Мисъл и действие в едно цяло

[Astaroth]

Как можем да съчетаем мисълта за дадено действие и самото действие в едно цяло? Или такова нещо не би могло да се постигне... Това ме мъчи в последно време и все не успявам да стигна до задоволителен отговор.

[Solomon]

Поискай да си вдигнеш ръката, приложи воля и я вдигни...Ето...

[Libra777]

Соломон, заслужаваш нобелова награда за това откритие...

[Solomon]

Соломон, заслужаваш нобелова награда за това откритие...

Примерът не е личен, не е мой...

[Libra777]

 

[Astaroth]

Поискай да си вдигнеш ръката, приложи воля и я вдигни...Ето...

Добре де, това е ясно. Но какво ще ставе в такъв случай, ако в същия този момент когато съм си помислил да си вдигна ръката, някакъв външен фактор ме е отклонил от нея. Идеята ми е да бъде достигнато такова състояние, в което действията се случват бързо, но само тогава когато са нужни. През останалото време си напълно освободен от мислите за тези действия.

[Libra777]

Би ли задал въпроса си малко по-конкретно? Честно казано, се обърках...

[Veleroth]

Поискай да си вдигнеш ръката, приложи воля и я вдигни...Ето...

Добре де, това е ясно. Но какво ще ставе в такъв случай, ако в същия този момент когато съм си помислил да си вдигна ръката, някакъв външен фактор ме е отклонил от нея. Идеята ми е да бъде достигнато такова състояние, в което действията се случват бързо, но само тогава когато са нужни. През останалото време си напълно освободен от мислите за тези действия.

Повечето пъти, когато ти си вдигаш ръката, ти го правиш без да мислиш, така става и, когато ходиш, ти не мислиш, сега ще си преместя левия крак и после десния. Не мога да ти разбера въпроса, но ако искаш да направиш нещо бързо, примерно, да ритнеш топка или да удариш боксовата круша, първо трябва да се накараш мислово да го направиш. Все пак, поясни си въпроса, защото не е добре формулиран. 

[Astaroth]

Да вземам примера с боксовата круша. Да, първо трябва да помислиш как ще я удариш и след това извършваш самото действие. Ако обаче застанеш срещу жив противник, той ще се движи, ще бяга, а ако ти си си наумил да го удариш по точно определен начин, просто ей така, няма да стане. За това трябва да има подходящ момент. И тук се надига въпроса. Как да стане така, че това действие, в конкретната ситуация удрянето, да се случи когато трябва, освободено от мисълта за него. Например когато ти замахнат да можеш да се предпазиш и да контраатакуваш по същия начин както ходиш - не си казваш сега ще си преместя първо левия, а после десния крак.

[Solomon]

Как да стане така, че това действие, в конкретната ситуация удрянето да се случи когато трябва, освободено от мисълта за него. Например когато ти замахнат да можеш да се предпазиш и да контраатакуваш по същия начин както ходиш - не си казваш сега ще си преместя първо левия, а после десния крак.

Е те това идва с опита, таковата...

[Astaroth]

    Как да стане така, че това действие, в конкретната ситуация удрянето да се случи когато трябва, освободено от мисълта за него. Например когато ти замахнат да можеш да се предпазиш и да контраатакуваш по същия начин както ходиш - не си казваш сега ще си преместя първо левия, а после десния крак.

Е те това идва с опита, таковата...

Само и единствено от опита ли...Защото ти можеш и 10 години да тренираш и пак да не достинеш такова състояние.

[Solomon]

Само и единствено от опита ли...Защото ти можеш и 10 години да тренираш и пак да не достинеш такова състояние.

Зависи как тренираш...

[Libra777]

Ще ти го обясня от гледната точка на каратист, понеже даде примера с удрянето на противник...
Първо, бойното изкуство(без значение кое е то), не се "овладява"... То се учи цял живот и уменията винаги могат да се доусъвършенстват. Неслучайно няма живи хора с 10-ти дан(това е степен, означаваща че трениращият е постигнал съвършенство)... Така че 10-те години, които ти спомена, се равняват горе-долу на нищо...
Второ, постигането на такова състояние става с много-много труд, постоянство и непрестанен стремеж към израстване. Освен правилна и бърза техника, ти трябва концентрация, трябва умът да е в спокойно състояние, тялото да не те издава какво смяташ да правиш, да имаш светкавично бърза реакция и контрол върху тялото си, да забелязваш всяка грешка на противника и т.н. Мисля, че няма нужда от повече изброяване, за да схванеш какво имам предвид... Просто единството между ума и тялото се учи цял живот в бойните изкуства, не става току-така...
И на въпросът дали трябва само опит - не, не е само до опит. Нещо може да се постигне от един за две години, а друг да не го овладее и за цял живот... Всичко е твърде индивидуално

[Astaroth]

Второ, постигането на такова състояние става с много-много труд, постоянство и непрестанен стремеж към израстване. Освен правилна и бърза техника, ти трябва концентрация, трябва умът да е в спокойно състояние, тялото да не те издава какво смяташ да правиш, да имаш светкавично бърза реакция и контрол върху тялото си, да забелязваш всяка грешка на противника и т.н.

Ето това ме интересуваше, защото предполагам, същите принципи могат да бъдат приложени и към други аспекти на живота, не само в битка.

[Veleroth]

Ще ти го обясня от гледната точка на каратист, понеже даде примера с удрянето на противник...
Първо, бойното изкуство(без значение кое е то), не се "овладява"... То се учи цял живот и уменията винаги могат да се доусъвършенстват. Неслучайно няма живи хора с 10-ти дан(това е степен, означаваща че трениращият е постигнал съвършенство)... Така че 10-те години, които ти спомена, се равняват горе-долу на нищо...
Второ, постигането на такова състояние става с много-много труд, постоянство и непрестанен стремеж към израстване. Освен правилна и бърза техника, ти трябва концентрация, трябва умът да е в спокойно състояние, тялото да не те издава какво смяташ да правиш, да имаш светкавично бърза реакция и контрол върху тялото си, да забелязваш всяка грешка на противника и т.н. Мисля, че няма нужда от повече изброяване, за да схванеш какво имам предвид... Просто единството между ума и тялото се учи цял живот в бойните изкуства, не става току-така...
И на въпросът дали трябва само опит - не, не е само до опит. Нещо може да се постигне от един за две години, а друг да не го овладее и за цял живот... Всичко е твърде индивидуално

Съгласен съм с нея, аз като таекуондист и ммеец, също имах такива проблеми, но всичко зависи от това колко време полагаш в тренировките и идва единмомент в който, ти, когато си подготвен, можеш да реагираш без да имаш нужда да се подготвяш