Дневник на Llure

[Llure]

Здравейте.


Създавам този дневник, след като известно време го бях водила на друго място. Това ще рече, че първоначалните ми публикации описват опита ми от последната седмица. Ще съм благодарна на всички с опит, които могат да ми обърнат внимание, ако греша някъде или интерпретирам неправилно това, което съм прочела или постигнала по време на упражненията. Тъй като ще се движа в LIBER MMM със свое темпо, а пък и нищо от изброените неща не е със задължителен характер като последователност, ще пиша според това аз какво съм опитвала да правя в направленията: контрол над мисълта, сигили, осъзнато сънуване, ритуал, гадаене. Ако описанията на опита ми Ви се строят твърде обстоятелствени, ще се позова на Карол, който казва, че в дневника трябва да се отбелязва не само времето, продължителността и степента на успех на предприетата практика, но и факторите на околната среда, които помагат или пречат на работата.

[Llure]

Общите ми възприятия за работата по практикума

Тук ще записвам - чрез допълване във времето - основните си лични размисли, свързани с моя собствен опит по време на работата в LIBER MMM. Запазвам си правото с напредването в практикума мнението ми да се променя, но това ще дава възможност да се проследи развитието ми.


Още в началото на четене на материалите ти става ясно, че нещата не са толкова straightforward, колкото може да ти се иска. Няма инструкции от типа: прави 1, прави 2, прави 3 и бум - резултатът е налице. Изисква доста четене и мислене, преди да си поне малко адекватен. Понеже съм от прилежните, стремя се да чета литература, макар че рядко намирам нещо наистина полезно. Като начало, не можех да не хвърля един поглед на книгата на Питър Карол. Писаното от него ми се стори меко казано иносказателно в някои части (по-напред в LIBER NULL става нетърпимо за четене - от начинаещ като мен поне), така че тук е момента малко да се подмажа на админа-диктатор и да благодаря за разясненията. Но колкото и да четеш, възникват доста въпроси по време на работата. Аз лично обичам да питам, така че всеки по-опитен може да попадне под обсега на "летящите" ми въпроси, но пък чара ми е в любознателността. От друга страна смятам, че колкото знанието "отлежава", се вниква по-добре в него и с практика се доизасняват нещата - поне при мен така се получава.


Основният ми проблем при стартирането е, че не винаги разбирам точно как да определя, че съм успяла в упражнението. Няма (доколкото виждам) абсолютно твърди критерии за определянето на някои неща като правилно извършени, може би заради субективизма на преживяванията. И понеже съм много мнителна и самокритична, се надявам да не си въобразявам разни неща.


Update - 22.08.2019
Основна трудност, когато човек не живее сам, е да си осигури уединение за упражненията. Аз предпочитам да не споделям с какво се занимавам, тъй като това си е лично мое и не искам този/тези, с които живея, да си вадят погрешни заключения, поради неинформираност или скептичност.  През деня често имам други задачи или ако не - предимно чета, а вечер предпочитам да се упражнявам. Затова понякога се налага да правя упраженията с притеснението, че някой ще ме прекъсне, и се ограничавам само до медитация. За по-нататъшните техники се налага да изчаквам по-късно вечерта, но тогава и на мен ми се доспива и понякога не успявам. Е, след седмица ще остана сама в апартамента си и вече се надявам да мога да напредвам по-бързо.

[Llure]

Техники за контрол над мисълта

От предишни занимания с медитация си знам, че ми е трудно да медитирам в легнало положение, защото заспивам. Ще опиша опита ми върху медитацията от преди старта на практикума. Успях да постигна някакъв род визуализация на седма чакра, или по-скоро на едно мърдащо слънце от бяла светлина на/над челото (макар че би следвало да си я представям лилава - такава я описват, за мен е бяло-златна). После прочетох, че според Shadow това е вид автохипноза. Не зная, но беше много приятно. Ефекта беше много нежно отпускане и прилив на енергия от тази позиция надолу по тялото. Тогава медитирах на широко, открито място сред природата, с лице към залязващото слънце и затворени очи. Бих определила това като някак релаксираща медитация, защото се чувствах изключително пречистена и спокойна след нея. На следващия ден подобно нещо се случи и в апартамента ми, но градските звуци неимоверно ме разсейват.

Започвам по същество: за упражненията ми след като започнах да чета материалите от настоящия практикум и съответно да работя по него.

Началните ми опити да се концентрирам върху кое да е от изброените - звук, образ и т.н., и евентуално да изпадна в магически транс вечер в леглото, са изключително неуспешни. Сякаш съзнанието ми се сковава от прекаленото желание да успея!

Спомних си, че преди време си бях навила на пръста да се науча да си виждам аурата. Лежах си в леглото в слабо осветена стая, вдигах си ръката към тавана с разперени пръсти и се втренчвах в разстоянието между пръстите, без да фокусирам взора в нещо конкретно. След известно време тотално спирах да мисля, а възприятията ми за това, което виждам, се променяха - появяваха се цветове, ставаше абсолютно тъмно в стаята... Помислих си, че може би това е бил някакъв вид медитация или транс, но в този случай желанието ми да го постигна сякаш ме отдалечаваше от желания резултат. Освен това, много ме затрудняваше, че не разбирам точно следното: концентрацията върху нещо си ли трябва да доведе до транс, или трябва да се поставиш в транс и после да се концентрираш? Въобще какво е чувството да си в транс? Медитация и немислене, или нещо друго? В поста на Shadow пише: в състояние на магически транс се упражняват видовете концентрации. А тогава, кое води до транс - неподвижност, немислене и дишане? Изобщо, транс и медитация едно и също ли е?

Първите три упражнения осъществих по еднотипен начин:
Сядам в поза лотус, като се облягам на нещо. Избрах тази позиция, защото се притеснявах, че ще заспя, но и в тази поза постигането на неподвижност не ми представлява никакъв проблем. Дишането спрях да го контролирам изцяло още по време на упражненията ми по медитация, защото опитите за контрол само ме напрягат и като цяло ми се вижда неефективно да се прави. Едиствено в началото правя дълбоки вдишвания, за да се настроя и да успокоя пулса (най-вече, ако съм била физически активна преди това). След това използвам дишането като обект, върху който да насоча вниманието си - просто го наблюдавам. За да се отпусна си представям, че се разтварям в пространството при всяко издишване. Така прекарвам 20-30 минути в опити да прогоня мислите си. Да, немисленето е трудничко, особено в края на деня, когато в главата ти се препъват сто неща едновременно.

В първите си три опита използвах концентрация върху звук и върху образ. Проблемът може би беше, че не знам дали съм била в магически транс, когато съм ги правила, защото ги разглеждах като способ да изпадна в такъв.
Концентрация върху образ: пробвах с визуализация на стъпала, по които слизах надолу, но това не даде ефект. 
За концентрация върху звук използвах природни звуци, защото ме успокояват и са ми приятни - за съжаление без особен ефект в началото. Успявах да прогоня за кратко мислите си, но пак се връщаха, та в крайна сметка първите ми три опита за контрол над мисълта представляваха едночасова борба с мисленето.

След три дни без особен успех, реших да извърша някакви ритуални действия като прелюдия към по-нантъчната ми работа. Не съм ги правила като част от упражненията, а като начин да се настроя. Направих следното:
Запалих една свещ и една ароматна клечка и ги поставих на ниска масичка на земята. Отново седнах в поза лотус върху няколко възглавници. Пуснах си племенна музика с тъпан и нисък мъжки глас и се заслушах в ударите на тъпана. Това ми помогна с частта с немисленето, но отново през цялото време беше една борба... Ароматната клечка не беше най-добрата идея на света, защото направи въздуха задушлив.
В началото пробвах със затворени очи, но прогонването на мислите ми беше трудно. На моменти успявам да не мисля за нищо и при малко повече концентрация в звука усещам някакво невероятно отпускане и теглене надолу в областта на малкия мозък. Бих го определила близко до пред или след-оргазмено усещане. Но макар да се опитвам да го задържа, трае няколко секунди и изчезва. Все едно тялото или съзнанието ми се съпротивлява срещу него и накрая завършва с нещо като побиване на тръпки. Нямам представа как да го определя, нито дали е опасно - може просто опитите ми да се "трансирам" да ми действат на нервната система?
Пробвах и с отворени очи да се втренча в пламъка на свещта, но той е ослепителен в тъмната стая, което ведно с дима от ароматната клечка доведе общо взето до фиаско. Не мисля, че заниманието ми имаше особен успех.

 


Сигили

Направих два сигила и смятам да се опитам да ги ползвам по предназначение утре, защото в момента се чувствам твърде изморена. Направих ги по метода със записването и зачекрването на повтарящи се букви и после изобразяването им на хартия. Не съм използвала магически азбуки, използвах кирилица. Не разбирам едно за сигилите - само мен и собствените ми действия ли трябва да касаят? Друг съфорумец беше опитал да накара братовчед си да му се обади, но не се получи първия път. Ако искаме неща, които някак засягат друг човек - например, майка ми да получи повишение, това може ли да действа? The shadow беше казал, че сигилите действат за дребни неща... Важността на дадено нещо за мен лично ли е критерият да се определи за голямо/малко?Мисля, че ще ми е трудно да забравя кой сигил за какво намерение е правен. Освен ако не направя, да речем, 20 за много кратко време, така че да не обърна внимание, или да ги задържа толкова дълго, че да ги забравя.

Осъзнато сънуване

Опитах една вечер преди няколко дни осъзнатото сънуване - преди да заспя си мислех за човек, който реших да сънувам и си заявих, че искам да го сънувам, и се получи от първия път. Но в самия сън не осъзнавах, че това е сън. Последното ми се е случвало преди - да осъзнавам, че сънувам, но непреднамерено. Все още съм скептична, че този ми единствен опит е валиден, затова ще пробвам пак. Може би трябва да мисля за човек, който е твърде маловажен за мен - вероятността да си сънувам важни за мен хора и без да се опитвам да го предизвикам е голяма. Или просто ще си намисля някакъв предмет, а не човек. За мен лично инструкциите относно това, кое се счита за осъзнато сънуване, не са напълно достатъчни, затова се опитвам да търся и в други източници.
А между другото, ще споделя нещо интересно, което ми се случва понякога. На сън успявам да се "пазя" от кошмарни създания (най-вече) с един вид мантра. Няма да казвам каква е точно, но съм успяла някак да я превърна във "защитно заклинание", което съм използвала няколко пъти съвсем преднамерено. Ето как го правя: сънувам нещо страшно - демон или зъл дух, че по някакъв начин иска да ми навреди. Тутакси насън се сещам за защитната ми мантра и започвам да я изричам срещу съзиданието в съня ми. Обикновено в този момент съм тотално изтръпнала от страх, но мантрата ми дава сила и се успокоявам, защото вярвам безапелационно в нея и закрилата, която ми доставя, така че овладявам ситуацията. Интересно, но не бих казала, че в 100% от случаите осъзнавам, че сънувам. Просто в такива много страшни моменти сякаш имам контрол да използвам мантрата си и нещата никога не се развиват по друг начин в самия кошмар - примерно, да хукна да бягам, да се крия или да се бия. Тогава бих казала, че субективното ми усещане е за осъзнато използване на мантрата.

[Llure]

Снощи реших да направя упражнение за концентрация на мисълта, въпреки че бях много изтощена физически и мислех, че по-скоро ще заспя.

Тъй като в предишните опити нямах успех, реших да сменя позата на тялото. Легнах в тъмна стая, пуснах шаманска музика и затворих очи. Относно дишането - не съм го контролирала, само го успокоих в началото, а после го наблюдавах и се отпусках постепенно с всяко издишане. Още тогава се получи приличен резултат на немислене. Слушах ритъма на ударния инструмент и си представих, че танцувам шамански танц - произволен, но се получи някак естествено. След около 10-15 минути наблюдавах интересен ефект, който не знам как точно да нарека.


Мислите ми се разчистиха изцяло. В един момент очите ми сякаш бяха напълно отворени и гледах около себе си, без да това да ми представлява усилие. Същия ден бях ходила до едно красиво естествено езеро в защитена местност. Пренесох се на брега на езерото умишлено и продължих да танцувам в ритъм с музиката. Мина известно време, в което извършвах само това действие. Забелязах, че дишането ми се е променило. Вдишванията бяха кратки, сравнително на рядко - все едно почти не дишах. Беше ми сякаш лесно да се пренасям от едно място на друго около езерото и го оглеждах в красиви детайли, без да напрягам въображението си. Това беше различно от случаите, в които съм си представяла някакъв обект или място, защото не изискваше такова усилие - сякаш бях там и просто гледах, не се напъвах да си представя. Влязох в средата на езерото, стъпвайки по повърхността на водата, и танцувах там, заобиколена от дива гора. 

В това състояние реших да се концентрирам върху неща, които искам да се случат на следващия ден. Без да използвам сигили, просто да се концентрирам върху това, което искам. Мисля, че концентрацията ми беше много по-лесна в сравнение с напълно будно състояние. Бих го описала така - в онзи момент аз бях изцяло своята мисъл. Нямаше визуализация и танц - само мисъл за това, което искам. Ще разбера до утре дали е имало ефект, макар че това си беше някакъв мой експеримент. Бях си направила сигил за това, което исках, но нямах намерение да го ползвам тази вечер, затова не се постарах да го запомня. Просто си помислих какво точно искам.

Имаше нещо леко дискомфортно: В един момент явно съм била толкова отпусната, че имах чувството, че ще се задуша, затова се налагаше да вдишвам нарочно (а не умишлено да забавям вдишването). Тези нарочни вдишвания не смущаваха целия процес. По-нататък в упражнението усетих, че явно в неудобната позиция на главата и врата (заради възглавницата) се притиска трахеята ми и ми става много трудно да вдишвам. Друг път не съм се отпускала чак толкова, но за вбъдеще няма да ползвам възглавница.


В обощение, много интересно за мен преживяване. Навярно е автохипноза?


Цялото упражнение трая около 35 минути - толкова бяха изминали от пускането на шаманските звуци. Когато реших да приключвам, благодарих за преживяването и започнах бавно да си възвръщам мислите и да размърдвам леко пръстите на ръцете, после тялото. Стараех се да стане постепенно. Накрая отворих очи и се усетих много различно в сравнение със състоянието си преди малко. Бях вдъхновена, но и изморена, така че заспах след няколко минути, като първо побързах да се уверя, че съм напълно будна и стоя действително в стаята си.

PS. Трябва да призная, че малко се страхувам от това, което беше написал Shadow за психичните разтройства и как можеш да се озовеш на "опасно място", където не различаваш реалността. Може би ще трябва да се консултирам по този въпрос... Искам да разбера дали този ми експириънс се дължи на автохипноза, на умора или нещо друго? Трябва ли да се избягва или насърчава подобно нещо?

[Solomon]

Началните ми опити да се концентрирам върху кое да е от изброените - звук, образ и т.н., и евентуално да изпадна в магически транс вечер в леглото, са изключително неуспешни. Сякаш съзнанието ми се сковава от прекаленото желание да успея!

Liber MMM е само вид подготовка за съзнанието за навлизане в различни трансови състояния...в рамките на Liber MMM се тренират менталните ресурси, не е нужно да се опитваш да постигнеш магически транс - по-нататък има техники за това.
За сигилите - действат само и единствено върху теб, на несъзнателно ниво. Чрез сигили можеш да промениш нещо в себе си ( като вредни навици, примерно) или да постигаш дребни цели...
За това с братовчеда - беше част от практиката по омагьосване и сигилът беше използван само като средство за концентрация, таковата...

П.П. Пак нямам време да пиша, за сега - само толкова...

[Solomon]

PS. Трябва да призная, че малко се страхувам от това, което беше написал Shadow за психичните разтройства и как можеш да се озовеш на "опасно място", където не различаваш реалността. Може би ще трябва да се консултирам по този въпрос... Искам да разбера дали този ми експириънс се дължи на автохипноза, на умора или нещо друго? Трябва ли да се избягва или насърчава подобно нещо?

В обощение, много интересно за мен преживяване. Навярно е автохипноза?

Най-вероятно изпадаш в автохипноза...мдам...
Стана ми интересно за този ти екпириънс...ще разкажеш ли ?

[Llure]

Liber MMM е само вид подготовка за съзнанието за навлизане в различни трансови състояния...в рамките на Liber MMM се тренират менталните ресурси, не е нужно да се опитваш да постигнеш магически транс - по-нататък има техники за това.

А нали LIBER MMM означава магически транс, контрол над ума, метаморфоза - сметнах, че и магическия транс е в тази част. А метаморфозата също ли не се тренира? Изчетох материалите и действително няма обособена самостоятелна тема за това, но в тази част за контрол над ума е споменат магическият транс, наред с останалото, все едно е необходимо да се прави. Също се казва: "В състояние на магически транс се упражняват видовете концентрации." Което за мен значи, че първо трябва да съм в това "работно състояние на транс", за да мога да правя концентрациите. Същевременно Shadow казва, че този работен транс - явно в LIBER MMM - се свежда до състояние на медитация или автохипноза. Така че ми се строи, че трябва да се упражнява някакъв транс... Но не споря, само си разсъждавам защо съм останала с такова впечатлнение.


Благодаря за разясненията и относно сигилите!

Най-вероятно изпадаш в автохипноза...мдам... Стана ми интересно за този ти екпириънс...ще разкажеш ли ?

Може би не съм се изразила правилно. Под "този експириънс" нямах предвид, че съм на границата да се изпържа в илюзии за астрала, разни митични същества или подобни. Имах предвид експириънса по време на последното упражнение, който описвам по-горе, което явно е автохипноза. Или за нея имаш предвид да разкажа още нещо?

[Solomon]

Да, в Liber MMM, "магическият транс" се свежда само до медитация или автохипноза...
За метаморфозата - трябва да отворя книгата за да кажа дали Карол в заглавието е имал предвид метаморфозата като упражнение или като цяло ( Великото дело - превръщане на обикновеното съзнание в магическо такова)...това - само в случай, че те бърка защо магическият транс и метаморфозата са споменати в заглавието, тъй като не се борави с магическия транс...
Можеш да упражняваш метаморфозата в края на всяка една практика за контрол над ума...
Иначе - практиките не са едно към едно с писанките на Карол, понеже при него има неясни термини, измислици и т.н...

[Solomon]

Може би не съм се изразила правилно. Под "този експириънс" нямах предвид, че съм на границата да се изпържа в илюзии за астрала, разни митични същества или подобни. Имах предвид експириънса по време на последното упражнение, който описвам по-горе, което явно е автохипноза. Или за нея имаш предвид да разкажа още нещо?

Аз не съм те разбрал както трябва ( изчетох поста съвсем набързо ).
При занимания с автохипноза трябва да се внимава и винаги да се помни каква е реалността - тоест да не забравяш, че си в трансово състояние и всичко, което изживяваш е продукт на твоето въображение/фантазия. С практиките с ОС също трябва много да се внимава...
Имал съм такъв случай на объркване, в който в будно състояние си внуших, че сънувам...и последствията от това секундно объркване въобще не бяха приятни...
Причините за такова объркване при мене, най-вероятно са били прекомерен стрес, умора...

[Llure]

Гадаене

Преди месец си купих Таро - колодата на Уейт. Преминах през запознаването с двете аркани. Не съм медитирала по отделно върху всяка карта, но реших да свикна с картите и те с мен, като ги държа близо до леглото си. Така осъществихме духовна връзка.   

Както и да е, тогава още не бях регистрирана тук и започнах да чета материали из интернет за начините за работа с картите. За себе си тогава стигнах до заключението, че трябва да разчитам на интуицията си и смятах, че резултатите от гадаенето не са нищо повече от способността на самата мен да си отговоря на въпросите, които задавам.

Като за начало почнах с една техника с три карти, която видях във видео в youtube. Задавам въпрос, чийто отговор следва да е "да" или "не". Избирам по желан от мен начин три карти, като първата показва отговора на въпроса - тук значение има дали картата е обърната или в права позиция. След това се взема втората карта, която дава разяснения за съзнателната интерпретация на проблема/въпроса. Третата карта пък дава представа за някакви скрити, несъзнавани причини да се получи този отговор на въпроса, като може да подхвърли нещо и за бъдещо развитие.

Така в няколко последователни дни задавах въпроси и получих отговори, като си водих дневник. Самите въпроси са без значение, само ще уточня, че се отнасяха до проблеми в отношенията с човек, с който имах като цяло позитивни взаимоотношения, но действията му в определен момент бяха в разрез с моето мнение как трябва да се отработи ситуацията. Един от въпросите ми засягаше уместността на моето поведение, а другите - неговите мотиви и поведение. Е, получих отговори, някои от които не ми харесаха особено. Тогава реших, че с моята неопитност едва ли бих могла да получа адекватни отговори, пък и защото не ми се нравеха напълно, реших да ги игнорирам и да проверя как стоят нещата в личен разговор. Е, можеше да си спестя негативните емоции от трудния разговор, защото всички отговори, които получих от картите, се оказаха вярни. Това много ме изненада, защото в използвания метод отговорът зависи от позицията на картата - ако е в изправено положение, отговорът е "да", а ако е обърнато - "не". Тоест, няма как да интерпретирам позицията в желана от мен посока или според най-вероятното развитие на нещата.
Може просто да се е получило съвпадение, но пък какво...

От началото на упражненията по Хаос магия ми не съм работила с картите. Навярно ще започна от утре, пък да видим дали ще имам добри резултати.

[Llure]

Със сигурност нещата, които бях искала по време на онази ми автохипноза не се случиха. Мисля, че трябва да са били твърде "големи", а едно - че би следвало да почна с малки неща, и второ - че си еспериментирах просто.

EDIT: Shadow пише, че в състояние на автохипноза се достъпва само до собственото съзнание е такъв транс не се ползва за магически цели. Дотук добре - изглежда, че в моето състояние на автохипноза няма смисъл да си бърборя някакви неща, които искам, защото няма как да се случат в магически смисъл. Но аз се питам друго: ако например намерението ни е да постигнем нещо лично, да променим нещо малко в себе си, да се справим с някаква моментна трудност в работата и т.н., тогава мърморенето на себе си в състояние на автохипноза няма ли да има ефект? Окей, това може да не е магия, но един вид не си ли внушаваме да направим това, което е наше намерение? Само се чудя...

По отношение на гадаенето, използвах вчера картите. По принцип съм чела, че не бива да се задават едни и същи въпроси, освен ако няма промяна в обстоятелствата. Търсих отговори на някои нови въпроси, но и на предходни - в светлината на сегашната ситуация (която ми се стори променена). Отговора на един от въпросите беше същия, на друг се различаваше, а третия въпрос беше нов, така че... Предполагам, че във времето ще се разкрият нещата. Разбира се, водя си записки за всичко, което получавам като резултат. Не ми се иска да го описвам тук, а по-скоро да коментирам прогреса си. Мисля, че не отделям нужното внимание на картите като цяло.

Упражнявам техниките за контрол над мисълта всеки ден, а тази вечер ще пробвам да заредя сигил най-накрая. Хареса ми това, което Соломон беше направил - да заяви намерение да напредва по-бързо в магическата практика. Направих нещо подобно, само че се отнася до усвояване на знания, които да са ми полезни за кариерното развитие. По-късно ще кача снимка.
Не зная дали трябва само по един сигил да се  на упражнение? От една страна, дали би ми стигнала енергията за повече, а от друга - имам много силна зрителна памет и няма как да забравя кой за какво е. Макар че четох, че това не е задължителен компонент, просто не трябва да мислиш за него след това, за да не започнеш с когнитивния дисонанс... Ще опиша какво съм направила по-късно.

[theshadow]

По отношение на гадаенето, използвах вчера картите. По принцип съм чела, че не бива да се задават едни и същи въпроси, освен ако няма промяна в обстоятелствата.

Може да се задават едни и същи въпроси колкото трябва, понеже няма съдба и нищо не е предопределено. Т.е. винаги, когато задаваш въпрос, ще имаш нещо, което се е променило, дори да не знаеш какво точно се е променило. Дали обаче основната линия на развитие на събитията ще се промени, зависи от много неща. Тя (основната линия на развитие на събитията) може да се промени, а може и да не се промени...

Опитвай се да не задаваш въпроси, на които има 50% възможност за налучкване. В смисъл, избягвай въпроси, на които отговорът е Да или Не. Така ще избегнеш някои заблуди.

По това-

Дотук добре - изглежда, че в моето състояние на автохипноза няма смисъл да си бърборя някакви неща, които искам, защото няма как да се случат в магически смисъл. Но аз се питам друго: ако например намерението ни е да постигнем нещо лично, да променим нещо малко в себе си, да се справим с някаква моментна трудност в работата и т.н., тогава мърморенето на себе си в състояние на автохипноза няма ли да има ефект? Окей, това може да не е магия, но един вид не си ли внушаваме да направим това, което е наше намерение? Само се чудя...

Това вече е опитано от Фройд, който решил някога навремето да провери дали хипнозата (автохипнозата) няма да помогнат да се промени нещо лично (малко, голямо - каквото дойде)... Пробвал... Крайният резултат не е на хубаво, понеже психиката не е машина, изпълняваща команди без да пострада от това... Таковата... Изводът е, че не е безопасно за психиката да се принуждава човек под автохипноза да прави разни неща... А иначе за можене - то може, но е насилие, за което се плаща неизгодна цена от психиката...

За сигилите... Питаш следното-

Не зная дали трябва само по един сигил да се  на упражнение? От една страна, дали би ми стигнала енергията за повече, а от друга - имам много силна зрителна памет и няма как да забравя кой за какво е. Макар че четох, че това не е задължителен компонент, просто не трябва да мислиш за него след това, за да не започнеш с когнитивния дисонанс...

Не ми звучи като добра идея да се затрупваш в сигили... Ако имаш добра памет, може и да не използваш хартия, а да сътвориш сгила в ума си и да го ползваш така, без да го забравяш (докато паметта ти не реши сама да се освободи от спомена)...

[Llure]

Здравейте,

предварително искам да кажа, че в следващата една седмица ще се огранича само до медитация и никакви друг занимания от практикума, тъй като имам лични проблеми. Прецених, че в момента не мога да мисля много трезво или да се концентрирам, затова ще си дам време да се стабилизирам.


Благодаря на Shadow за разясненията.

Само ще вмъкна нещо, че по отношение на следното:

Не ми звучи като добра идея да се затрупваш в сигили... Ако имаш добра памет, може и да не използваш хартия, а да сътвориш сгила в ума си и да го ползваш така, без да го забравяш (докато паметта ти не реши сама да се освободи от спомена)...

Засега не съм се затрупвала със сигили определено, просто частта със забравянето ме притесняваше. Може би след още практика ще пробвам това със сътворяването в ума. Май съм далече още от това, но ще споделям опит по-натам.