Автор Тема: Видове уика  (Прочетена 12390 пъти)

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Видове уика
« -: 21 Август 2016 17:46:24, Неделя »
Сийкс - уика.

Тази уика-традиция възниква през 1973 г. в САЩ. Нейн основател, както вече се написа, е Реймънд Бъкланд, за който може да се добави, че е бивш Върховен Жрец на една от гарденианските общности. Сийкс-уиката е основана на саксонска традиция, без претенции да е нейно продължение или пресъздаване.

Според слуховете, Р. Бъкланд е създал сийкс-уиката като шега. Каквото и да е било, Бъкланд е бил неудовлетворен от ритуалите и от корупцията, които съществуват (и досега между другото) в някои вещерски общности. Не му допадала и системата на ранговете, според него предизвикват превъзгордяване и тласкат към враждебност. И в опит да реши тези проблеми, организирал сийкс - уиката.

Тя има само една степен на ранг, а не три, както е обикновено. Вещерското общество се ръководи от Върховна Жрица или Върховен Жрец, които се избират на ежегодни избори. Върховният Жрец и Богът са равни по важност на Върховната Жрица и Богинята. Отсъства ритуалното очистване или свързване и как ще се провеждат ритуали всеки сам си решава. Допуска се практикуване и в ковън, и солитарно. Допуска се и инициация, и самоинициация.

Автор: The Shadow (по чуждестранни материали)
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Видове уика
« Отговор #1 -: 21 Август 2016 17:48:07, Неделя »
Гарднърова уика

Тя е назована така в чест на нейния основоположник Джералд Б. Гарднър. Представлява матриархална традиция, която се основава на полярността на мъжкото и женското начало.

Както и при всяка друга неоезическа традиция, тази също залага на почитта към природата, до колкото и човекът, като всички живи твари, се явява част от нея. Както и в повечето уикански традиции, в тази също се провеждат 8 сабата. Етическият постулат на гарднърианците е: "Стига да не причиняваш вреда, прави това, което желаеш" (" If it harms none, do what you will") . В същността на Гарднъровата уика заляга утвърждаването на ценността на живота, неизбежността на смъртта.

Почитат се Великата Майка и нейният съпруг Рогатият Бог. Но ако е необходимо, могат да се използват и ритуали за обръщане към други богове. Върховната Жрица представлява в общността Великата Богиня, а Върховният Жрец - Рогатият Бог. На Богинята се покланят в нейните три аспекта: девица, майка и старица. Рогатият Бог за тях е Бог на лова, смъртта и магията. Всяка общност си ги нарича с техни си имена.

Всички ритуали включват символически Великия Ритуал (общият за много езически традиции ритуалът за освещаване на вино), в който е включено церемониалното потапяне на атаме (ритуален кинжал) в чаша, която след това обикаля по кръга.

Гарднъровата уика е се опира най-вече на сборни мероприятия и инициации. Самоинициацията не се практикува и солитарната практика (самостоятелна работа) е крайно рядка.

Инициацията се провежда според "Книгата на Сенките" на Гарднър. Тя се явява повратна точка в живота на практикуващия и променя безвъзвратно неговия живот. Съществуват три степени на посвещение в тази традиция. Обикновено срокът между инициациите и последващото повишаване в степен е една година и един ден. Но на практика в едни ковъни се практикуват по-дълги срокове между посвещенията, а в други пък се практикуват по-къси срокове.

Общностите (ковъните) са напълно автономни. Всеки ковън се управлява, както се посочи вече, от своята Върховна Жрица, от Върховния Жрец, а също и от съвета на Старейшините на ковъна. Но обикновено окончателното решение си остава на Върховната Жрица, независимо, че по някои въпроси тя дели властта си с Върховния Жрец и Старейшините. В някои случаи Върховната Жрица може да остане единствен лидер на ковъна.

В Гарднъровите ковъни практикуват обикновено без дрехи, т.е. "облечени в небе" - "skyclad". Това е една от техните особености. Обаче има и такива ковъни, които не спазват това правило, завещано от Гарднър и се обличат в мантии. Съществуват множество двусмислени вицове относно принципът за практикуването без дрехи от типа: "Искате ли сега да ви покажа своята нова мантия?", които са препратка към вица:

"Лети си Баба Яга гола из гората, яхнала своята метла. Насреща й излиза горският магьосник.
- Абе бабке, да не си полудяла! - възмущава се той. - На стари години се мотаеш гола из гората и смущаваш обитателите!
- Това ми е еротичната мантия! - вреснала му Баба Яга в отговор.
- А... - смутил се магьосникът. - Ами, такова... да беше я изгладила!"

Всъщност Гарднър е основател на нудистки лагери в Англия и от там това му предпочитание. Неговите последователи считат, че извършвайки обряди необлечени, те стават по-близки до природата и равни помежду си. (за разлика от Александър Сандърс, основоположник на александрийската традиция, който пък бил на друго мнение).

Още една особеност на гарднърските ковъни е ритуалното очистване. Бият се леко с камшик в знак на очистване и символично страдание (вероятно остатък от някогашните нрави в английските училища). В Гарднъровите ковъни в САЩ това нещо е отменено.

Гарднъровите обряди се провеждат изключително само в магически кръг, създаден по класически канон. Традиционно се практикува лечителство. Никакви "зли" проклятия не може да излязат от устата на гарднианския уиканец. Това ще е в разрез с поклонението пред Боговете.

Гарднър одобрявал половото сношение между Върховната Жрица и Върховния Жрец. Но такъв полов акт, обикновено наричан Великият ритуал, от 80-те години се изпълнява преди всичко символично, т.е. атаме се потапя в чаша с вода.

Всичко, което се случва в ковъна, се съхранява в тайна. Те даже и си избират магически имена за изпълнение на своите обряди и истинските им имена са тайна (забранена е употребата на истински имена).

Към Върховната Жрица в ковъна се обръщат с "My Lady" или с Госпожа ...., когато за нея иде реч в разговорите между различни хора. Това е характерно за американските последователи на Гарднър, а в Англия такова обръщение няма. Особеност при Гарднъровата уика е, че НИКОГА не се обръщат с "Lord" към Върховния Жрец и за тях това различие е важно.

Гарднианците са счели за необходимо да си водят записки кой кого и кога инициира (посвещава) и всеки от тях може да ползва. Не са тайна, но и не са за широка публика.

Използват и Книга на Сенките (Book of Shadows), която съдържа в себе си ритуали, допълнителни коментари и т.н. с цел да остане за следващите поколения.

В САЩ Гарднъровата традиция е била пренесена през 60-те години от Реймънд и Розмари Бъкленд, които са всъщност англичани. Там те учредяват ковън и музей в Лонг Айлънд. След техния развод през 1973 г., ковънът също е разделен.

Много Гарднърови ковъни в САЩ имат претенции, че разполагат в своята Книга на Сенките с непубликувани материали от Гарднър, но това е съмнително.

Много от посветените (инициираните) ръчно преписват цялата или части от Книгата на Сенките на своя учител, за да я разберат по-добре. Преписването на текстове е обичайно занятие в ковъните от тази традиция. Често текстовете са съпроводени с коментари от учителя. Оригинал на Книга на Сенките не може да бъде закупена или придобита по друг начин, ако претендентът не е получил посвещение в гарднъровата традиция.

Мнозина са на мнение, че Гарднъровата традиция е твърде строга и че има твърде много повторения и преписвания на едни и същи ритуали. Съставянето на ритуал при тях е само условие за достигане на поредната степен. Други недоволстват от тайнствеността, с която се обгръщат ритуалите.

Гарденианците никога не вземат пари нито за обучение, нито за посвещение, нито за каквато и да е магическа работа, по общо разпространено правило, но има случаи, при които все пак Върховните Жреци са си позволявали да събират пари за провеждане на ритуали в ковъните (обосновават се, че с тях купуват свещи, вино, благовония и др.)

Главните книги, полезни за разбирането на Гарднъровата уика са:

• The Meaning of Witchcraft by Gerald B. Gardner

• Witchcraft for Tomorrow by Doreen Valiente

• The Rebirth of Witchcraft by Doreen Valiente

• High Magic`s Aid by Gerald B. Gardner

Автор: The Shadow (по чуждестранни материали)
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Видове уика
« Отговор #2 -: 21 Август 2016 17:50:42, Неделя »
Уика, посветена на богинята Диана - исторически поглед.

Както си подсказва името, основана е на римския култ към Диана. Базирана е на Гарднъровата уика, но може да се отнесе и към феминистичните движения от 1960 г.

През 1968г. група радикално - настроени жени, занимаващи се с политика основават организация за протест под названието W.I.T.C.H. (Women`s International Terrorist Conspiracy From Hell - Женски Интернационален Терористичен Заговор от Ада) и нарекли себе си ковън. Независимо, че W.I.T.C.H. е била напълно политическа организация, тя е вдъхновила създаването на ковъни в доста градове, една част от които освен духовни, били и политически. Скоро след това една потомствена вещица от Унгария сформира Сюзън Б. Ентъни Ковън №1 в Калифорния и открива първата Женска книга за Духовност и магически магазин под названието "Феминистична уика".

Женските културни фестивали започват през 1973 г. и се превръщат в мрежови организации за жените, заинтересовани от Дианистичната уика.

Дианическа уика

Диана- имена:
Римско име: Диана
Италиянско име: Диана
Ефесянско име: Диа Анна
Гръцко име: Артемида
Етруско име: Артумис
Древноегипетско име: Баст
Финикийско име: Астарта
Вавилонско име: Ищар.
Вавилонско име: Инанна.
______________

Основна информация за Диана:

Диана: Римска Богиня на светлината, Лунна Богиня, Кралица на Небесата, Лунна Дева (обърнете внимание, че за римляните "дева, девственица" означавало жена, която никога не е била бременна или омъжена, а не жена която никога не е правила секс), Богиня на Дивата Гора, Божествена Ловкиня, Защитница на Животните, Повелителка на всяка твар.

Диана: Гръцка Богиня на Амазонките

На култа към Диана частично оказало влияние по-ранното поклонение на Ариадна, Висшата Майка на Плодородието на о. Крит.

Магическа информация за Диана:

Цвят на свещите: бял

Свещени дни:
Понеделник и Пятък

Празници на Диана: 12 февруари. В Рим тогава и отдавали почести. А има и празник на Стрелеца, който е на 22 ноември.

Свещен месец: Ноември.

Дианическа уика - обща информация

Дианическата традиция обединява жени с феминистична или силно матриархална ориентация. Главният акцент е поставен върху възраждането на женската сила и божественост, а също така и на повишаването на равнището на осъзнаване.

Някои от ковъните са феминистки, а други допускат в редиците си и мъже. Някои ковъни се борят и за постигането на политически цели, примерно за забраната на секс-туризма.

Дианическата уика се състои от няколко обособени направления. Тя утвърждава женската духовност и атмосферата на взаимопомощ.

Дианистическото вещерство е почти изцяло чисто американско, там възниква от феминистичните движения. Една от най-големите дианистически уика-общности е сформирана през 60-те години в Тексас от Морган Макфарлънд и Марк Робертс. Първоначално Морган Макфарлънд не е дала никакво име на ковъна, названието "дианическа" се е появило по-късно.

Ритуалите са свързани с фазите на луната и са пропити от древните матриархални митове.

Сред най-известните лидери, влияещи на формирането на дианическата традиция, може да се споменат калифорнийките Сузана Будапещ и Стархок (StarHawk) - Звезден Сокол. Сузана Будапещ, основаваща през 1971 г. ковън, веднъж заявява, че дианическата традиция е "женска религия", забранена за мъже.

Ритуалите на тази традиция да еклектични, някои от тях са заимствани от Гарднърианството и Вълшебната традиция, други са създадени наново.

Автор: The Shadow (по чуждестранни материали)
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Видове уика
« Отговор #3 -: 21 Август 2016 17:54:10, Неделя »
Дианическа Неморенскийска Традиция

(с)Author: Claudiney Prieto
(с)Превод: The Shadow

Дианическата Неморенсийска Традиция възниква в резултат на дългогодишно съществуване на култа към Богинята в Бразилия.

Терминът "Дианическа" включва в себе си множество вещерски традиции и може да се приеме, че той се отнася към който и да е клон на вещерството, който акцентира на женствеността, природата, живота и духовността.

Дианическата традиция към днешна дата се разделя на две основни категории с разцвета на вещерството в САЩ, приблизително към 1970 г.:

1. Тези, които основно почитат Богинята, но признават и Бога в своите практики. В тези клонове на дианическото вещерство, Богинята заема основно и централно положение. Богът понякога се признава като Нейно продължение и играе второстепенна роля в някои митове и ритуални традиции. В структурата на тези клонове на Дианическото вещерство се предполага наличие и на жени, и на мъже. Някои от тези групи били основани, благодарение на усилията на Морган Мак Фарланд и Марк Робертс някъде в средата на 1971 г. Въпреки че много от вещиците, следващи Дианическата традиция днес, не принадлежат към традицията на Мак Фарланд, ние все още можем да ги споменаваме, като източник на по-древни Дианически страни за равноправие, които са повлияли за възникването на идеи и теологии на някои групи и последващи Дианически традиции, включително и нашата.

2. Феминистична Дианическа традиция, на която е оказала огромно влияние Сузана Будапещ. Ковъните, последователи на тази традиция, се състоят предимно от жени и те не признават Бога и мъжествеността в своите практики.

Дианическата Неморенсийска Традиция – това е Бразилска Вещерска традиция, появила се в резултат на дългогодишно успешно приемане на нови идеи, обединявани с ритуали и практики от изначалната традиция на Великата Богиня. След дълги години на практика ние забелязахме, че това, което ние правим и в което вярваме, значително се отличава от това, на което са ни учили. Затова решихме да дадем на нашата Дианическа традиция ново название: Неморенсийска.

Неморенсис - едно от имената на Диана, олицетворяващо нейната свързаност с гората. Тя е била почитана под това име в Неми (бел. преводач: Неми е селище, намиращо се близо до езоро със същото име, на около 27 км югоизточно от Рим). Там се намирало светилище на Богинята - ловец и на Нейния съпруг.

Историята за Диана, като за Богиня-Дева, на която служили единствено жени-жрици, е добре известна на всеки. Същевременно, недалеч от Нейния Храм в Неми, всеки мъж е можел да стане Жрец на Диана, получавайки свещено клонче от определено дърво и следвайки определени предписания. След това той придобивал статут на Неморенсийски Цар (или Горски цар) и се превръщал в Пазител на Гората. В неговите задължения влизало да не допуска самозванци в свещеното място. За да се усили функцията на Жреца на Богинята, той ритуално встъпвал в брачен съюз с Енергията, източникът, посветен на Диана. Жрица на Диана умивала Жреца в свещена вода и му слагала венец на главата с думите: "Ти си Цар Неморенсийски (Цар на Гората)." Царят на Гората получавал и титул Рогатият и се съединявал в брачен съюз с източника на Диана по способ, сходен с Великия Обряд, брак между Царя и Земята, който широко се практикувал сред древните келти.

Нашата Дианическа традиция признава мъжете и ако са Жреци, им отдава същите статут и права, които получават иначе само Жриците в другите Дианически традиции. Това помага да се направи духовен паралел с концепцията "Царя Неморенсийски". Ние избрахме това название и заради неговия дълбок символизъм. По този начин името "Неморенсийска" дава на нашата традиция идентификация като Дианическа, предоставяща на мъжете и жените равни права на жречество.

В много Дианически традиции приемствеността се предава само чрез Висшата Жрица. Дианическая Неморенсийска Традиция напълно се отклонява от този принцип, предоставяйки на който и да е Жрец или Жрица, необходимото равнище на подготовка и знания, права и свобода да посвещават други, независимо от пола. Едно от нашите основни вярвания се явява убеждението, че всичко, което Жрицата може да направи в духовен план, същото може да го направи и Жреца.

Богинята и уважението на женствеността са основните принципи на нашата духовна традиция. Ние вярваме, че Дианическата традиция може да осигури единение с божествените женски сили и да ни направи силни. Ние признаваме Земята като жив организъм, древен и изпълнен с тайнства, които може да сподели с нас и за нас Вселената е от женски род. Обширната и тъмна Вселена е утробата на Богинята, която крие пълният жизнен потенциал на Съзиданието.

Нашите принципи поощряват отказ от расизма, от експлоатацията на Земята, от социалното притеснение, сексуалните предубеждения и множество други предубеждения на съвременното общество, които способстват за пропагандата на нетърпимостта, приемайки множество различни форми.

Ние, помагайки да се построи мост между нашите различия и развивайки умението да се уважават тези различия, почитаме Богинята в Нейните цветове и форми.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Видове уика
« Отговор #4 -: 21 Август 2016 17:55:47, Неделя »
Александрийска уика

Александрийската уика - традиция е създадена през 1960 година от Александър Сандерс и неговата съпруга Максин. Сандерс първоначално утвърждавал, че във вещерството е посветен от своята баба, но след това става ясно, че това за бабата си го измисля. В действителност той е бил посветен в най-обикновен гарднъров ковън от една жена на име Пат Копански.

Когато Александър Сандерс започнал да популяризира своята уика, той се сблъскал със силно противопоставяне от наложените уикански традиции. Те го възприемали като потъпкване на собствената им значимост и профанизация на тайнствата.

От тези, които се присъединили тогава към Сандерс и Максин, основна роля изиграли Стюарт Фарер и Джанет Оуен. Те написали книги за уика именно в духа на Александрийската традиция, която с времето постепенно започнала да привлича последователи.

Александрийските ковъни могат силно да се отличават един от друг. Толкова, че даже и не може да се схване какво и е особеното на тази традиция. Но като цяло в тези ковъни се набляга на тренировки и обучение. Типичният александрийски ковън има йерархична структура и се събират всяка седмица, също по пълнолуние, новолуние и на главните празници.

Повечето александрийски ковъни нямат против, ако непосветени присъстват на техните събирания и встъпват в техния магически кръг. Обикновено това са хора, които са любопитни, но не само. В същата графа влизат и тези, които се колебаят дали да не станат неофити, както и самите неофити. Онези, които присъстват в качеството на неофити (от гр. neofytos - "наскоро посаден, новопокръстен"), те работят, учат се и се подготвят към посвещаване първа степен.

В александрийската традиция се използват същите инструменти и ритуали, които и в гарднъровата традиция, но понякога малко по-инак. Като цяло тези две традиции са доста близки.

Книги, полезни за запознаването с александрийската традиция:

• King of the Witches by June Johns
• Maxine the Witch Queen by Maxine Sanders
• What Witches Do by Stewart Farrar
• The Rebirth of Witchcraft by Doreen Valiente

Автор: The Shadow (по чуждестранни материали)
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Видове уика
« Отговор #5 -: 21 Август 2016 18:01:23, Неделя »
Келтска уика

Келтската уика включва в себе си редица традиции, основани на келтските митове, приказки, песни, легенди, поучения и вярвания, като ги преработва, а не ги възстановява, за което и отнася редица критики. Практически всички ритуали произхождат от гарднерианството и естествено, напомнят за него, но келтската уика е доста по-сложна и се усвоява по-трудно. 

В ковъните, следващи келтската уика, преди всичко няма такава ясно изразена йерархия. Вещерските имена на участниците също са келтски и държани в тайна, а самите участници в много от ковъните. Почитат и природата и техните принципи са вдъхновени от нея. Много от ковъните се занимават с лечителство. Голямо внимание се отделя на изучаването на природата и те са добре запознати с всякакви билки, дървета, камъни, кристали.

Присъстват Върховен Жрец и Върховна Жрица. На всички божества се дават келтски имена. Бригит, богинята на светия пламък е Богинята, а богът е Кернунос, древен келтски бог на Земята и природата. Особеност при тях е, че почитат повече Бога, отколкото Богинята, макар напоследък да са поразчупили този аспект от възприятията си.

В келтската уика на ритуалите се отрежда второстепенно място, ако се правят, обикновено е в skyclad. Магиите и ритуалите им са преобладаващо за защита, изцеление и благоденствие.

Празнуват същите 8 големи празника. Новата година се празнува на 1 ноември, денят след Samhain.

Уникално за тази уика традиция е, че всеки един, от 13 лунни месеца е кръстен на растение или дърво, но почитта им към дърветата отива много отвъд именуването на месеците по този начин. Дърветата са част от техните ритуали.

Друго, което се среща само при тях е, че не се вълнуват много от точността на датите, ръководят се по Луната. При тях денят започва в полунощ. 

Автор: The Shadow (по чуждестранни материали)
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.