Баба ми ползваше основно наричане. Все се каня да пиша нещо по темата и да пробвам да го обясня и все не остава време. Сега ще се пробвам, а вие ще допълвате където и което пропусна.
Та що е то наричане?!
Наричането е вид програмиране на ситуация, но е вкаран и глас. Като се замисля това е като изпяването на руните за което пише Майселф, просто е пропснато пеенето, но така или иначе звукът си е звук...
Май не се справям много с описанието...
Май да взема да опиша как го правеше баба ми...
Докато готвеше или шеташе по двора изведнъж започваше да нарежда нещо от типа: " Да вземе майка ти като идва, да се сети да купи (изреждаше куп неща) и да се сети да мине край чичови си (това на дядо брат му), че да вземе (нещо си) дето той обеща да ми прати... " и т.н. и т.н. И всеки път майка ми носеше всичко дето баба ми е нарекла. И съм я питала от къде знае, че точно това трябва да донесе, а тя ми отговаряше, че предпшоложила, че трябва, а край чичови минала случайно или по своя работа и... Винаги ставаха наричанията на баба ми.
Аз самата като няма народ около мен също наричам, затова и си избрах работа да съм все сама, че малко шашаво да ме слушат хората как ходя и наричам.