Обаче ако погледнем хищниците в природата веднага забелязваме, че те убиват, за да се нахранят. Тоест при тях средството е "убийство" (насилствено отнемане на живота на друго живо същество), за да постигнат целта "оцеляване".
Хищниците убиват, за да се хранят - така са устроени, но... Голямото НО което прави хищниците по-добри от нас е, че ситият хищник не напада обичайната си плячка само защото му е под ръка, а я подминава. Едва когато гладът го застигне напада отново. И още нещо... Хищниците обикновено убиват и изяждат стари и болни животни, защото те за разлика от здравите не могат да им избягат. По тоя начин природата живее и се прочиства. Защото представи си, че нямаше хищници които да убиват и изяждат старите и болни животни и... И като умрат старите и болните в гората ще настъпи такава смрад от труповете им и ще плъзнат такива болести, че не е истина направо...
Докато хората... Това хората сме най-отвратителните същества във вселената. Докато животните нападат от страх, от глад или защото някой човек ги е обучил така, то човека напада от нямане какво да прави, от злоба, идиотия и т.н.
В миналото когато хората са убивали животно, за да се нахранят са искали прошка от душата му, от Бог или в каквото там вярват, сега ходят на лов за удоволствие.
Та да си дойда на думата. Крайно обидно е за горките животни да ги сравняваме с хората.
А по темата...
За мен никога целта не е оправдавала средствата. Не мисля, че победа която съм постигнала вредейки на друг ще ми донесе радост. Но пък навреди ли ми умишлено някой нямам никакви скрупули да го смачкам и да му го връщам отново и отново, а след време като се присетя да му го върна пак с лихвите.
