Да си поговорим за Смъртта...

[Цеци_Вихронрав]

Малко кофти тема точно преди Нова Година, но се каня от месеци да я повдигна и сега ми дойде музата.
Защо всички се страхуваме от Смъртта? Защо търсим дълголетие и безсмъртие?
Оставям ви да пишете и обещавам да се включа и аз.

[theshadow]

Заради инстинкта за самосъхранение... Според мен затова хората се страхуват от смъртта... И така и трябва, докато не им дойде момента за нея, т.е. докато не са остарели и прочието...

[Balanar]

Ако щете ми вярвайте, но не помня някога да ме е било страх от смъртта. Говоря да имам мисли за нея (страх). Може би на подсъзнателно ниво я има, незнам.... никога не ми е било в главата това.
Разбира се в екстремна ситуация инстинкта за самосъхранение ще се включи, но все пак...
Много е тънка границата обаче да не стигнеш до другата крайност - да искаш смъртта.

[Solomon]

Рано ми е да мисля за смъртта (казвам го с абсолютното осъзнаване, че може всичко да се случи, във всеки един момент...напимер да ме блъсне кола, камион, тир, кон или каруца по пътя...)...просто не мисля. Приемам го като неизбежен момент от житието си, като вселенски закон, като последното парче на пъзела...елемент, който допълва, а не обратното.
Да, имал съм моменти на размисли...обаче не ми хареса да мисля за това, а и нямаше смисъл.

[posleden]

Търсим дълголетие и безсмъртие  -
светът на познанието няма граници  -
духът не остарява -
разумът е универсален -
          ...
да изброявам ли още?
             

[posleden]

 

[Solomon]

Още ? 

[posleden]

 

[Цеци_Вихронрав]

Аз също като по-млада не се страхувах от смъртта. От рано осъзнах, че смъртта не е страшна за умрелия, а за живите които не могат да го прежалят. В един момент обаче пораснах и заимах дете и... И в следващият момент смъртта стана страшна. И не, че ме е било страх как ще умра, а ако умра кой ще се погрижи за детето ми. Не зная защо, но всяка майка е убедена, че никой друг не може да се грижи за детето и така както тя сама ще го направи, а аз не съм по-различна от останалите майки. Синът ми вече е голям и може да се грижи сам за себе си и съответно страха от смъртта си отиде.
Повдигнах обаче темата по друг повод. Понеже си боря едни болежки и е нормално да предвидя и летален край (не че го искам, но не е изключен)и  искам да оставя делата си в ред. Когато повдигна темата обаче всички изпадат в ужас, решават, че съм в депресия или, че поредната операция ме е уплашила и вместо да ме изслушат започват да ми обясняват как ще живея още дълго. То и аз смятам да живея дълго, но боря рак все пак и е хубаво да съм подготвена, да кажа какво искам или ако щете последната си воля. Защо не мога да проведа нормален разговор по темата??? Защо никой не е в състояние да говори спокойно за смъртта? Тя така или иначе идва в даден момент...

[Solomon]

Защото ги е грижа за теб, Цеци...

[theshadow]

Точно... Соломон е прав... И аз съм на същото мнение...

[Цеци_Вихронрав]

Добре де - съгласна съм и с двама ви. Но не е ли нормално човек да предвижда такива неща и да говори за тях?

[posleden]

Напълно нормално е. Виждал съм Смъртта в очите не веднъж, понякога се чудя защо съм още жив! Във филмите такива моменти ги пресъздават със забавен кадър, аз съм виждал това на живо. Имало е катастрофа, в която е нямало как да оцелеем и изведнъж ... всичко спира, дори колата не е натрошена!
Цеци, Смъртта е част от Живота - завесата в края на пиесата. Не тя се помни обаче, обезсмъртени са добрите сценаристи, актьори, режисьори. А кой друг освен нас - избира сценария, режисира пиесата и изиграва спектакъла на своя живот? Ние сме творците Цеци, Ние!! Дали ще продължиш - Ти ще решиш, ние можем само да те аплодираме.

[posleden]

И спри да пушиш тия цигари и да целуваш котките, че пак ще ти се доспи по никое време! И на лампи щеше да ходиш - мани, мани. Луда работа ей, луда работа!

[Цеци_Вихронрав]

Ама не говорим за моята смърт, а за смъртта по принцип.
А аз и с цигари и без лампи пак ще ям 100 години света.