Да си кажем няколко приказки защо и как говорим и на кого

[Цеци_Вихронрав]

Аз предлагам да спрем да нищим темата.
Доводът ми да искам във форума да се пише на български и на кирилица е, че докато чуждите форуми не започнат да пишат на български и ние няма да пишем на чужди езици. Точка!
Аз админ ли съм или лукова глава?
И трябва ли да го вписвам като правило на форума?
Ако да, ей сега ще го измъкна сенчестия от другите му занимания да го включи в правилата на ползване на форума.

[Solomon]

Казах ли ви аз, че ще има колене и бесене...ъм...

[feniks75]

Така ,така  с  голямата метла.Нека успеем да съхраним майчиният език.Нашата писменост е уникална и е вселенски дар.Макар,че русите искат да си я присвоят като църковно славянска тя си е наша лична,ама това е друг въпрос.

[Solar]

И трябва ли да го вписвам като правило на форума?
Ако да, ей сега ще го измъкна сенчестия от другите му занимания да го включи в правилата на ползване на форума.

Да, така ще е най-добре да се направи.

Така ,така  с  голямата метла.Нека успеем да съхраним майчиният език.Нашата писменост е уникална и е вселенски дар.Макар,че русите искат да си я присвоят като църковно славянска тя си е наша лична,ама това е друг въпрос.

Точно така, Феникс, нека го съхраним майчиния език....чрез грамотно писане. От уважение към родината, не за друго.

[Libra777]

Наблягаме на грамотно писане...  Ако не го владеем е леко излишно да се обясняваме в любов към родната реч.

[Libra777]

Ах, мама мия, как си урочасах най-добрата приятелка без да искам! 

Шматката обича да не си вдига телефона когато ѝ се звъни, нито има изграден навик да връща обаждания. Също така обича да изчезва за по 1-2 седмици и да бъде абсолютно неоткриваема, та никой да не я знае жива ли е, не е ли жива.

Таа, един път я търсихме за кафе. Нищо сериозно. Обаче след 13 позвънявания и след кратка почивка още 7-8, тя не благоволи да вдигне и в яда си я нарекох: "Като те потърся за нещо важно ЗА ТЕБ, пак така да си случайно заспала! Като се сетиш след седмица да ме потърсиш, да се биеш в главата и да си научиш урока, че така не се прави". Три секунди по-късно съжалих, че съм го изрекла, но не чувствах като да има какво да направя, за да си "върна" изстреляното.

И какво се случва...

Преди около седмица приятел на тати ме потърси във връзка с много хубава работа, изискваща познания по чужди езици и добра компютърна грамотност. Тъй като професионално съм се насочила към съвсем различни сфери, сметнах, че приятелката ми би била доста по-навита от мен, освен това и би се справила по-добре. Да, обаче в продължение на 6 дена аз ѝ звъня, а тя не вдига. В крайна сметка хората казаха да не я търся повече, защото очевидно на такъв човек не може да се разчита... И хубавицата ми пише ей сега, в 3:30 сутринта: "Търсила си ме?"

Разбира се, бие си сега главата в стената и се ядосва. Малко ми е виновно, че така се получи, но пък се надявам да ѝ е полезен урок 
Изводът от историята е - внимавайте какви думи изричате със силно желание и твърде много убеденост! Както казват старите хора, бързо става белята.

Признавам, случвало ми се е да накарам някого да се спъне по погрешка или да се случи друг дребен инцидент, като не внимавам, но този път май причиних повечко вреда от допустимото.

[chimera]

Така се учат уроци. Един от начините. Не си навредила. Въпросът е дали тя си е научила урока или не е? Ако не е, значи и за в бъдеще ще си тегли отрицателните последици.

[Solar]

И аз сътворих подобна глупост, без да съм го осъзнала. Понеже Юридическият факултет в университета ми е на същото място, където се води и моята магистърска програма, веднъж реших да се пошегувам на гърба на юристите, защото те винаги ходят много официално на лекции. Та един ден и аз отидох много издокарана на лекции и всички започнаха да ме питат дали не съм имала интервю, или нещо от този сорт, защото по принцип съм по-семпла в облеклото си. Аз на шега им казах, че съм се облякла по този начин, за да си хвана някой млад юрист...

Днес, точно след "Превод на юридическа терминология", реших да седна да изчакам един състудент. Имаме си ние няколко пейки в по-големите общи пространства и аз се настаних на едната, без да осъзнавам, че на съседната до мен има двама младежи, които мигновено ме заговориха. Няма да навлизам в подробности, защото не всичко е за интернет пространството, но момчетата (по-скоро мъже, че 98 набор са си големи хора) учат към Юридическия факултет... то си им личеше, де. Мисълта ми е, че сама си предизвиках интеракцията от днес и повече няма да се шегувам с тези неща.

[ScorpioVenus]

Мое лично наблюдение е, че колкото по-силна емоция вложиш в думите си, толкова по-силен и бърз отзвук получаваш наяве. Проблем идва, когато човек е по-фиксиран в отрицателните изживявания и се чуди какво му липсва - тогава едно необмислено изказване може да материализира друго неприятно събитие и да въвлече неосъзнат човек в омагьосан кръг (без да осъзнава, че сам си го е омагьосал  ).
Откакто стигнах до това прозрение, опитвам по-осъзнато да боравя с думите и когато го почувствам като лудите да си говоря сама (ама благи и красиви думи  ). Та почва да ми става по-красиво всичко - времето с мен самата, контакта с другите… Ако човек овладее способността да рисува красиви картини с думите си на платното, което му викаме живот и живота започва да става все по-красив. А тайната за мен е да се научим да разпознаваме и улавяме положителните емоции и да ги влагаме в думите си. Аз обаче правя първите си стъпки в последното… 

[Solar]

Ако човек овладее способността да рисува красиви картини с думите си на платното, което му викаме живот и живота започва да става все по-красив.

Това много ми хареса.