theshadow, наистина ме натъжи и усетих сянката на това, което е в теб. Знаеш ли кое е най- веселото - и ти, и аз сме прави - просто гледаме от различен ъгъл на нещата.. Принципно можеш да спреш котето и то да остане тук ако наистина искаш, повярваш и проявиш търпение, но не те познавам наистина и не знам дали ще можеш да понесеш ужасното чувство, което ще те промени за миг тогава. Не се съмнявам в теб, напротив - обожавам да не ми вярват, да се съмняват, да ми се смеят и да ме унижават с поведението си, защото това ме зарежда, успокоява и вдъхновява. Знам, че е подло от моя страна, но е част от природата ми. Моля те приеми следващите думи спокойно - нито вярвай, нито се съмнявай, просто чети: няколко пъти връщах хора обраатно от прага на живота към вечното. Всеки от тях ми показа колко глупав, самонадеян и арогантен изрод съм отнемайки им правото да се спасят от себе си незнаейки, че е само шанс да спечелят онези 5 минути, за които се говореше от кръста. И животни могат да се върнат, но пак ще е същото. Разбирам те за котето. Загубих 3. След последното намерих себе си и после видях, че никой, никога нищо не губи. Остави я да бъде спокойна и да те чака, защото любовта е достатъчна и е белега по който се откриваме през вечността.
Не се правя на каквото и да е. Такъв съм и искам да те успокоя, че не трябва да се натъжаваш, а или да й завиждаш, или да я обичаш.
Благодаря ти, че ми позволи да напиша това! Сега усетих колко ми липсва последната моя котчица... Беше наистина луда и се казвашев Марла.