Най-важното нещо в шаманския инструментариум вероятно етъпана. Затова ще започнем с него. Макар че да се нарече той „инструмент” за един шаман би било най-малкото странно – шаманите смятат своя тъпан за живо, одушевено същество.
Тъпанът е познат в повечето шамански култури – Сибир, Централна и Източна Азия, Сев. Америка.
На Алтай, в Якутия и в други части на Сибир смятат, че истински е само този шаман, който има и използва тъпан. Шаманите там не се сдобиват веднага с правото да имат такъв. Начинаещият шаман, след като премине обучение (било при шаман-учител, било при духовете – при различните култури и конкретни хора е различно) започва да шаманства и след известно време, когато навлезе в материята, получава разрешение да получи тъпан. Разрешение от духовете разбира се…
Дървото за обръча е специално. Шаманът търси подходящото дърво, обикаля, наблюдава, разпитва различните дървета и накрая намира това, което е съгласно да даде тялото си или някаква част за тъпан. Понякога точното дърво се показва в сън или видение.
Животното, чиято кожа се използва също е специално. Шаманът също получава указания от духовете кое е животното, къде ще го намери (ако става въпрос за лов) или кое животно от стадото – ако е домашно. То бива принесено в жертва със специален ритуал. Кожата също се обработва със съответните церемонии, жертвоприношения, песнопения и пр.
Същото се отнася за изработването на целия тъпан.
Какво е тъпана за шамана? Вече казахме, че той е смятан за живо същество – помощник, съюзник и съветник.
Тъпанът е един от медиаторите между „обикновения” свят и невидимия, света на духовете.
Сибирските шамани смятат тъпана за ездитно животно, чрез което пътуват през световете. Затова те го наричат елен или кон, в зависимост за коя област от Азия става дума.
Тъпанът може да бъде и място, където шаманът събира своите духове-помощници. От вътрешната страна на някои тъпани има опънати ленти, където духовете се кацат.
Тъпанът е и защитно средство – с него шаманът, ако бъде атакуван, може да отбива нападенията на друг шаман и/или на враждебни същества.
При някои народи се смята, че през живота си един шаман може да има определено количество тъпани – 4, 7 или 12. Всеки тъпан има различна продължителност на живота, и когато използва съответното време и последния, идва края и на самия шаман.
Ако тъпана на шамана бъде унищожен, то за самия шаман настъпват всевъзможни беди и дори смърт.
При погребението на един шаман последния му тъпан се унищожава (обикновено изгаря).
Има още много неща, свързани с обичаите около използването на тъпана от шаманите на различни народи, но трябва да се напише цяла книга, за да се опишат. Впрочем, има написани няколко такива книги…
Съвременните учени са установили някои неща, свързани с ритъма на тъпана и неговото въздействие върху човешката психика, но това е друга тема. Аз исках да кажа няколко думи за това как се гледа на шаманския тъпан в различните култури.
Накрая ето образци на шамански тъпани от Сибир, Монголия и Америка.
