Ау, че сте остри и директни и в знанията, и в съмненията, но ми харесва.
Няма много за разказване, но накратко - един от най- добрите ми приятели се опита да ме убие по ред причини и почти успя. Намерили са ме в ступор и без рефлекси. Три дена съм бил в болницата на системи и другите екстри. От спомена за партито и как моя човек ми казва"Внимавай с това.." следващото е сиво поле, сива планина, сиво небе и тишина ама тихо ли беше. Наистина се учудих какво е това място. И съм сънувал осъзнато, и съм се завирал къде ли не, но такова тегаво и неприятно усещане, че ей сега нещо гадно ще стане не помня друг път да съм имал. изведнъж осъзнах, че е много по широко и далеко всичко, че има още много хора разпръснати наоколу и ми олекна, че ще питам къде съм и какво е това място. В този момент осъзнах, че не мога да мръдна. Опитах се да извикам, но нищо не се случи и ме заляха едно след друго осъзнаването, че това не са хора а някакви много тъжни сенки, че това не е реалността, която познавам и светът на сънищата ми, че това е нещо друго... Единственото нещо, което не мога да опиша с думи е убийственото и нечовешки ужасно и кошмарно осъзнаване, че съм мъртъв, че ще съм тук завинаги- ням, неподвижен, с всичките тези наоколу и мислите ми,,, ЦЯЛА ВЕЧНОСТ. и тук не го понесох и... започнах да крещя ама нали съм ням и...
Майкз ми, която е била до мен тогава и лекарите ми казаха, че изведнъж съм излязал от ступора крещейки неистово, скъсал съм системите викайки, че съм безсмъртен и повече няма да се върна и подобни простотии, но нямам спомен. Следват каиши, инжекции и така на другия ден се събудих безкрайно спокоен. Странно спокоен. Казах, че си тръгвам, поисках си дрехите и подписах декларация, че разбирам състоянието си, но напускам по своя воля. Знаех, че вече не съм същия и с годими откривах разликите.
Това беше началото. Тосле като истински параноик да не би да си въобразявам започнах да изучавам природата на смърта и намерих нещо повече от смущаващо, интересно и хубаво. Разбрах коя е религията и бога, в който вярват 99.9% от хората по света независимо на какви се правят. И вярват с цялата си душа, и следват пътя до края.
Знам, че не е кой знае каква приказката, но за радост или съжаление е истинска. Аз не искам да ми вярвате, а просто да приемете гледната ми точка по въпроса и да питате. Знам, че ще е полезно.
Благодаря за вниманието!
ПП:
-раждаме се безсмъртни, но от родителите, до последния глупак покрай нас всички внушават на по- младите, че трябва да се остарее и да се умре..
-има няколко вида "безсмъртие" - повечето са проклятие, о име един блажен..
-смъртта е много тъжно и измъчено астрално същество създадено от дедите ни с някаква зла цел и иска да я оставим на мира да си отиде..
-съгласен съм и за химиите на мозъка, и за съзнателни и несъзнателни архетипове и подобно. Части от цялото.
-и последно - Смъртта не е неизбежно зло, а избор или отказ от живота (различни неща са), който правим сами заради сляпата си вяра в глупости. Смъртта е единствената награда за тези 99.9% и знаете ли защо почти никой не се връща (не е проблем по принцип)? Защото като преминат измъчените души и видят цялата картина на живота си - лъжите, глупостта и илюзиите...Е, няма как да се върнат и да почнат наново без да забравят,
