Не виждам каква е обвързаността между останалите ти умения и неумението ти да научиш английски, listentothewild. Това на първи план.
На втори план идват вече личностните възприятия. Ако ти губиш себе си, когато пишеш или говориш на друг език, аз например откривам себе си. Защото аз не съм само родния си език и родната си страна; аз съм абсолютно всичките ми интереси, умения и виждания, които се простират отвъд родна България, колкото и драга да ми е тя. Сега, отделен въпрос е доколко имам нуждата да приобщавам другите към себе си. И Пенчо Славейков е отказал да пише по начин, който да се разбере от масовата публика. Индивидуализъм - наистина сложно направление, което неслучайно го лишава от славата, която Вазов е имал...просто защото не е народен писател. Но този въпрос вече го разнищихме с Цеци. Аз нито съм Славейков, нито съм Вазов.
Така, българският език е богат език, да, но това не означава, че е лишен от "пробойни". Давам пример, който прочетох в един сайт...Трейлър например е навлязла в нашия език, защото е кратка и представлява съвкупността от описателните думи, които ще използваш на български, за да изразиш мисълта си. Сега, независимо от това че е написана на кирилица, думата е на английски и се използва с английското й значение. Ти така или иначе ще трябва да я погледнеш в интеренет, защото не знаеш какво означава; не я разбираш. В случая пак няма да успееш да четеш като от книга. И да, в точно този пример сме изостанали от света; нямаме точна думичка, с която да се изразим.