Цял ден се опитвам да разгадая "гениалната" Яворова символика.
По принцип Яворовата поезия е наистина гениална. Все пак той е този, който обособява любовната лирика като самостоятелен жанр в България; той е и поет революционер - много напредничав за времето си човек точно като Ботев и Вапцаров. Изживява драмата на модерния човек, превръщайки това в двигател на творчеството си. Когато пишеш за такава сложна материя, трябва освен да се запиташ какво значи за теб символиката, която авторите използват, също така и да помислиш как това се обвързва с цялостното им творчество и направлението, в което пишат. Защото ще оценят повече цялостните ти знания за автора и умелото боравене с причинно-следствени връзки, отколкото интерпретации, базирани на собственото ти разбиране за символиката. Яворовото символистично творчество специално се характеризира с двойственост и това не можеш да го объркаш с друг автор. А пък оттук нататък може да се развиват страхотни интерпретации, както и сравнения с най-присъщия за Ботев похват, а именно контрастът.
П.П. Тук се вдъхнових от наскоро състоялата се матура по БЕЛ и в случай че скоро време си имаме абитуриенти, да им служи като насока в по-обширен план - не само за ЛИС или есе, ами и за създаване на текст като цяло.
