Замислих се за жертвите, така де, хората-жертви. Все повече стават... Някак си сякаш се изкривиха представите им и все повече търсят внимание по този начин. Често съм попадала в ситуации, в които, щом на някой не му отърва, както се казва, и почва да... става мил, благ, невинно обвинен. Ама чудя се - харесва ли им после на тези хора като се погледнат в огледалото? Независимо дали са успели или не да постигнат целта си, то по този начин, тя носи ли удоволствие?
Другия вариант пък се оказват крясъците, виковете, обиди, нападки... И не се ли получават така нещата, защото просто не можем да се извиним и признаем истината такава, каквато е? Май егото на някои хора се оказва най-важното...