Автор Тема: Самотата  (Прочетена 10749 пъти)

Неактивен Libra777

  • Практици
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 890
  • Total likes: 170
  • Karma: +63/-3
  • Влюбена в огъня
    • Профил
    • Black Fire
Самотата
« -: 23 Август 2019 05:44:47, Петък »
Нормално ли е да се появява чувство на самота, докато си заобиколен постоянно от хора? А да усещаш липса на общуване сред множество от разговори; да имаш чувството, че говориш много, без да си казал нищо? Или пък графикът ти да е препълнен, почти да нямаш свободна врене... А да имаш чувството, че нищо не правиш и да ти е празно, монотонно, скучно...
Самотата, или по-скоро самотността, е въпрос, по който напоследък доста мисля (но в крайна сметка нищо не измислям). Любопитно ми е да чуя и още мнения... Какво за вас означава да бъдеш сам? Различно ли е от това да си самотен? Лошо ли, е добро ли е, кога и защо се случва, на кого се случва?
Зодиите са измислица, но ако си Риби или Стрелец, не те харесвам.

Неактивен volk22

  • Практици
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 294
  • Total likes: 1
  • Karma: +19/-1
    • Профил
Re: Самотата
« Отговор #1 -: 23 Август 2019 07:04:38, Петък »
Направи разлика между самота и отчужденост.
Libertas cogitandi agendique.

Неактивен listentothewild

  • Практици
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1102
  • Total likes: 28
  • Karma: +50/-0
    • Профил
Re: Самотата
« Отговор #2 -: 23 Август 2019 08:56:12, Петък »
Поетично, а не теоретично ще ти кажа, че разбирам напълно състоянието ти и какво точно питаш. Липсва ти определен човек, с който като сте заедно - летиш. Самата липса предполага една дупка, която не се запълва как да е нито с натоварен график, нито с много хора (и все пак, най-добрия вариант е това, че иначе... знаеш какво следва).
Страха от загуба, също донякъде засилва това усещане. Обаче аз като една менте вещица (както понякога ми казват на майтап) ще ти кажа, че няма да загубиш и... Изчакай най-хубавото!


(Другото на лично, красавице)



Неактивен posleden

  • Практици
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2695
  • Total likes: 115
  • Karma: +85/-0
    • Профил
Re: Самотата
« Отговор #3 -: 23 Август 2019 09:20:05, Петък »
Познавам човек, който загуби всичко - дом, семейство. Просто разбра, че е излишен и си тръгна. Сега е сам. Често се чуваме, уча се от него. Някой ден вероятно ще споделя съдбата му, знам ли!
Според него самотата е нормално състояние за вървящите по пътя. На тези, които са излезли от матрицата. Има и начини да се намали това чувство, но дистанцията винаги остава. Общуването с липсващата вибрация не винаги е лично. Много често ни дели време или пространство.
Не нося броня.
Не всеки, който скита, е изгубен.
Не съм магьосник - тук съм само за цвят.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Re: Самотата
« Отговор #4 -: 23 Август 2019 09:34:20, Петък »
Нормално ли е да се появява чувство на самота, докато си заобиколен постоянно от хора? А да усещаш липса на общуване сред множество от разговори; да имаш чувството, че говориш много, без да си казал нищо?


Според мен чувството на самотност е да не се чувстваш обичан, да нямаш с кого да споделиш, да си останал без близки и приятели.
Е при мен някак не се получава това със самотността. Дори когато съм сама или сред много хора, но отчуждена не ми се случва да се чувствам самотна. Сигурно съм невероятна късметлийка, но винаги съм се чувствала обичана. Като дете никога майка ми не  ми е казвала "Ако не направиш нещо си, няма да те обичам.", а казваше "Много те обичам и понеже искам да си най-добрата, ще те накажа за грешката.". Съответно аз във всеки един момент зная, че мама ме обича. Имам и приятели с които сме били и в хубаво и в лошо и се обичаме и се подкрепяме. Имам и най-прекрасния брат на света и съм щастлива, че никога не сме стигали до кавги за имоти както напоследък повсеместно се изпокарват братя и сестри. И не мислете, че няма какво да делим - има. Просто си сядаме двамата и се разбираме и не на принципа да е по равно, а на принципа кой има по-голяма нужда. Имам и син който и да няма амбициите да следва и да блести със постижения успях да възпитам и да направя добър и отговорен човек и връзката помежду ни е силна.
Но да се върна на темата. Никога не съм се чувствала самотна, просто защото знам, че на един телефон разстояние са близките ми.
Но често съм се чувствала сама сред много хора. Особено когато съм в компания в която се говори само за шопинг, материални придобивки, коли, пари и клюкарлък. Е в такива моменти стоя, гледам и се чудя, аз какво по дяволите правя тук??? Направо си се чувствам как се изолирам от такива хора и физически съм там, а духът ми броди другаде. Като по-млада не можех да го прикривам и директно грабвах някоя книга, та бяха стигнали до там да ми обещаят всички книги които поискам, но да си ги чета в къщи, а не на купона. Сега вече не показвам , че ама хич ме няма там, но продължавам са се чувствам сама и отчуждена в такава среда.
Като изпадна в депресия започвам да се чувствам самотна, но тогава... Тогава близките ми почват да звънят един през друг (сякаш имат антенки и разбират, че потъвам в дупка) и депресията ми отива по дяволите, защото депресията бяга от хора които се чувстват обичани.

Или пък графикът ти да е препълнен, почти да нямаш свободна врене... А да имаш чувството, че нищо не правиш и да ти е празно, монотонно, скучно...

Тея двете при мен вървят заедно. Има моменти когато  от ангажименти просто не ми остава време за мене си. Да почета, да си направя поредното бижу, да отделя време за някоя практика или просто да блея в тавана и да помечтая. И в такива моменти не ми е скучно, а досадно. Монотонно и досадно.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Llure

Re: Самотата
« Отговор #5 -: 27 Август 2019 13:43:32, Вторник »

Нормално ли е да се появява чувство на самота, докато си заобиколен постоянно от хора? А да усещаш липса на общуване сред множество от разговори; да имаш чувството, че говориш много, без да си казал нищо? Или пък графикът ти да е препълнен, почти да нямаш свободна врене... А да имаш чувството, че нищо не правиш и да ти е празно, монотонно, скучно...

Може постоянно да си заобиколен от хора, но въпросът е какви хора... Ако никой не предава и приема на твоята честота, нормално е да се чувстваш самотна. С други думи, при мен чувството на самотност зависи от това, дали хората около теб са "твоята порода". Социалните контакти могат да са повърхностни и общо взето да не ти носят удовлетворение, но все пак са за предпочитане пред изолацията - тя вече е опасна, предвид вродената необходимост от общуване. Но това се отнася по-скоро за формална среда, а не за приятелска такава, защото приятелите все пак си ги избираме.

Това което казва Цеци - че чувството на самотност е да не се чувстваш обичан, не винаги е вярно за мен лично. Често се чусвствам самотна с хора, за които знам, че ме обичат. При мен самотата е еквивалетна на чувството никой около мен да не ме познава наистина и да се чувствам неразбрана, да няма с кого да разисквам теми, които ме вълнуват. Повечето от хората в близкото ми обкръжение могат само леко да дращят по повърхността на моята същност и все пак да им е неизвестно какво става вътре. Това не значи, че не сме приятели - разчитаме един на друг, уважаваме се и си подкрепяме. Предполагам, че това е до характер - доколко си склонен да допускаш другите до себе си. И също зависи от това какви са ти очакванията при комуникацията с другите.

Какво за вас означава да бъдеш сам? Различно ли е от това да си самотен? Лошо ли, е добро ли е, кога и защо се случва, на кого се случва?


Да си сам не е непременно лошо. Дори понякога е необходимо. По пътя към себепознанието обикновено вървим сами и мисля, че колкото повече се доближаваме до същественото, толкова повече ценим времето, когато можем да останем сами. Но да си сам е обективна реалност, а да си самотен - субективно възприятие.


Не съм сигурна, че е емпирично доказано, но бих предположила, че необходимостта да си сам е в положителна връзка с интелекта. Примерно, ако погледнем в историята, генийте винаги са предпочитали да са сами. Е, на тях са им липсвали социални компетенции, което е друго, но все пак при тях изолацията е необходима. Не мога да преценя обаче за връзката между емоционалната интелигентност и самотата.


И накрая, случва се на всеки в определен момент да е сам или самотен. Както казва един приятел, такъв е животът.
...ще изгоря,
невидимо,
като Дон Кихот в своя приказен свят,
нежен звук,
или пулс,
без път се лутам пак под дивата луна...

Неактивен posleden

  • Практици
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2695
  • Total likes: 115
  • Karma: +85/-0
    • Профил
Re: Самотата
« Отговор #6 -: 27 Август 2019 19:20:48, Вторник »
Такъв е животът!  :)
Не нося броня.
Не всеки, който скита, е изгубен.
Не съм магьосник - тук съм само за цвят.

Неактивен Veleroth

  • Специален достъп
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 242
  • Total likes: 11
  • Karma: +7/-0
  • Ако няма да кажеш нещо умно, по-добре мълчи
    • Профил
Re: Самотата
« Отговор #7 -: 24 Септември 2019 01:15:55, Вторник »
Нормално ли е да се появява чувство на самота, докато си заобиколен постоянно от хора? А да усещаш липса на общуване сред множество от разговори; да имаш чувството, че говориш много, без да си казал нищо? Или пък графикът ти да е препълнен, почти да нямаш свободна врене... А да имаш чувството, че нищо не правиш и да ти е празно, монотонно, скучно...
Самотата, или по-скоро самотността, е въпрос, по който напоследък доста мисля (но в крайна сметка нищо не измислям). Любопитно ми е да чуя и още мнения... Какво за вас означава да бъдеш сам? Различно ли е от това да си самотен? Лошо ли, е добро ли е, кога и защо се случва, на кого се случва?


Всичко е много относително, много зависи от хората с които си заобиколена, какво правиш, носи ли ти удоволствие, добре ли се чувстваш с хората които са покрай теб. Да, нормално е да се чустваш сам, когато си заобиколен от хора които с IQ на златна рибка и затворен начин на мислене. Нормално е, да имаш чувството да самота в такава ситуация.
За мен да бъдеш сам е да няма никого покрай теб, да няма към кого да се обърнеш, когато имаш проблем и да няма на кого да споделиш. За мен това е да си сам. Самотността от друга страна е нещо хубаво ако е добре приложена, защото каквото и да си пишем, хората, когато са сами, не ползват това време да подобряват себе си а да не правят нищо. Да си сам е доста хубаво, защото имаш време в което ти можеш да се изградиш като човек, но да не забравяме, че сме социални същества и не е препоръчително да се отделяме от обществото, защото идва един момент в които ти, като социално същество се нуждаеш да общуваш с хора
Видях я за последен път,
за един миг и тогава,
осъзнах колко я обичам...

Думите са бледи сенки на забравени имена. Както имената имат сила, така и думите имат сила. Думите могат да запалят огън в съзнанието на хората. Думите могат да изкълчат сълзи от най-твърдите сърца