Момчета, тази непринудена химия не е любов! В наше село страст, нагон и бушуващи хормони и феромони и викат...
Да ви разкажа аз кога научи що е то любов и с какво се яде...
Бях на 30, разведена и загубила вяра в себе си, че съм в състояние да създам връзка за свят, обучавах кучетата на един бизнесмен. Та същия, един ден награбва син си и дъщеря си (няколко години малки от мен) по повод връзките им и ми казва да седна и аз понеже щяло да ми е полезно да го чуя. И аз малко ошашавена сядам с мисътлта, че едва ли ще чуя нещо ново, но... Той каза нещо такова (ще цитирам по памет): " Като сте млади избирате гаджето по сексапил и по това колко е готино. Да ама една жена като роди може да надебелее и погрознее, а мъжът с годините да оплешивее и да се отпусне като дроб-сърма. Партньор в живота се избира не за младини, а за старини. Защото докато сте млади сте заети да се реализирате професионално, да си порастите децата, да добиете дом и да го направите по ваш вкус и общо взето не ви остава време много-много един за друг. Идва обаче един момент в който се пенсионирате, а децата пораснат и поемат по своя път и вие се оказвате сами двамата. И в тоя момент ако нямате общи интереси и теми за разговор става страшно. Или ще си мълчите по цял ден и ще се чудите какво правите с този човек, или ще се картате за дистанционното, защото нямате еднакъв вкус за предавания и т.н. Та като си избирате партньор в живота избирайте такъв с който винаги да имате за какво да си говорите и с който ще ви е приятно и когато младостта, красотата и секса си отидат."
Това тогава много ме впечатли и общо взето сегашният си партньор го избрах по тези критерии. И двамата обичаме животни, гледаме фантастика и фентъзи, обичаме Хистори чанел, имаме сходни морални ценности, не харесваме сапунки и т.н. И честно нито той ми е голямата любов, нито пък аз на него. Всичко тръгна с ясната уговорка за авантюра без излишни очаквания за връзка и любов, но... Ами 10 години вече все сме в тая авантюра и сме добре.
Май това, че понеже нали авантюра и никой не посяга на свободата и личното пространство на другия ни държи здраво един за друг. Колкото за любовта... И да не я е имало в началото тя някак си се е промъкнала без да я каним и от нея вече отърване няма.