Точно, когато бях решила да опитам нещо с моя котарак, почина зайчето ми. Натъжих се, затворих се, но развих още по-силна връзка с котаракът. Това си го спомням и отчитам сега, 6 месеца след като почина и той... Пуста възраст, жестоко измислен свят - те да си отиват преди нас. И по повод това днес попаднах на едно интервю, в което 6 годишно дете казва, че кучетата (въпроса към него е за тях) живеят по-малко от нас, защото от раждането си са научени да дават само любов и добрини. Ние пък живеем повече, за да се научим на това, с което те се раждат...
Оф-топик... Не знам дали ще мога да опитам с друго, поне сега. Имам си още 2 котки и куче, обичам ги, обожавам дори... но връзката е различна. Не мога да го обясня...
Все пак ми е интересна темата.