Животът е вземане-даване и всички правим жертви, било то материални, нематериални (и във вид на компромиси). Компромисът е нещото, което рядко правя, особено не обичам да правя компромиси със себе си. Не харесвам хора, които правят неща противни на моя морал и етика и не се задържам окло тях и не ги допускам в личното си приятелско пространство, дори в някои случаи ги избягвам, защото има случаи в които ме поставят в неловка ситуация. А ако става въпрос за приятел се опитвам да го поуча и му обяснявам защо не бива така, а ако продължава почвам да се отдалечавам от него. Наскоро имаше такъв случай с един приятел, който разправяше разни работи (глупости) за приятелката на един друг приятел. Та тези всъщност са ми най-близките приятели...и говорих с оня и казах, че не бива тъй....снощи излизаме и той пак продължава да разправя глупости за момичето.....и вече ми става ясно, че не от друго, а от завист го прави...Не харесвам доносничеството също и нищо не споменах на другия си приятел, но той както винаги е научил и отишъл да се разправя...и нашя взел за се прави на жертва, нищо лошо не бил казал, просто се опитвал да каже, че това момиче не било за него и такива глупости (А щом момичето не било за него, защо не го каже в лицето на приятеля си, а разправя на други ? )...И както виждате и аз се разправям с такива чешити и имам чувстовото, че ако мен ме няма или ще се сбият или нещо по-лошо, понеже винаги аз балансирам двете везни (Когато стане дума за правда, никога не правя компромиси)...
Та ще продължа след малко.....