Автор Тема: Дневник  (Прочетена 109 пъти)

Неактивен Cernunnos

  • Специален достъп
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 50
  • Karma: +9/-0
    • Профил
Дневник
« -: 23 Май 2019 23:47:27, Четвъртък »
Хубаво е да се усвоят основите, а не да се лутам между програмирания и ясновидство без да си имам понятие за трансовите състояния. Та почетох и почвам от тук.


Последната седмица активно се наблюдавам и практикувам. Започнах с медитация и смятам още да поседя на нея, тъй като ми е важно да усвоя въпросната "празнота" добре. Трудно заспивам понеже съм доста креативен и не спират да ми изникват разни идеи около интериорния дизайн... цъкам лампата, рисувам, после лягам и след 5 минути пак... да де ама така не сп1 достатъчно. Та, медитацията ми се получава на елементарно ниво - след известно време лежейки и гонейки мислите успявам да заспя. Преди това да се случи се концентрирам върху звуци и образи и си упражнявам волята, засега добре се получава.


Изникна ми въпрос в процеса, обаче. Както си лежа неподвижно и съм се заслушал в някви тъпани (нещо споделено от Соломон и реших да пробвам) и ми е празно съзнанието. Само усещам ритъма и по едно време решавам да се концентрирам върху даден човек или пък ми се е случвало да си представям нещо, което предстои да свърша. Почвам съответно съвсем умишлено да правя нещо, което не знам точно как да обясня. Напоследък го правя все по-често и без да медитирам, просто така. Та въпросната ситуация е следната - мислейки си провокирам нещо като емоция по-средата под гръдния кош и над корема. Мога да го сравня с адреналина по време на трафик, когато някой овчи кон ми сече пътя. Но не е неприятно както, когато се стресна, ами е нещо друго. Също така се опитвам да си мръдна ръката или крака, но не го правя и този импулс, като че ли се пренасочва към въпросната точка там под гърдите... седя си абсолютно неподвижен и отпуснат, а това мога да го контролирам за няколко секунди. След това, ако пробвам пак е по-слабо. Някаква енергия е това или хормони и ще съм благодарен на разяснение като за индианец... не искам да си вредя нещо.


Другото нещо, което след четене във форума и малко осмисляне разбрах, че и аз през целия си живот съм медитирал без да знам. Абе седя си примерно и гледам облаците по залез онзи ден. Гледам и по едно време се усещам, че главата ми е празна и просто съм спокоен. Днес отново, докато бях на планина - същата работа. Кокоря се и гледам празно, както са ми казвали хора отстрани. Понякога ми се случва докато проектирам дизайни разни да ми се отнася така погледа отвъд монитора в стената и се разфокусирва. Но аз веднага гледам насила да го върна върху екрана... може би трябва да го оставям погледа да си се отнася така... явно има нужда от мини медитацийка и работата ми е дошла в повечко. Какво мислите?
"...да се отнасям с недоверие към това, което разправят разни чудотворци и магьосници в своите заклинания, отпъждания на духове и други подобни действия. Да не отглеждам пъдпъдъци..."
- Марк Аврелий