Отворена дискусия > МАГИЯ
Магия
Цеци_Вихронрав:
Ок, може и да греша за колежката ти...
Само се замислих за мъжът ти...
Той е бил влюбен в теб и е поискал да се съберете и да имате дете... Ти не си го обичала, мислела си, че е прост и т.н., но въпреки всичко си го взела...
Хайде сега си помисли... Представи си, че ти си влюбена в някой и поискаш да се съберете и да имате дете и дом. Тоя някой се съгласява, събирате се, заживявате и... И скоро след това разбираш, че тоя някой не те обича, не те цени, мисли, че не си му на нивото, че си проста и те е взел само защото... Примерно защото е мислел, че друга няма да го вземе... Та как би се почувствала ти? Така се е чувствал и мъж ти със теб...
Като бях дете майка ми и баща ми ме учеха винаги да се поставям на мястото на другия и с времето развих завидна емпатия. Сега често карам близките си да се замислят какво причиняват на околните преди да започнат да се сърдят...
Сиси:
Здравейте отново, само ще допълня някои факти,че снощи като писах, много бързах.
Относно избора с този мъж. Както споменах, вкъщи се държаха лошо с мен. Постоянно ми нстякваха как нищо не съм направила и постигнала в живота си. На майка ми и свидеше,че ми сипва порция от манджата. Че съм живеела като на хотел. Нейното пиянство, разправиите с татко ми ми бяха непоносими. Тогава нямах нормална приятелска среда- компания с която да излизам. А бях млада,излизаше ми се с хора от моя творчески кръг. Работех вьв фирма нямаща нищо общо с това което съм учила. И така от самота си излизах сама...просто да пия кафе в кварталното кафене в което срещнах този. Подтикната и от лошото отношение към мен от нашите. Видях че този ме харесва, въпреки че аз не...и се впуснат в тази не добра връзка:(
Преди него, една година преди това се бях запознала с един италианец. Той дойде специални да се запознаем. Харесахме се, отиде си и започнахме всеки ден разговори по телефон и интернет. Но така минаваше времето. Месец,два,три .. година. Очи които не се виждат се забравят. По това време срещнах бащата на детето ми. :( По късно италианеца дойде. ..но нищо не бе останало у мен. И историята приключи с него. Понякога съжалявам..но явно е съдба да бъда с българина и да уча тежките си уроци.
Друго искам да подчертая относно простотията му. Когато се виждаше,че детето е различно и трябва много да общуваме с него, баща му гледаше с лека ръка на това. Изведе го на разходка и за да не го гони по градинките, му тикаше в ръцете телефона. Така детето се пристрастяваше и се зомбираше. Молех го, недей това вреди, учи го да се качва по пързалки, на нормални игри....все едно го казвай на вятъра. Ежедневни скандали имах за телефона, но той бе нагъл и продължаваше да си прави каквото иска. Самата аз криех компютъра 5 години,криех и телевизора....но баща му му връчваше текефоните. В момента това здраво физически дете нищо не може да прави. Нищо като връстниците си. Само седи на пейка и гледа телефон. Изпада в истерии ако няма интернет. И си говори сам от чутото по клиповете. Та простия баща доувреди и без това увреденото си дете. Не му помогна за развитието а го доувреди. Бащата също е много стиснат, една стотинка не иска да раздели с мен за уроци при психолог и логопед. Само пари ще взимат и нищо няма да научи- това са думите му. Но иначе дава парите си за айфони и таблети които увредиха детето му. Само за това дава. А детето обожава баща си само заради това. Търси го и го иска ,защото в очите му той е добрия. Аз лошата защото живеем заедно, защото се опитвам да поставям правила, защото аз търпя кризите му и не издържам. А като дойде баща му, айде на мола, айде с айфона и таблета.. грозна картинка. Здраво право дете с провиснала глава гледаща таблет по градинките, където децата скачат и тичат. Аз водя детето по социален живот, по улиците, по магазини да се социализира, в работата ми. А той го води по места където няма хора, по дупки и градинки където няма жив човек и му връчва телефона за да си стои седнал. Много комплексиран и злобен човек. Завижда на хората с пари, с професия. Кара се и псува като кара колата си. Засича ги по пътя от злоба. Българин който не знае български. Не може да пише, една книга не е прочел. Бездуховен,първичен. Със средно образование със завършено с 3. Та....аз взех такъв човек. Но да подчертая, той не се показваше такъв в началото. А и не можеш да го разбереш. Все мълчеше и се усмихваше. И хората си мислят - бреййй какво добро момче...
Сиси:
Сетих се да ви споделя още нещо.
Преди 16 август 2016, датата на която ме извикаха да говорим майка ми и брат ми- датата на побоя.
На 1 ви август си спомням,че сънувах моя почунал татко, който беше много хубав, дойде при мен, прегърна ме и ме целуна. Беше много усмихнат.
Чудех се какво ли значи това. Суеверна съм и знаех, че не е случайно. Но забравих този сън. 16 дни след това случи побоя. И сега от дистанцията на времето си давам сметка, че той се е явил за да ме предупреди:( Че ме чака това изпитание. Аз има силна връзка с татко ми. Още приживе си четяхме мислите. Силна мълчалива духовна връзка. И до ден днешен гледам портрета му и му говоря. Той е свидетел от онзи свят на мойте ежедневни болки и сълзи. И по време на съжителството ни със зетя му. Виждал е как страдам всеки ден. Целувала съм портрет а му и съм се молела да ми помага. На мен и най вече на детето. Преди няколко години една негова ученичка живееща в чужбина, ми каза че го сънувала и и казал как страда за мен. И досега знам,че ми помага и в работата:) Понеже отчасти ми е свързана с писане, като не мога да се сетя някоя дума или израз, го питам. Тате как беше това? Коя беше думата? И след миг думата идва в съзнанието ми:)
Цеци_Вихронрав:
--- Цитат на: Сиси в 14 Август 2017 10:36:54, Понеделник ---Както споменах, вкъщи се държаха лошо с мен. Постоянно ми нстякваха как нищо не съм направила и постигнала в живота си. На майка ми и свидеше,че ми сипва порция от манджата. Че съм живеела като на хотел. Нейното пиянство, разправиите с татко ми ми бяха непоносими. Тогава нямах нормална приятелска среда- компания с която да излизам. А бях млада,излизаше ми се с хора от моя творчески кръг. Работех вьв фирма нямаща нищо общо с това което съм учила. И така от самота си излизах сама...просто да пия кафе в кварталното кафене в което срещнах този. Подтикната и от лошото отношение към мен от нашите. Видях че този ме харесва, въпреки че аз не...и се впуснат в тази не добра връзка:(
--- Край на цитат ---
С риск отново да изглеждам лоша и груба...
В горните си постове пишеш, че сте се обичали много с баба ти и тя ти е оставила жилището си. Защо тогава не отиде още тогава да живееш при нея и да избегнеш лошата обстановка в къщи? Можело е и въпреки самотата си да не се хващаш със мъжът си който все наричаш прост или "този"...
Даваш ли си сметка, че цял живот си оставяла друг да поема отговорност за твоят живот? И даваш ли си сметка, че добър или лош то ТИ си подвела този мъж? Ти не си го харесвала и обичала, но си заживяла с него и сега той ти е виновен, че имате различни разбирания за живота, за възпитанието на детето и за това, че не е образован и не ти е на нивото... И те попитах как би се чувствала ако някой те подведе теб така, но ти продължи с нападките по негов адрес...
Момиче, не те нападам, за да се оправдаваш. Нападам те, за да се осъзнаеш! Сянка би ти обяснил от гледна точка на психолог защо вземайки мъж без любов страдаш, ако баба ми обаче беше жива щеше да ти каже нещо от типа: "И Господ каил не е станал, че си излъгала момчето и сега те наказва!"...
Аз не съм психолог като Сянка и не съм баба си, и не мисля, че Бог те наказва, но... Ти сама носиш последствията от действията и бездействията си...
И не си мисли, че те съдя... Аз самата съм правила много по-големи грешки и дивотии от теб и за всяка съм си платила с лихвите... Единственото което опитвам е да те накарам да осъзнаеш, че живота си е твой и само ти носиш отговорност за това как ще го изживееш...
Друго което ме притесни...
--- Цитат на: Сиси в 14 Август 2017 10:36:54, Понеделник ---Друго искам да подчертая относно простотията му. Когато се виждаше,че детето е различно и трябва много да общуваме с него, баща му гледаше с лека ръка на това. Изведе го на разходка и за да не го гони по градинките, му тикаше в ръцете телефона. Така детето се пристрастяваше и се зомбираше. Молех го, недей това вреди, учи го да се качва по пързалки, на нормални игри....все едно го казвай на вятъра. Ежедневни скандали имах за телефона, но той бе нагъл и продължаваше да си прави каквото иска. Самата аз криех компютъра 5 години,криех и телевизора....но баща му му връчваше текефоните. В момента това здраво физически дете нищо не може да прави. Нищо като връстниците си. Само седи на пейка и гледа телефон. Изпада в истерии ако няма интернет. И си говори сам от чутото по клиповете. Та простия баща доувреди и без това увреденото си дете. Не му помогна за развитието а го доувреди.
--- Край на цитат ---
Детето ти е специално и със специални нужди. Такива деца трудно се вписват в общата картинка и общуването със връстниците им става трудно, затова и предпочитат интернет и компютър. Не твърдя, че мъжът ти е прав като му тика телефона в ръцете, напротив, ти постъпваш правилно в случая опитвайки да социализираш детето, но... От друга страна баща му е намерил своят начин да общува със синът си и дори този начин да не е правилен все пак общуват и се разбират.
Не забравяй, че този мъж за теб е прост и всякакъв, но за детето е баща му и детето го обича... Колкото и да не се разбирате двамата не трябва това да влияе на детето и не трябва да опитвате да настройвате детето един срещу друг. Аз съм разведена от 18 години, синът ми е вече на 23, но никога не е чул аз да кажа лоша дума за баща му и обратното. А с бившият ми мъж определено не се търпим много и нито той харесва възпитателните ми подходи, нито аз неговите, но се карахме по телефоните и не в присъствието на детето. Моят съвет е колкото и да не се понасяте пред детето винаги да говорите само хубави неща за другия и да не опитвате да го настройвате един срещу друг понеже това съсипва детската психика.
Друго... Нямаш магия, позволила си да те мачкат в семейството, направила си грешка да се събереш с мъж който не само не обичаш, но и не понасяш и си си платила за грешката. Сега е време да се вземеш в ръце, да оставиш миналото, да се освободиш от натрупаните гняв и омраза и да поемеш напред. Всеки сам кове своята съдба. Животът е пред теб... Той има навика да е пъстър, понякога е лек и весел, друг път осеян с препятствия, но винаги имаме избор и този избор очертава бъдещето ни. Спри да оставяш избора на случайността икли на друг човек и ще заживееш по-добре...
Сиси:
Много ти благодаря!:)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия