Цеци_Вихронрав,
Относно цитирам "Сянка, контрол над външните емоции можеш да постигнеш, но над вътрешните не, освен ако не си робот."
Моля да не ме разбирате погрешно, но искам да покажа мнението си по темата, защото може да е полезно за някой или да ми помогнете да се науча да мълча.
-за да мога спокойно да правя неща отвъд прага на безумието и глупостта в продължение на няколко години методично обезобразявах духа си до състояние да мога да не изпитвам никаква емоция самопроизволно. Можех да си създавам и унищожавам чувства в сравнително кратки периоди. Емоциите ги овладявах максимум до трета секунда още на слънчевия сплит или ги предвиждах и не допусках като рефлекс да се породят. Можех да стигам до състояние да отвращавам и ужасявам дори създания на мрака, хора с тежки психични отклонения и всичко друго, но това беше начина да минавам напред. Осакатих се емоционално и последиците ги влача до днес. Това, което получих като знания и опит е изненадващо, ужасно странно, очевидно и не знам дали някой друг ще може да го ползва като информация и техника за експерименти със същества от астрала.
- относно говоренето - това ми е любимата дарба, с която съм се родил и развивам откакто се помня. Волево обогатявах речника си, учех се да модулирам гласа си и да усещам хората срещу мен, за да ги управлявам в изгодни за мен посоки. Невероятно е когато след 30- 40 минути монолог на екзотична тема един или няколко човека покрай мен секунди след като съм свършил остават вцепени като статуи забравили почти да дишат. Почти никога не помнят нищо, но след три дена почват да осъзнават мислите си като свой. Най- много съм говорил 18 часа на две мой приятелки, които искаха да видят колко мога да издържа вдъхновен и неспиращ. Странно беше. Едната от 3 години вече живее с мен, а другата не съм я виждал повече понеже нещо стана. Не трябва да се дели цялото - речта, емоцията като фон и усещанията, които се залагат в събеседника с определена цел са ефективни само ако са отработени, осъзнати, вдъхновени и целенасочени. А дали е правилно или не зависи от душата, която е извор на вдъхновението.
- само, че в един момент разбрах, че никой не ме слуша какво казвам, а като наркомани се оставят да ги носи гласа ми, а аз от годими нищо не казвам, а само се опитвам да убеждавам себе си, че не е дошло време да млъкна. Сега се уча да мълча и да казвам само, каквото трябва. заслужава си и да е истина, която може да се понесе. Тук си позволявам малко повече, но е обясмимо имайки предвид какви хора (и създания ако някои се обиждате от първата дума) четат.
- научих се да имитирам почти перфектно всяка емоция и чувство- дори доброто и любовта, но човек с чисто сърце не можеш да излъжеш, а докато имитирах тези неща съм започнал да имитирам и че съм жив. Сега се уча да не ме е срам от чувствата ми, да се наслаждавам, на страха, гнева, радоста, спокойствието и радостта без да ме управляват, но да идват от сърцето или ума ми. Понякога се чудих защо ми трябваше да мина този път докрая, че да се върна и пак, за да не съм пропуснал нещо... И накрая разбрах.
Обичам да говоря. Ако някой ден искате да усетите какво е ще се радвам да се видим.
Благодаря! Желая ви Късмет и Безсмъртие!
ПП: извинете ме за помпозността, маниерниченето и прекаляването с мелодрамата, но ми харесва, а обичам критиките повече от комплиментите, защото ме държат в кондиция!
