Гарднърова уика
Тя е назована така в чест на нейния основоположник Джералд Б. Гарднър. Представлява матриархална традиция, която се основава на полярността на мъжкото и женското начало.
Както и при всяка друга неоезическа традиция, тази също залага на почитта към природата, до колкото и човекът, като всички живи твари, се явява част от нея. Както и в повечето уикански традиции, в тази също се провеждат 8 сабата. Етическият постулат на гарднърианците е: "Стига да не причиняваш вреда, прави това, което желаеш" (" If it harms none, do what you will") . В същността на Гарднъровата уика заляга утвърждаването на ценността на живота, неизбежността на смъртта.
Почитат се Великата Майка и нейният съпруг Рогатият Бог. Но ако е необходимо, могат да се използват и ритуали за обръщане към други богове. Върховната Жрица представлява в общността Великата Богиня, а Върховният Жрец - Рогатият Бог. На Богинята се покланят в нейните три аспекта: девица, майка и старица. Рогатият Бог за тях е Бог на лова, смъртта и магията. Всяка общност си ги нарича с техни си имена.
Всички ритуали включват символически Великия Ритуал (общият за много езически традиции ритуалът за освещаване на вино), в който е включено церемониалното потапяне на атаме (ритуален кинжал) в чаша, която след това обикаля по кръга.
Гарднъровата уика е се опира най-вече на сборни мероприятия и инициации. Самоинициацията не се практикува и солитарната практика (самостоятелна работа) е крайно рядка.
Инициацията се провежда според "Книгата на Сенките" на Гарднър. Тя се явява повратна точка в живота на практикуващия и променя безвъзвратно неговия живот. Съществуват три степени на посвещение в тази традиция. Обикновено срокът между инициациите и последващото повишаване в степен е една година и един ден. Но на практика в едни ковъни се практикуват по-дълги срокове между посвещенията, а в други пък се практикуват по-къси срокове.
Общностите (ковъните) са напълно автономни. Всеки ковън се управлява, както се посочи вече, от своята Върховна Жрица, от Върховния Жрец, а също и от съвета на Старейшините на ковъна. Но обикновено окончателното решение си остава на Върховната Жрица, независимо, че по някои въпроси тя дели властта си с Върховния Жрец и Старейшините. В някои случаи Върховната Жрица може да остане единствен лидер на ковъна.
В Гарднъровите ковъни практикуват обикновено без дрехи, т.е. "облечени в небе" - "skyclad". Това е една от техните особености. Обаче има и такива ковъни, които не спазват това правило, завещано от Гарднър и се обличат в мантии. Съществуват множество двусмислени вицове относно принципът за практикуването без дрехи от типа: "Искате ли сега да ви покажа своята нова мантия?", които са препратка към вица:
"Лети си Баба Яга гола из гората, яхнала своята метла. Насреща й излиза горският магьосник.
- Абе бабке, да не си полудяла! - възмущава се той. - На стари години се мотаеш гола из гората и смущаваш обитателите!
- Това ми е еротичната мантия! - вреснала му Баба Яга в отговор.
- А... - смутил се магьосникът. - Ами, такова... да беше я изгладила!"
Всъщност Гарднър е основател на нудистки лагери в Англия и от там това му предпочитание. Неговите последователи считат, че извършвайки обряди необлечени, те стават по-близки до природата и равни помежду си. (за разлика от Александър Сандърс, основоположник на александрийската традиция, който пък бил на друго мнение).
Още една особеност на гарднърските ковъни е ритуалното очистване. Бият се леко с камшик в знак на очистване и символично страдание (вероятно остатък от някогашните нрави в английските училища). В Гарднъровите ковъни в САЩ това нещо е отменено.
Гарднъровите обряди се провеждат изключително само в магически кръг, създаден по класически канон. Традиционно се практикува лечителство. Никакви "зли" проклятия не може да излязат от устата на гарднианския уиканец. Това ще е в разрез с поклонението пред Боговете.
Гарднър одобрявал половото сношение между Върховната Жрица и Върховния Жрец. Но такъв полов акт, обикновено наричан Великият ритуал, от 80-те години се изпълнява преди всичко символично, т.е. атаме се потапя в чаша с вода.
Всичко, което се случва в ковъна, се съхранява в тайна. Те даже и си избират магически имена за изпълнение на своите обряди и истинските им имена са тайна (забранена е употребата на истински имена).
Към Върховната Жрица в ковъна се обръщат с "My Lady" или с Госпожа ...., когато за нея иде реч в разговорите между различни хора. Това е характерно за американските последователи на Гарднър, а в Англия такова обръщение няма. Особеност при Гарднъровата уика е, че НИКОГА не се обръщат с "Lord" към Върховния Жрец и за тях това различие е важно.
Гарднианците са счели за необходимо да си водят записки кой кого и кога инициира (посвещава) и всеки от тях може да ползва. Не са тайна, но и не са за широка публика.
Използват и Книга на Сенките (Book of Shadows), която съдържа в себе си ритуали, допълнителни коментари и т.н. с цел да остане за следващите поколения.
В САЩ Гарднъровата традиция е била пренесена през 60-те години от Реймънд и Розмари Бъкленд, които са всъщност англичани. Там те учредяват ковън и музей в Лонг Айлънд. След техния развод през 1973 г., ковънът също е разделен.
Много Гарднърови ковъни в САЩ имат претенции, че разполагат в своята Книга на Сенките с непубликувани материали от Гарднър, но това е съмнително.
Много от посветените (инициираните) ръчно преписват цялата или части от Книгата на Сенките на своя учител, за да я разберат по-добре. Преписването на текстове е обичайно занятие в ковъните от тази традиция. Често текстовете са съпроводени с коментари от учителя. Оригинал на Книга на Сенките не може да бъде закупена или придобита по друг начин, ако претендентът не е получил посвещение в гарднъровата традиция.
Мнозина са на мнение, че Гарднъровата традиция е твърде строга и че има твърде много повторения и преписвания на едни и същи ритуали. Съставянето на ритуал при тях е само условие за достигане на поредната степен. Други недоволстват от тайнствеността, с която се обгръщат ритуалите.
Гарденианците никога не вземат пари нито за обучение, нито за посвещение, нито за каквато и да е магическа работа, по общо разпространено правило, но има случаи, при които все пак Върховните Жреци са си позволявали да събират пари за провеждане на ритуали в ковъните (обосновават се, че с тях купуват свещи, вино, благовония и др.)
Главните книги, полезни за разбирането на Гарднъровата уика са:
• The Meaning of Witchcraft by Gerald B. Gardner
• Witchcraft for Tomorrow by Doreen Valiente
• The Rebirth of Witchcraft by Doreen Valiente
• High Magic`s Aid by Gerald B. Gardner
Автор: The Shadow (по чуждестранни материали)
