белязано от личната изгода и подмолното поведение.
