Здравейте,ето историята на живота ми...доста накратко и хаотично,защото не мога толкова за кратко да опиша всичко.
Раждам се в щастливо семейство.Майка и баща с разлика 14 години.Хора на изкуството.Имам по-голям брат със само 2 години и половина.Растем щастливи,обградени от любов.Но и с лишения, не ни задоволяват прищевките постоянно.Майка ми израснала без баща в бедно семейство,защото той се пропил, бил баба ми.Майка ми била свидетел като дете на това.Затова се жени за татко ми ,който е 14 години по възрастен от нея. Обичат се.В рода на татко ми, нещата са горе долу спокойни.Само дето неговият баща бил по тежък характер, коцкар.Тормозел жена си-майката на татко ми,тя била домакиня.Като умира тя, той се жени за някаква ,която да го гледа и той и предписва имотите си.Както и да е...просто създавам картината.Татко ми -известен в творчеството си, майка ми скромна, слаб характер...пред обществото.Това го разказвам от дистанцията на времето, вече осъзнала и прозряла доста неща.В момента съм на 45 години. Не говоря за магии за смърт! Ще разберете по късно за какво говоря.
Та живеят мирно и скромно,известни са, музиканти.Техните деца - брат ми и аз ставаме също музиканти.Брат ми - в семейството е повече на почит,аз мълчалива и тиха.Не говоря много,все ме обвиняваше майка ми, че не взимам думата.Все ме подтискаше като казваше ,че брат ми е по красив от мен,по добър и т.н. Тя каква красавица била на времето, а аз как съм приличала на другия род.Тя не харесваше рода на татко ми - били прости.Такаааа , с годините осъзнавам,че майка ми е голяма манипулаторка.Прави се на светица,а тайно ходи и говори на всеки един от севейството против другите.Така насъскваше татко срещу мен а най -много брат ми.Това според мен ТЯ НЕ ГО ОСЪЗНАВА. Не го осъзнава и до сега, това е част от характера.На 40 годишна възраст, майка ми се отказва от кариерата си,била е можеща, скромна....но сега аз осъзнавам, слаб характер за да се бори в тези среди.Оправдава се с децата си - да ги гледала.Ама какво има да ни гледа, като сме на по 16-18 години.Както и да е.Спира да работи и започва да се събира с съседките да пият ракия и да ядат салати и да гледат тъпи сериали.И това си спомням много добре, как всеки ден със съседките вечер, през деня готви, чисти.Татко ми нон стоп работи, социален човек, с контакти,уважаван.След 20 години - майка ми е завършена алкохоличка.Тя си криеше шишетата в гардероба,никой не знаеше това, но аз виждах. Татко негододуваше срещу това,имаха разправии.Брат ми на около 25 години заживя самостоятелен живот,ходеше по чужбина да работи.В средата на 80години,родителите ми започнаха строеж на къща - вила в близък до града ни град.Всички помагахме да се строи,тогава бяхме ученици.След като се построи къщата,нашите ходеха често там.Но брат ми нахален, със самочувствие започна да се нанася лека полека там,купи си кола и обсеби къщата.Нашите все по рядко ходеха.Татко ми от 40 годишен е получил диабет.Този диабет рушеше тялото му,байпас,операции...какво ли не.Държеше се и работеше.Солиден човек.Но аз винаги съм имала страх от него, както и брат ми. И сега осъзнавам,че това е наложено от майка ни.Тя ни го е представяла в тази светлина.Та когато тази къща се построи,тогава майка ми още не беше алкохоличка каза: 1вия етаж за нас, втория за сестра ти, третия за теб.
Аз нямах среда....бях ученичка,после студентка.....но винаги исках да съм с компаниите на брат ми.Той некога не ме желаеше.Взимаше ме,но се държеше грубо с мен, не като кавалер.Това виждаха неговите приятели и се държаха и те неуважително с мен.Имахме обща професия и изяви.На тези изяви той отново се държеше лошо с мен,подтискаше ме, комплексираше.Аз страдах много.Но продължавах да го обичам,брат ми е.Уважавах творчеството му,както и до днес....защото е талант,а вече и много известен.На 19 години заминах с приятелка,на почивка.Там бях изнасилена.На никой в живота си не съм казвала това.Не отидох и в полицията.Бяха страшни размирни години,началото на 90те.Никой в къщи не разбра.Притъпих болката си и продължих живота си.Когато още живеехме при нашите, се еслучвало брат ми от злоба към мен да ме заключи.Т.е излизам с приятели и се връщам вкъщи и не мога да отключа..а е късно.И от страх не звъня, за да не ги събудя.
Минаваха годините, така живеехме,майка ми вече алкохолизирана,татко с болестите работи,брат ми завзе цялата къща,даже не допускаше и татко ми да отиде да си почине там....направи ремонт на цялата къща по свой образ и подобие...луксозен.Татко страдаше,че не може да иде да подиша чист въздух. Не разказвам нещата хронологично.Имах баба - чайка на майка ми.Тя мже да се каже ,че ме е отглидала,много се обичахме.От малка засвидетелствах обич към нея,винаги и помагах.Гледаше ме в апартамента си кйто когато съм била на 10 години ,ми го завеща.Като дарение.Изглежда майка мия е хванало много яд,че майка и не и предписва на нея апартамента си ,а на мен.ПРез годините, ходех при нея,честих,подреждах и се обичахме с моята баба. Аз до 33 години,работех най-различни неща,само и само нещо да работя,защото вкъщи се държаха лошо с мен.Виж брат си какъв станал,а ти нищо не направи в живота си...това са думи на майка ми.Цял живот само спиш.Ходех по това време н работа в една фирма с най ниската заплата 200лв.И един път дадох всичките 200лв,за да направя дограма на банята вкъщи.Защото ме обвинаваха ,че нищо не давам за вкъщи.И така....майка ми ,готвеше и и се свидеше,че ми сипва порция манджа от храната.С една такава физиономия,на гнус.Говореше лошо за баща ми,че нищо не правил,че само и цапал вкъщи.И аз за да няма скандали постоянно чистех.Та тази моя баба-Бог да я прости,получи инсулт на 85 години и двете с майка ми се грижехме за нея.В последствие, както споменах че нямам компания ,си излизах сама в квартала и там срещнах бъдещия си мъж.Няма по прост очовек от него.Никога не съм го харесвала, той беше много влюбен, дойде да се запознаем в квартално кафене.3 години по млад от мен.И аз от глупост и скука започнах да излизам с него.Виждах ,че е грижвен,но е било заблуда.Той е майстор.Нашите го харесаха,сирак бил...съжаляваха го.И така той ми постави ултиматум.Да си имаме дете, да се съберем.Казах че ще помисля.И така след месец му казах -добре.Да си имаме дете.Легнахме и го направихме.Забременях.Той няма родителиняма имоти,нищо.Беше на квартира.И като забременях и всички разбраха,заживяхме при баба ми...която беше след инсулта.Тя в едната стаяние в другата.Мислехче майка ми ще ми помага,поне да гледа баба ми.Но не!!! Тя идваше и си тръгваше след два часа.Така бременеех трудно.Баба ми като малко дете,ела за това ,ела за онова,не можех да се наспя.Бях нервна,мъжа ми/живеехме без брак/,по цял ден на работа.Родих секцио на 35.Детето ми е аутист,сега е на 10. 5-6 години го водихме по лекари,не е най тежкия случай но е такъв.Та така ,аз от семейство интелектуално и на изкуството, се събрах с прост човек, от когото родих дете с увреждане.В началото нищо не личеше, най хубаво бебенце.Растеше трудно,със забавяне във всичко.Майка ми пак не ми помагаше,пиеше,пушеше, кашляше.Идваше и си тръгваше.Разправии.Татко ми и той беше доста болен,но идваше и искрено му се радваше и го обичаше.А мойта майка и брат ми не.От раждането не обичат детето ми,а тогава не се виждаше че ще стане аутист.За нищо не помагаше нито за детето, нито за баба ми.Идваше и си тръгваше да си грледа сериалите.Така живеехме,баба ми падаше,чупеше таз,ръка....по нощите,напикаваше се и т.н и аз по цял ден чистя, и бебето си гледам.После след хиляде скандали с майка ми ,тя взе собствината си майка в апартамента където живеят с татко ми.И там я довърши.Обиждаше я, с псувни....тормозеше я....и един ден баба ми пак падна.Как плачеше клетата ми баба,че собствената и дъщеря в която се вричаше от обич, я обижда и псува.Приеха я в болница и майка ми се съгласи на 92 години да и направят операция. И така баба ми почина нещастна в болницата 2010та година. Изгори я с кремация без да и мигне окото за да се отърве от нея.На следващата година татко почина.В болница след операция...ампутираха му краката.Много страдах,много тъгувах за татко ми.След ампутацията то беше като в кома.А майкй ми и брат ми си стояха спокойни и се радваха,че той ще си отиде.Ходих и се молех в болницата да ме пуснат да го видя за последно.Какво съм изживяла аз си знам.Детето на детска,а аз отивам да видя татко на смъртно легло в реанимация.Пуснаха ми като видяха как рева.Отидох погалих го по главата,той трепереше...не ме виждаше адали ме е чул не зная.Стоях и плачех до него.Цунках го и си тръгнах.Почина след 1 ден....мойка ми веднаха го кремира...за да се отърват и двамата с брат ми.Няма при тях болка, няма тъга......но продължих да поддържам контакт с тях.....
Така.....моя мъж след 3тата година на детето се промени.Видя че почиват мои роднини и оставам съмъ.Виждаше лошото отношение на майка ми и брат ми ккъм мен и как не ме обичат.Как не обичат и детето ми.И започна да си прави каквото иска.А най лошото че живееше в моя апартамент ,а е е плащал сметките.След скандали 7 години пред очите на детето той напусна.И ми остави 10 000лв неизплатени сметки.Осъди ме топлофикация и какво ли още не.Майка ми и брат ми,обаче го изолзваха да им прави ремонти,защото е майстор и поддържаха лицемерно отношение с него.Но той виждаше че са фалшиви.
Миналата година майка ми ибрат ми ме извикаха на разговор в апартамента на майка ми.Да ми държат сметка как съм щяла да живея така, че ще остана на улицата,че съм лош човек.Че съм си изпъдила мъжа.Как ще живея с лудо дете и аз съм щяла да вляза в лудницата.И понеже отявлено ме мразят ,брат ми ме нарича с най обидни думи.А забравих да кажа че нарича и детето ми луд,ненормален и карлуково. Ти си с болно дете,не те очаква нищо добро...ти си лош човек. И когато аз на всяка дума се опинвах дда се защитя словесно той стана и започна да ме бие.Така миналият август 2016 той ме преби пред очите на майка ми.С юмруци по главата. 30 минути ме биеше.Аз бях в несвяст.Записах побоя на телефона защото усещах че са ми приготвили капан.Усещах,защото те много настояваха да отида там. Когато си тръгнах отидох в полицията,извадих медицинско.Дадох записа.Но когато инспектора ги е викал,той изглежда ги е подкупил,защото по късно получих писмо от прокуратурата ,че няма да водят такова дело.Той е известен,много известен и ще му съсипя кариерата.Аз нямаше да водя никакво дело.Исках просто да спрат с лошото отношение към мен и детето ми.Лошото отношение към мен от детството ми още.А към детето откакто се е родило.А той моля ви, ходи да участва на благотворителни мероприятия за хора с увреждания.А иначе нарича племенника си карлуково и не го поглежда. Детето ми не е стъплио на фамилната вила.Както татко ми навремето.Детето ми можеше да израстне на чист въздух там,но майка ми....никога не каза на брат ми...затвори втория етаж - той е за сестра ти.На тази среща дето ме пребиха,разбрах че тя си е предписала нейния дял на него.
Това е в най кратко. Не говоря просто за смърт, а за проклятие.....усещам че има нещо.
Когато нашите са били млади,с голям успех кариерата,сигурна съм че много съм им завиждали.Майка ми е била красавица и много талантлива.Но кажете ми, какво се случва че това семейство се разрушава по най долния начин??? Няма ли намеса?
Ами моя живот? На никой нещо лошо не съм направила, скромна,талантлива.....от семейство.А взех най простия човек и подих аутист.Сама съм без роднини,без подрепа.Сама си тегля трудния живот,без приятел....а хората които ни обичаха ,ги няма на този свят.Баба ми, татко ми,леля ми.
Когато леля ми почина, сестрата на татко...те също накрая на живота си не си говореха.Тя почина,той беше на погребението и страдаше много...и след два месеца и той си отиде.
