Предателството

[Astaroth]

"Предателсвото е осъждано от морала нарушение верността към кауза, организация или личност."

Освен това е една от най-ужасните, грозни и непростими постъпки. Няма човек който в даден момент да не е изпитвал болката от такива действия спрямо него. До една степен си обяснявам и защо се случа - най-често предателя има някаква лична изгода. Но изникват и въпроси... За да бъдеш предаден първо трябва ти самият да си го допуснал. Разкрил си се пред някого, нещо неизбежно при градене на топли взаимоотношения. Иначе тези взаимоотношения не биха били искрени и истински. Нима трябва постоянно да си нащрек със всеки, дори с тези които смяташ за истински приятели? Не се ли губи смисъла така? Има описани техники за изграждане на недосегаемост в това отношение, но знаем и последиците от тях. Рефлектира и върху хора които нямат никаква вина за случилото се.

Ами вие как се справяте с предателството? Кой е правилният начин за реагиране в такива ситуации? Или пък човек трябва да продължи по пътя си и да не се оставя на гнева да го завладее. Да върви с едно на ум както се казва. Ще кажете - златната среда е решението. Хем да не бързаш с доверието, хем да дадеш шанс на човека срещу теб. Но доверието един път появи ли се между двама души веднага се превръща във вход за предателството и вече е въпрос на личен избор какво ще направи човека срещу теб. Дали ще се възползва или не. Да наблюдаваш и подлагаш на анализ всяко едно негово действие спрямо теб се превръща в дебнене...или пък въпрос на оцеляване. Кой знае...

[Цеци_Вихронрав]

Доверието е оръжие което даваш на отсрещния. С него може да те защити или да те унищожи.Имам късмет, че съм случила на приятели, но и на мен ми се е случвало да ме предадат. Вярно, не приятели, но все пак достатъчно близки до мен хора. С времето установих, че в такъв случай е по-добре да изчакам да ми минат болката и обидата преди да реша да си го върна с лихвите. А си го връщам, защото първо съм вещица и второ не съм чак толкова добър и благороден човек, че да прощавам. А изчаквам, защото докато съм под въздействието на емоциите може да навредя и на странични хора, не само на предателя. Виж, като ми мине е друго... Тогава премислям нещата и избирам правилният начин на действие така, че не просто да си го върна, но и отсрещния да знае, че аз съм му причинила това и защо точно съм му го причинила. А най-ми е хубаво когато успея да планирам нещата така, че предалият ме сам да си навреди в ситуация в която съм го предупредила, че ще пострада. Кефещо!!!

[Astaroth]

Доверието е оръжие което даваш на отсрещния. С него може да те защити или да те унищожи.

Именно това съм написал и аз в предишна тема, ето го тук:

Как немагьосници успяват да я използват добре към някои хора (близки, например). Близостта създава ли канали...

Аз си обяснявам нещата така - близките са хора, които съвсем доброволно (даже в повечето случаи неосъзнато) дават в ръцете ти цялата информация за тях, чрез така нареченото споделяне, основата на което е доверието. От там насетне дали ще използваш тази информация, за да помогнеш на човека или да му навредиш е в пряка зависимост с морала. Доверието е като пистолет, който даваш на някого, за да ти пази гърба. С този пистолет обаче, той може да реши да те застреля...

За отмъщението - да, дори само като си го помисля и идва едно задоволство... Но в момента колкото и да ми се иска не му е времето. Така че е оставено за по-натам.

По-скоро темата беше как да се предпазим от следващи такива прояви спрямо нас самите... Въобще темата с доверието е доста сложна. Когато го няма - лошо; когато го има пък е предпоставка за предателство. Остава да наблюдаваш действията на хората и да влагаш толкова доверие колкото позволяват самите действия на човека спрямо теб. И пак има процент на случайност - не можеш да знаеш на кой какво ще му скимне утрешния ден...

[Цеци_Вихронрав]

По-скоро темата беше как да се предпазим от следващи такива прояви спрямо нас самите...

Много отдавна бях публикувала тук едно сихотворение за доверието  мисля, че то дава отговор.Ето го и него"
Цената на доверието
 
 Така съм създадена,
 Че предпочитам
 Да се усмихна, вместо да се намръщя,
 Да погаля — вместо да ударя,
 Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
 
 Много пъти са ме лъгали.
 Дори най-скъпите, най-близките.
 Обичта ми са тъпкали
 С думи са ме оплитали —
 И пак ме гледаха в очите.
 
 Може още сто пъти да ме излъжат.
 Нека.
 Едно не искам: заради стоте измами
 Веднъж да не повярвам само
 На очите, които наистина
 Са били искрени.
 
 Станка Пенчева

[Libra777]

Но доверието един път появи ли се между двама души веднага се превръща във вход за предателството и вече е въпрос на личен избор какво ще направи човека срещу теб. Дали ще се възползва или не. 

Точно това е доверието - безрезервно и доброволно да повериш себе си на другия, без да имаш съмнения, очаквания или предубедености спрямо него... И понеже доверието се дава доброволно, не можеш да очакваш отсрещният да ти е длъжник за него... Той може даже не го е искал, защото в някаква степен то е и товар.  Аз също съм имала моменти, в които съм съжалявала, че някой ми се е доверил просто защото така ставам морално задължена към този човек и искам-не искам, трябва да нося товара му заедно с него... Разбира се, най-лесното в случая е да вляза в ролята на предател и да го изоставя, но... Не съм такъв човек, не мога. Даже понякога мразя в себе си това, че съм вярна до крайност и че не мога да се отметна от думата си дори тогава, когато аз самата съм била предадена от същия човек. Не заради дълг към другия, а заради моето лично достоинство...
Затова почти не се доверявам. А доверя ли се, не слагам отговорността върху другия, а върху себе си... Ако някой се възползва от доверието ми, не се обиждам и не се сърдя - просто го имам предвид.
Единственото нещо, което считам за непростимо предателство, е неспазването на дадена дума... Тогава директно приключвам всякакви добри отношения и ставам твърде зла 

[Astaroth]

Точно това е доверието - безрезервно и доброволно да повериш себе си на другия, без да имаш съмнения, очаквания или предубедености спрямо него...

И да и не. Поне според мен и сега ще обясня защо. Доверието само по себе си е чувство. Чувство на сигурност за едната страна, тази която се доверява, момента когато си свалил бронята след многото битки. Спокоен пристан в бурното море, ако мога така да се изразя. И другото, ти го описа вече - чувство на дълг и чест, страната на която се доверяваш. Тия двете, дълг и чест, са свързани с морала...

В момента когато си свикнал с това чувство на сигурност, макар и на неосъзнато ниво, ти вече имаш очакване, че ще я получиш. Да, не си казваш "Аз ще ти се доверя, значи ти трябва да правиш това и това спрямо мен.", но имаш очакване. Така е устроен човека. Няма нещо което да правиш без да имаш някакви очаквания.

Прост пример - посаждаш семенце. Поливаш го, грижиш се за него по всякакъв начин и имаш едно очакване, че това семенце ще порасне здраво дърво от което ти ще береш плодове. В контекста на темата - семенцето е доверието, а плодовете са сигурността. Ти не се доверяваш просто ей така, за да се каже, че си се доверил.

Друг пример - не си казваш "Имам доверие на този ключ, че ще отвори входната врата.", но когато посегнеш към него и тръгнеш да отключваш ти имаш очакване, че точно този ключ ще отключи вратата. Процеса протича в главата ти без дори да си го разбрала, че протича.

Разбира се има и моменти когато дървото порасне и разбереш, че плодовете не са ядливи и ти става едно такова тежко на сърцето. Защото си влагал от себе си. От времето и усилията си. И започват въпросите - "Аз ли не бях достатъчно добър, че да се погрижа както трябва за семецето?" и още куп други, често насочени към теб самия и когато разбереш, че не ти си виновен за дето си се доверил, а човека просто е злоупотребил - боли... Чувството, че са те използвали те разяжда. Настъпва момента когато започваш да търсиш отмъщението, не за друго, а за да възстановиш баланса...

[Libra777]

Затова хората са казали да не приемаш ближните си за даденост...

[Astaroth]

Аз не приемам никого за даденост, Либра. Други го направиха...

[Libra777]

Не беше адресирано конкретно към теб... Казах го по-скоро като общовалидно твърдение, но използвах второ лице...

[Цеци_Вихронрав]

Когато дадеш доверие и приятелство нямаш гаранция, че отсрещния няма да злоупотреби, просто поемаш риска и го правиш... Ако човека е читав имаш приятелство до живот.  Болката идва ако отсрещния предаде доверието ти. А предполагам повече боли когато този отсрещен ти е не просто приятел, а роднина. И нали съм по примерите...Мен още ме боли, заради интригите на сестрата на мъж ми целящи да ни разделят, но само мога да гадая как се чувства мъжът ми... Той беше тук, видя за какво става въпрос и... И понеже става въпрос за сестра му се опита да измисли куп възможни и невъзможни оправдания, за поведението и, но... Но виждам болката и разочарованието в очите му и ме боли. Боли ме заради него, защото тя злоупотреби не само с моето доверие, но и с неговото. Майната ми на мен - аз съм чужда, но той и е брат по дяволите!!! И това, че кифлата предаде брат си ме прави още по-зла. Зла съм, защото мъж ми е безкрайно добър и ще си прегръща болката и ще се прави, че нищо не е станало, защото му е сестра и я обича. Аз обаче не съм добра и поназнайвам достатъчно психология, за да мога да и срина психиката и съм на път да го направя... Да не говорим, че за 12 години успях да разбера страховете и комплексите и, и колкото и да е гадно и неблагородно ще използвам това срещу нея.

[Llure]

Цеци, доста ме впечатли примера ти. Размишлявах върху ситуацията и наистина ми се иска да разбера... Какво ще ти донесе отмъщението към сестрата на мъжа ти? Той няма ли да е наранен от това, което смяташ да направиш? Някак си не си представям който и да е някога да каже "Благодаря ти, че си отмъсти на сестра ми", щом обича сестра си. Питам, защото съм била в подобна ситуация и ми е интересна гледната точка за отмъщението. Тя го е предала, а твоите намерения могат ли също да се изтълкуват от него като предателство?

[Libra777]

И тук отново идва въпросът - отмъщението справедливост ли е?

[Astaroth]

И тук отново идва въпросът - отмъщението справедливост ли е?

Справедливост е за потърпевшия, придава един завършек на нещата, но само и единствено в неговата психика. Тоест има възвръщане на баланса. Човек не може само да търпи, понякога трябва да тропне с крак и да покаже, че не може току така, безнаказано да си правят каквото искат с него.

От друга страна погледнато, ако отмъщението е направено, така че да стане ясно и на наблюдаващите ситуацията отстрани защо е направено, вече започват да си имат едно на ум. Макар и пресилено, може да се сравни с публична екзекуция. Ти ако видиш какво става когато правиш злини на даден човек веднага ще се замислиш дали ще постъпиш така с него. Нали? Или съм в грешка?

Отделен е въпроса, че има ситуации, като тази която описа Цеци примерно, когато има и трето лице което е по средата и колкото и да не му се иска, действията на която и да е от останалите две страни рефлектират върху него.

[Цеци_Вихронрав]

Питам, защото съм била в подобна ситуация и ми е интересна гледната точка за отмъщението. Тя го е предала, а твоите намерения могат ли също да се изтълкуват от него като предателство?

Не мисля, че мъжът ми ще го приеме като предателство, защото не действам подмолно и ръсейки лъжи, а директно. И да си конкретизирам... Сестра му ме покани да работя в Чехия с думите, че ще ми помогне да се адаптирам, а аз пък ще мога да си връщам кредитите. И ми помогна... Заведе ме в агентурата от където ми уредиха квартира и работа, а първият месец на работа (работехме заедно) мъжът и ми превеждаше. За това съм благодарна и на двама им и не съм спряла да повтарям, че те ми помогнаха. От там насетне обаче... Още на втората седмица се почнаха ежедневните разговори с бате (мъж ми) и плюенето по мен. Пушила съм в квартирата и щели да ме изгонят. Как е решила, че пуша вътре като не ми е стъпвала в квартирата един Бог знае. Харчила съм много пари. И от къде ги взех като още не бях взела заплата??? И други, и други, и 5 месеца аз бях в положение ежедневно да се оправдавам пред мъжът си и да доказвам, че думите на сестра му са пълни лъжи. Това при положение, че сме заедно 11 години и сме нямали проблем с доверието. Накрая аз избухнах, скарах се с мъжът си и спрях да говоря със сестра му, а в ответ тя и мъжът и скочиха срещу мен с думите: "Ко, ма, калпазанке, накараха те да работиш и ти вече си сърдита!". Е тея думи няма да ги забравя, защото аз при все, че работя една идея по-бавно от сестра му си правя нормата и не съм давала повод на шефовете да се оплакват от мен. И още същият ден ги прецапах сестра му и мъж и в месинджър и ги подметнах за всички лъжи, а в отговор те си написаха как те били предположили, те така решили и т.н. оправдания. ама те не били искали да ни скарат, ами само искали бате и да ме строи в две редици незнайно защо.
Обожавам писаното слово и новите умни телефони. Те пишат, а аз снимам, за да се види от кого идва писаното и сега си имам документирани признания за лъжите им.
А мъж ми няма да приеме действията ми за предателство защото аз нито ще тръгна да я развеждам, нито ще и подливам вода на работа с цел да я гонят, а лъжи изобщо няма да ползвам, защото не ми ходят на островръхата вещерска шапка.
И само да си спретна едно кафе с два ибопрофена и ще продължа.

[Цеци_Вихронрав]

Кафе, ибопрофен, цигара, двор, компютър... Мога да продължа.

От друга страна погледнато, ако отмъщението е направено, така че да стане ясно и на наблюдаващите ситуацията отстрани защо е направено, вече започват да си имат едно на ум. Макар и пресилено може да се сравни с публична екзекуция. Ти ако видиш какво става когато правиш злини на даден човек веднага ще се замислиш дали ще постъпиш така с него. Нали? Или съм в грешка?

Напълно си прав, Астарот! Отмъщението ми ще бъде публично и зрелищно. Винаги така правя. Аз не творя задкулисни игри и интриги, аз вадя души и го правя зрелищно! Зла съм!
А тъпата лъжкиня дето се води сестра на мъж ми, си го проси отдавна такова едно отмъщение. И при все, че съм предупредила, че занапред не искам да общувам с нея, но нали е сестра на мъж ми на семейни сбирки ще се прежаля да кажа "Добър ден!" и Довиждане!", но да не ме яде, защото тогава ще зяпна аз, тя няма да пропусне да се заяде. Е тогава познай... Ще изкарам всичките и лъжи наяве и като  реши да гъкне ще питам:" Лъжа ли???" и ще вадя доказателствата. Накрая понеже свекървата прави големи сбирки ще я оставя сама да шета с думите, че аз нали съм калпазанка, нека работните да шетат и ще метна крак връз крак с кафе и цигара. Това ще я довърши. Ама да е внимавала какво си пожелава, защото аз живея на принципа "Внимавай какво си пожелаваш, че ще взема да взема да ти го дам!". Това даже го имам изписано на една тениска за из къщи и всичките ми близки го знаят и са патили в един или друг момент понеже не знаят какво искат.
Та така... Ако кифлата спре да ме плюе под път и над път и при семейни сбирки се държи настрани от мен няма да пострада, но тя не спира... Аз пък за сега мълча пред нейната рода и чакам да се приберем и каквото имам да казвам да и го кажа в очите и пред всички, за да не може да извърти думите ми в поредната опашата лъжа.
Лиуре, не зная в каква ситуация си, но ако твой близък е предал някого колкото и да те боли не трябва да вземаш страна. Моят мъж така направи. Каза ми, че аз съм права, но тя му е сестра, затова няма да вземе страна, аз пък направих нищожния компромис, ако тя спре с лъжите и не ме провокира да не я смачкам зрелищно както си мога.