Не съм била пристрастена в общоприетия смисъл, но е имало периоди в живота ми, в които съм приемала най-различни наркотици, алкохол, пушила цигари, лули, пури -- тютюн в каквито се сетите форми. Сега не пия и съм на определен хранителен режим.
Ако някой ми беше казал преди време, че ще бъда тази, която съм сега, щях да му се изсмея.
Това, което забелязвам при себе си е, че пристрастяването си търся пътя, не веществото. При мен от наркотиците се измести към захарта, после към алкохола, към тютюна, към някакви гадни храни и др. Осъзнавайки, че така функционирам, реших да "не работя срещу себе си" и да се пристрастявам към "полезни неща". Пак крайност, ама няма нищо. Балансът е най-трудното нещо.
Там където е имало вид пристрастяване, не вярвам да може да има баланс. По- добре "здравословна крайност". Това е вид поляризиране, но се опитвам, да го разглеждам като нещо, което е, без да го зареждам с емоции от моя страна и без да го "навирам" на други хора. Мой избор и толкова.
Друго, което ми помогна, е концепцията за допаминовия детокс -- разреждането на стимулите, които покачват нивата на допамина.
Това го пиша тук най-вече, за да споделя, че въпреки стоенето в някаква крайност, е възможно да се запази състояние на неутралност.
Разполяризирането е нещото, което изисква големи усилия от моя страна особено сега с случващото се а около нас.