ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Да си поговорим за Смъртта...
posleden:
:)
Solomon:
Още ? [wizard]
posleden:
:)
Цеци_Вихронрав:
Аз също като по-млада не се страхувах от смъртта. От рано осъзнах, че смъртта не е страшна за умрелия, а за живите които не могат да го прежалят. В един момент обаче пораснах и заимах дете и... И в следващият момент смъртта стана страшна. И не, че ме е било страх как ще умра, а ако умра кой ще се погрижи за детето ми. Не зная защо, но всяка майка е убедена, че никой друг не може да се грижи за детето и така както тя сама ще го направи, а аз не съм по-различна от останалите майки. :) Синът ми вече е голям и може да се грижи сам за себе си и съответно страха от смъртта си отиде.
Повдигнах обаче темата по друг повод. Понеже си боря едни болежки и е нормално да предвидя и летален край (не че го искам, но не е изключен)и искам да оставя делата си в ред. Когато повдигна темата обаче всички изпадат в ужас, решават, че съм в депресия или, че поредната операция ме е уплашила и вместо да ме изслушат започват да ми обясняват как ще живея още дълго. То и аз смятам да живея дълго, но боря рак все пак и е хубаво да съм подготвена, да кажа какво искам или ако щете последната си воля. :) Защо не мога да проведа нормален разговор по темата??? Защо никой не е в състояние да говори спокойно за смъртта? Тя така или иначе идва в даден момент...
Solomon:
Защото ги е грижа за теб, Цеци... [yes]
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия