ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Самотата
Libra777:
Нормално ли е да се появява чувство на самота, докато си заобиколен постоянно от хора? А да усещаш липса на общуване сред множество от разговори; да имаш чувството, че говориш много, без да си казал нищо? Или пък графикът ти да е препълнен, почти да нямаш свободна врене... А да имаш чувството, че нищо не правиш и да ти е празно, монотонно, скучно...Самотата, или по-скоро самотността, е въпрос, по който напоследък доста мисля (но в крайна сметка нищо не измислям). Любопитно ми е да чуя и още мнения... Какво за вас означава да бъдеш сам? Различно ли е от това да си самотен? Лошо ли, е добро ли е, кога и защо се случва, на кого се случва?
volk22:
Направи разлика между самота и отчужденост.
listentothewild:
Поетично, а не теоретично ще ти кажа, че разбирам напълно състоянието ти и какво точно питаш. Липсва ти определен човек, с който като сте заедно - летиш. Самата липса предполага една дупка, която не се запълва как да е нито с натоварен график, нито с много хора (и все пак, най-добрия вариант е това, че иначе... знаеш какво следва).
Страха от загуба, също донякъде засилва това усещане. Обаче аз като една менте вещица (както понякога ми казват на майтап) ще ти кажа, че няма да загубиш и... Изчакай най-хубавото!
(Другото на лично, красавице)
posleden:
Познавам човек, който загуби всичко - дом, семейство. Просто разбра, че е излишен и си тръгна. Сега е сам. Често се чуваме, уча се от него. Някой ден вероятно ще споделя съдбата му, знам ли!
Според него самотата е нормално състояние за вървящите по пътя. На тези, които са излезли от матрицата. Има и начини да се намали това чувство, но дистанцията винаги остава. Общуването с липсващата вибрация не винаги е лично. Много често ни дели време или пространство.
Цеци_Вихронрав:
--- Цитат на: Libra777 в 23 Август 2019 05:44:47, Петък ---Нормално ли е да се появява чувство на самота, докато си заобиколен постоянно от хора? А да усещаш липса на общуване сред множество от разговори; да имаш чувството, че говориш много, без да си казал нищо?
--- Край на цитат ---
Според мен чувството на самотност е да не се чувстваш обичан, да нямаш с кого да споделиш, да си останал без близки и приятели.
Е при мен някак не се получава това със самотността. Дори когато съм сама или сред много хора, но отчуждена не ми се случва да се чувствам самотна. Сигурно съм невероятна късметлийка, но винаги съм се чувствала обичана. Като дете никога майка ми не ми е казвала "Ако не направиш нещо си, няма да те обичам.", а казваше "Много те обичам и понеже искам да си най-добрата, ще те накажа за грешката.". Съответно аз във всеки един момент зная, че мама ме обича. Имам и приятели с които сме били и в хубаво и в лошо и се обичаме и се подкрепяме. Имам и най-прекрасния брат на света и съм щастлива, че никога не сме стигали до кавги за имоти както напоследък повсеместно се изпокарват братя и сестри. И не мислете, че няма какво да делим - има. Просто си сядаме двамата и се разбираме и не на принципа да е по равно, а на принципа кой има по-голяма нужда. Имам и син който и да няма амбициите да следва и да блести със постижения успях да възпитам и да направя добър и отговорен човек и връзката помежду ни е силна.
Но да се върна на темата. Никога не съм се чувствала самотна, просто защото знам, че на един телефон разстояние са близките ми.
Но често съм се чувствала сама сред много хора. Особено когато съм в компания в която се говори само за шопинг, материални придобивки, коли, пари и клюкарлък. Е в такива моменти стоя, гледам и се чудя, аз какво по дяволите правя тук??? Направо си се чувствам как се изолирам от такива хора и физически съм там, а духът ми броди другаде. Като по-млада не можех да го прикривам и директно грабвах някоя книга, та бяха стигнали до там да ми обещаят всички книги които поискам, но да си ги чета в къщи, а не на купона. Сега вече не показвам , че ама хич ме няма там, но продължавам са се чувствам сама и отчуждена в такава среда.
Като изпадна в депресия започвам да се чувствам самотна, но тогава... Тогава близките ми почват да звънят един през друг (сякаш имат антенки и разбират, че потъвам в дупка) и депресията ми отива по дяволите, защото депресията бяга от хора които се чувстват обичани.
--- Цитат на: Libra777 в 23 Август 2019 05:44:47, Петък ---Или пък графикът ти да е препълнен, почти да нямаш свободна врене... А да имаш чувството, че нищо не правиш и да ти е празно, монотонно, скучно...
--- Край на цитат ---
Тея двете при мен вървят заедно. Има моменти когато от ангажименти просто не ми остава време за мене си. Да почета, да си направя поредното бижу, да отделя време за някоя практика или просто да блея в тавана и да помечтая. И в такива моменти не ми е скучно, а досадно. Монотонно и досадно.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия