Автор Тема: Български магични ритуали  (Прочетена 14306 пъти)

Неактивен chimera

  • Админ
  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 463
  • Karma: +5/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« -: 18 Май 2010 18:08:40, Вторник »
Из: neshtoto. com

"В тази статия ще ви припомня малко от българските обичаи. В днешни времена, доста от тях даже не сме ги и чували,а камо ли да се практикуват, но смятам, че ще бъде интересно да ги разгледаме. В миналото обичаите и традициите са били особено важни и всички са ги спазвали. Много от обичаите са били смятани за магични и са носили такъв заряд, хората са вярвали, че с определени действия и ритуали предизвикват желанията си. Голяма част от ритуалите са били свързани с красотата. Сигурно сте обръщали внимание как в много песни и разкази се описват красивите български девойки- с бели лица и шии, с черни очи и гъсти руси коси, с тънка снага и алени устни. За българските девойки е било много важно да изглеждат добре, защото това можело да им осигури задомяване, любов и радост в живота.

Много от българските магии са свързани с косата на девойките. Дори има съставен магически календар, който вярвали, че ако се спазва, момите ще имат красиви, дълги и буйни коси. Според този календар на първи март, девойките трябва да решат косите си, за да са красиви. На Нова година ги мият с вода, в която потапяли дряново клонче, за здраве и блясък. На девети март “засяват” косата с жито и вода, за да е дълга и гъста. На този ден девойките събират 39 зърна ръж и ги пускат на главата си, след това ги заливат с вода. Тодоровден е много важен за косата според българските обичаи. Символиката на конската опашка и женската коса е еднаква. Тогава косата се мие задължително. Вярвали, че това ще омагьоса косата и тя ще расте дълга и гъста като конска опашка. Водата с която девойките измивали косата си била специална, в нея имало сено,босилек, малина, сребърни пари и кобилешко мляко. Гергьовден също е важен за косата, още преди изгрева девойките се събират под топола, за да израснат косите им дълги като дървото.

На Еньовден жените си измивали косите с еньовска трева.Съществуват и много други магии, които девойките и жените прилагали, например с върнато от помен живот, пуснато във воденица и после събрано. Мажели косите си и със змийска мас."


Неактивен mandata

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 23
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #1 -: 24 Юли 2011 05:24:03, Неделя »
звучи прекрасно супер е дори красиво за изпълнение но...нека да си мият косите и самите себеси по често ;дд хехе шегичка...ритуала ако се спазва ще е като чест към обичайте на прадедите ни smile ще е забавно за младите момичета smile

Неактивен Cath

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 37
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://occultroom.blogspot.com/
Български магични ритуали
« Отговор #2 -: 24 Юли 2011 11:31:02, Неделя »
"На Еньовден жените си измивали косите с еньовска трева." Или още по-правилно казано, на Еньовден, косата се мие с мълчаната вода, в която предната вечер е била накисната билката Еньовче (Galium verum) и която е пренощувала под звездите.

 mandata, обредите за красота и здравина на косата са само малка част от цялата обредност, посветена на красотата...и хигиената! wink
Evil is a point of view.

Неактивен mandata

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 23
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #3 -: 28 Юли 2011 00:01:36, Четвъртък »
Cath-аз само се шегувах .... ;ддд

Неактивен egypt

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 39
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #4 -: 4 Август 2011 17:06:07, Четвъртък »
това ли е мълчана вода,защото аз знам,че мълчана вода може да се направи като се вземе вода от 3,5,7.. къщи и след това може да се използва запречистване като през цялото време и докато я събираш и докато пречистваш трябва да се мълчи,да не се изговаря нищо smile
Красотата в Пустинята

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #5 -: 5 Декември 2011 16:46:51, Понеделник »
Баба Марта
 Баба Марта се посреща с мартеници
 Баба Марта бързала,
 Мартенички вързала…

 Честита Баба Марта на всички!

 Цветовете на месец март са червено и бяло. В тези два цвята са вложени много символични значения. Основното послание е
 червено за здраве,
 бяло – за дълголетие.
 Двата цвята вървят заедно, преплетени в мартеница. Най-опростената и класическа мартеница е само две пресукани нишки – червена и бяла.
 Днес ние купуваме мартничките от базара или от щандовете на улицата и спирките.

 Навремето обичаят е бил бабата да приготвя мартеници за цялото семейство. Тя трябвало да завърши направата им още преди изгрев слънце на първи март или дори в навечерието му. Поверието е, че първият мартенски ден трябва да се посрещне с мартеници. Разбира се, подготовката започват по-отрано. Старинният обичай изисквал бялата вълна за мартениците да се събере от пасищата на стадата, където кичури овча вълна са останали по храсталаците. Така вълната е “поела” магическа сила от природата и от звездите. После част от вълната се оцветява в червено. И накрая бабата изприда и пресуква заедно бяла и червена нишка. Докато ги преде и усуква, тя изрича обредни заклинания. Вярвало се е, че преди да се залови с направата на мартеници, жената не бива да е пипала огъня в домашното огнище, за да има мартеницата магическа сила. Първоначално мартениците служели за амулет, който предпазва от злосторни духове, болести или урочасване от “лоши очи”.
 В наше време мартеницата все така носи послание за здраве. Но вече се възприема по-скоро като декоративен знак за уникалната българска първомартенска традиция.

 Открай време червено-бяла усукана нишка се завързва на китките на децата – за да са здрави и жизнерадостни. За момите и младите жени пък обичаят е да си връзват мартенични гердани. В тях към червено-бялата нишка се привързват и дребни допълнения. Например синьо мънисто против уроки. Или красиви миди, парички, червено-бели или пъстри пискюлчета от вълнени конци, а може и скилидка чесън – традиционното предпазно средство срещу болести и демонични сили. Ергените пък навремето връзвали мартенична нишка на глезена или я скривали в пояса си – като “магия” за мъжка сила. Вярата, че червеният цвят предпазва от зловредни влияния кара стопаните да връзват мартеници и на домашните животни – особено на новородените. А за къщата обичаят е да се завързва под стряхата червена тъкан или да се мятат червени пояси и кърпи по стоборите. Така всичко е подготвено за посрещане на Баба Марта.

 Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата “гадалушка”. Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

 В българския фолклор месец март има образа на капризна старица, която ту се сърди, ту се развеселява. А с това и времето ту застудява, ту се затопля. Поверието е, че като види мартениците, Баба Марта се засмива, а доброто й настроение ще осигури хубаво време през март. В някои райони се среща и представата, че Марта е красива девойка, която пристига от гората и довежда пролетта. Когато променливото мартенско време напомни отново за зимата, хората казват, че Марта се е начумерила, защото искат да я женят за старец, а тя иска млад ерген. Друга фолклорна приказка пък твърди, че Марта се ядосала като чула една старица да я сравнява със себе си: “Марта е жена и аз съм жена …” Така по женски, старата селянка се надявала да умилостиви Марта. Защото се осмелила, още преди Марта да е довела пролетта, да изведе на паша козичките си, защото у дома вече нямала с какво да ги храни. Но ядосана от това женско предизвикателство, Марта така се разфучала, че вледенила и жената, и козите й. Друга народна приказка обаче представя баба Марта като доста по-милозлива. Защото решила да помогне на един много беден селянин да забогатее. Тя му подсказала да събере тръни от полето. И когато в края на зимата всички вече са свършили своите запаси от дърва, Марта докарала нов студ. Тогава селянинът разпродал тръните, които имал събрани и така забогатял. Затова когато мартенското време до късно остава студено, поговорката казва “Марта са е запънала пак да прави някой сиромах болярин”.

 В много райони на България има обичай 1 март да се посреща и със запалени на открито огньове. Хората ги прескачат, защото се вярва, че така ще са здрави през годината. А старинно заклинание обяснява, че с тези огньове хората обещават на баба Марта да я стоплят, а в замяна тя ще ги топли след това. Огънят е земният знак на слънцето. От там идва и другото основно значение на червения цвят в мартениците – като символ на слънцето и огъня. Когато палят първомартенските огньове, хората вярвали, че “разпалват” и небесния огън – слънцето, за да дойде пролетта.

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #6 -: 5 Декември 2011 16:58:21, Понеделник »
Атанасовден 18 януари

 В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова и празникът е известен и като Среди зима.

 Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването.
 Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпросдтранение на вирусни инфекции и грип).
 За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. На Атанасовден се заколва пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка.
 Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

 Поверия
 Българите наричат зимния Атанасовден „сред зима”, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!”
 Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие (кокичета по дворовете в София могат да се берат още на 10 януари).
 В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник „свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

 Една красива легенда
 Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
 В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.
 Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно точно тези светци “затоплят земята” и “я обръщат към лято”.

 Зимният Атанасовден има и свой летен антипод — свети Атанас летни (5 юли).

 Атанасовден – “Среди зима”
 “До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка. А “средзима” е на Атанасовден, 18 януари, по традиционния народен календар. Какви са народните вярвания за празника на Св. Атанас?

 Навремето смятали Атанасовден за средата на зимата. Но до тогава зимата сякаш едва е започнала. Студовете все още не са сковали земята, а запасите от дърва за отопление и храна за хората и животните все още са достатъчни. Щом превали “среди зима”, обаче, селяните започвали да преглеждат колко зимнина им е останала и ще стигне ли до пролетта. Защото “Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне”. Тази поговорка предупреждава, че ако началото на зимата е било по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон. За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът. Защото зиме дори у дома, край огнището в селската къща “отпред пече, а отзад сече” – т.е. дори да се грее на огъня, човек усеща с гърба си студа отвън. Затова българинът казва “Огънят зиме е по-сладък и от меда”. А наложи ли се да излезе по двора или из селото, българинът гледал не коя дреха е по-хубава, а коя е по-топла. Някога зимата била по-снеговита и ледовита отколкото днес. Но всеки земеделец се радвал, когато сняг затрупа къщите и полето. Защото е научил, че снежната зима предвещава плодородна година. А добрата реколта ще донесе и благополучието на всички открай време.

 Според народното вярване, Св. Атанас е господар на зимните вихрушки, снегове и студовете. Но той има власт и над зимното слънце. И тези негови “владения” определят зимното време. То е “като малко дете”, според народната поговорка: ту плаче, ту се смее, сега вали, сега слънце грее. А в една сватбена народна песен дори се разказва “Два снега валят, /две слънца греят/ два снега топят/ две реки текат” – това е поетичен образ за двамата младоженци. Сравняването им със сняг и зима е истинска рядкост в българския фолклор. В народните песни трудно ще откриете зимни сюжети и образи. И те често са предвестие за настъпващата пролет и за очаквано лято. Така в пролетните песни са споменати дебелите преспи като зимно покривало за вечно зеления здравец. Или пък в обредна песен за пролетния празник Сирни Заговезни се разказва как зимни ветрове бият по три планини и топят снега от обширните пасища. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”. А в песен се пее “сега е зиме – завет трябва/ лете иде – сянка трябва”. С това предчувствие за лятото е свързано и основното народно поверие за Атанасовден – 18 януари. Тогава Св. Атанас съблича дебелия си кожух и облича тънка копринена риза. После се изкачва в планината и се провиква: “Иди си зимо, да дойде лятото”. Щом го чуят, зимата се приготвя да си върви, а лятото се готви да дойде отново при хората. Затова има и поговорка “Атанас дойде, лятото дойде”, макар да е още “среди зима”.

 Народното вярване е, че Св. Атанас е брат на Св. Антон, чийто празник Антоновден е на 17 януари. Двамата братя-светци, според поверието, били ковачи. Затова техните дни се чествали като празник на еснафа на ковачите, ножарите и налбантите. Ала друго поверие добавя, че двамата светци имали власт и над болестите. В Пиринския край вярвали, че на Антоновден всички болести се събират заедно, а на Атанасовден тръгват сред хората. А за да умилостивят и болестите, и техните повелители-светци, някога селяните приготвяли специални обредни хлябове. Намазвали хлябовете с мед и ги раздавали на съседи и роднини. Покрай този обичай в някои райони наричат иносказателно двата празника “сладки и медени”. А в други села за Атанасовден приготвяли погача, върху която жените рисували знаците на богата реколта и благоденствие в дома и стопанството през идния нов земеделски сезон.

 От Атанасовден зимата си тръгва

 Атанас бил един от шестимата братя-юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света. На Атанас се паднало да е победител на зимните студове и снегове. Такава е древната и първична народна представа, която българите се пренесли върху християнския Св. Атанас. Неговият зимен празник е на 18 януари, а има и летен. Ако останем при фолклорните вярвания, на този ден Св. Атанас захвърля кожуха си и облича копринена риза. В този момент все още зимата е в разгара си и затова наричат Атанасовден “средизима”. Но поверието разказва, че Св. Атанас излиза по риза в планината и от там се провиква: “Иди си, зимо, да дойде лятото!” Щом чуе тези думи, зимата се приготвя да си тръгне. А лятото се приготвя да дойде.

 Народното вярване добавя, че Св. Атанас има и брат – Св. Антон, който се почита на предния ден – 17 януари. Двамата братя били ковачи. Затова техните празници се почитали особено от мъжете със същия занаят. И разбира се, както всички празници на светци, Антоновден и Атанасовден се честват като имени дни на всички хора със същите имена. Има народно поверие, че празниците на двамата братя-светци са особено подходящ момент за обреда “побратимяване”. С него се сродяват двама души, които не са кръвни роднини. Но с ритуала те стават като братя или като брат и сестра. Побратимяват се като обредно спасение от болест и смърт. Побратимите и посестримите почитат това родство до живот. Побратимени мъж и жена не могат да се влюбват и женят помежду си, но винаги ще се подкрепят и почитат. За техни покровители се считат двамата светци.

 Празниците на Св. Антон и Св. Атанас били наричани още “сладки и медени”. Някога жените месели питки, намазвали ги с мед и раздавали по късче на съседи и роднини. Това е ритуал, за който се вярвало, че предпазва от болести. Има поверие, че всички болести се събират заедно на Антоновден, а от следващия ден тръгват по хората. Друго вярване твърди, че на Атанасовден се раждала най-страшната някога болест – чумата. От страх дори само да произнасят името й, хората я наричали “леля”. При цялата й страховитост, обаче, тази “леля” е герой на много народни приказки и притчи. Ще ви разкажем една от тях – твърде земна по своето послание. Млад селянин решил да се ожени. Тръгнал да си търси кум, който да го венчае. Обикалял младежът от село на село. По пътя срещнал Господ, който го попитал къде отива. Селянинът разказал, че си търси кум. Господ предложил той да му стане кум. Но младият мъж отказал: “Аз търся за кум справедлив човек. Ти не си справедлив, понеже си създал бедни и богати, силни и слаби хора”. Продължил младежът по пътя си. Срещнал чумата. И тя поискала да му кумува. Женихът се съгласил, защото – казал – тя се отнася еднакво към всички без да гледа бедни ли са, богати ли са и значи е справедлива. Тръгнало сватбеното шествие с необикновения кум. Но на свой ред кумът решил да провери дали младоженецът е справедлив и честен човек. Подредил кумът в дома на младоженците два светилника с две свещи – едната много голяма, другата – много мъничка. Поръчал на слугите си да запалят свещите, когато младоженците наближат своя дом. И тъй, след венчавката младото семейство дошло в къщата. Младоженецът видял двата свещника и запитал кума защо едната свещ е толкова голяма, а другата – толкова малка. Мистериозният кум му разкрил, че малката свещ е за жениха, а голямата – за невестата. Чиято свещ изгори първа, този от двамата ще умре по-рано. Тогава зетят издебнал подходящ момент и разменил двете свещи – за себе си сложил по-голямата, а на жена си оставил по-малката. И така кумът разкрил, че женихът, който търсел справедлив кум, сам не бил справедлив и честен.

 На Атанасовден всеки селянин отивал да провери колко запаси от храна за добитъка са останали. Ако те няма да стигнат до края на зимата, селянинът отивал да се запаси отново. Но стопаните вече мислят и за предстоящия земеделски сезон. Затова на Атанасовден гадаят дали ще е плодородна годината. Вярва се, че ако на този ден има дебел сняг, следващата реколта ще е изобилна. Както се казва “дебел сняг – дебел комат”. Така че макар да поглеждат вече към лятото, селяните все още хората знаят, че зимата едва се е преполовила.

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #7 -: 5 Декември 2011 16:59:21, Понеделник »

Неактивен val_di16

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #8 -: 14 Декември 2011 03:38:55, Сряда »
Натурално БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННО

 при уплах хвърляме лъжицата през главата

 И друг ритуал със солта е при уплах – в лъжица слагаме малко сол и вода и го изпиваме, след което хвърляме лъжицата през главата да падне на пода –прави се толкова пъти докато лъжицата падне отворена –тоест както се поставя на маса да не е захлупена .

Неактивен niall

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 10
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #9 -: 24 Декември 2011 17:13:56, Събота »
"В своята работа “Първобългарите, История, Бит и Култура” В. Бешевлиев цитира гръцки автори пишещи, че старите българи имали особеният обичай да принасят в жертва кучета. Неизвестно защо Бешевлиев премълчава факта, че траките също практикуват този ритуал. На тракийската богиня Зеринтия са били пренасяни в жертва кучета. Самото име Зеринтия е обяснимо с българската дума звер, звяр, Зеринтия ( Зверинтия) означава господарката на зверовете.
 
 
 За някои обичаи на траките няма директно историческо свидетелство, но данните от археологическите проучвания позволяват да се идентифицират разрични видове ритуали:
 
 Известно е, че в гробът на знатен тракиец са жертвани кон и куче ( или вълк).Данни от старобългарски некрополи показват, че жертване на кон и куче е практикувано и от старите българи ( некрополът при Нови Пазар).
 
 Изкуствената черепна деформация се практикува в земите на Тракия от времето на Неолита. Този особен обичай е практикуван и от старите българи поне до 10-ти век.
 
 Според някои учени кукерството, нестинарството, ритуалът Герман ( практикуван при жега и засушаване), русалийските празници, празнуването на Еньовден, жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като помана и др. са от тракийски произход."
Never believe in anything until it has been officially denied.
 Otto von Bismarck

Неактивен Sirens

  • Newbie
  • Full Member
  • *
  • Публикации: 120
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #10 -: 14 Април 2012 23:34:25, Събота »
Света Анна е сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е потомка на известен род - Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през 6 век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровител на Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го "завъртат към пролет", а на св. Вартоломей (11 юни) - "го завъртат към зимата". На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.

 Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.

 Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854.

 Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна на 9 декември, а нейната смърт — на 25 юли.

 Ритуали

 Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня.
 Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.
 Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца.
 Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата.
 Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница.
 Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, от овцете и кравите — млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на живитните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии.
 Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат.
 Вярва се, че в тази нощ магьосниците свалят и "издояват" луната, превърната в шарена крава.
 Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор - пушекът гони злите демони надалеч.

 Забрани

 Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно.
 Майките не бива да работят, за да не се разболеят децата.
 Не се боядисват дрехи. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Богородица и затова тя си е боядисала дрехите в черно.
 Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.
 На места денят се смята за лош и опасен. Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.
 
 Гадания и предсказания


 Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата.
 Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни.
 Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.
 Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
 Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад

 информацията е взета от Уикипедия
Водата е моята същност
 

Неактивен Sirens

  • Newbie
  • Full Member
  • *
  • Публикации: 120
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #11 -: 25 Април 2012 22:35:21, Сряда »
Ето един начин за разваляне на предметна магия. Ритуала е част от традиционното българско вещерство:

 Ако човек е открил предмет, от който разбира, че му е направена магия, трябва да го разкъса, прободе, изгори или унищожи и разнесе по пътищата, като каже:

 Кой ми е пратил направата, да му се сбие на главата! У чуждо село да иде направата и по чужди друмища; мене да си дойде здравето,
 да ми се върне венчавката


 п.с. Не е изпробвано , но ритуалът е взет от практикуваща магьосница
Водата е моята същност
 

Неактивен ra4ola

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 10
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #12 -: 12 Октомври 2012 13:52:51, Петък »
Бих искала да ви помоля, ако някой знае как се обайва прилеп и точната баилка да я сподели благодаря предварително

Неактивен inkognito

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 6
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #13 -: 8 Декември 2012 00:53:35, Събота »
Дааа и аз това желая sad подариха ми цяло крило от прилеп и от няколко месеца си стои в протмонето но съм чувала че трябва да го скрия в църква да престои 15 дни или да се бае,но съм чувала също че не е хубаво да се прави така, не е ли кощунство? Как трябва да си заредя крилото? Благодаря предварително smile
Здравейте :) Много се радвам че има саит като вашия и ще съм безкрайно щастлива да се усъваршенствам в това което така ме привлича от малка .. :)

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5701
  • Karma: +72/-0
    • Профил
Български магични ритуали
« Отговор #14 -: 8 Декември 2012 01:06:32, Събота »
Трябва да го изхвърлиш, inkognito. Природата трябва да се уважава.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.