Прав си, Сянка с отмъщението и насилието не трябва да се прекалява. Ние обаче вече не сме деца и отмъщенията ни не са свързани с физическо насилие. По мое мнение пък думите могат да наранят много повече от физическата саморазправа, а тях аз ползвам успешно в тази насока. Т.е. остър ми е езика и така бързо поставям отсрещния на мястото му, че после ходи като замаян. Вярно, че ако е някой неуравновесен и налита на бой има опасност да го отнесеш, но си е премерен риск, защото повечето все още се боят от съд.
Когато работех като диспечер в таксиметрова служба колега ме напсува на майка без абсолютно никаква причина. В съда после каза, че видиш ли той така си псувал... Та напсува ме в ефир и аз скорострелно отреагирах със: "Абе, ти, нямаш ли си майка, че налиташ на моята?". Съответно диването дойде до офиса и налетя на бой. Добре, че имаше колеги да го озаптят. И само половин час след това пак ме заплашва в ефир, че ако използвам мъж си (полицай) да му навредя щял да го съди за злоупотреба със служебно положение. Еми кипнах... И точно като
listentothewild млъкнах. Това нощна смяна. Бившият ми вече съпруг е много принципен и честен и никога не би злоупотребил със служебното си положение. И ако можех и да преглътна да нападат мен, то не ми понесе да нападат него. Още на сутринта споделих с мъж си и пуснах жалба срещу колегата. След няма и седмица ми се изсипаха две ченгета у дома да молят мен и мъж ми да свалим обвиненията от братовчед им. Казах им, че ако не спрат да ме притесняват ще ги осъдя за злоупотреба със служебно положение и че тази идея братовчед им ми я подхвърли.
След това колегата разправяше наляво и надясно, че съм го съдела, за да му взема пари.
На делото не пропуснах да кажа всичко това естествено. Още повече, че съдиите ме питаха ще подам ли граждански иск за материално обезпечение като ме уведомиха, че мога да поискам от 3 до 5 средни за страната заплати. Отказах им и обясних, че не искам пари и нищо друго освен да го осъдя за нападение и за обида не само към мен, но и към мъжът ми. И споменах, че му се носи славата, че си бие приятелките, но е време да схване, че не всички жени се страхуват от него.
Осъдиха го на 3 години услувно и за късмет точно тогава излезе един закон, че ако си с условна присъда до изтичането и нямаш право да си шофьор в обществен транспорт, включително да караш такси. Та си стоя три години без работа...
Гадна съм нали? >(
Години след това пак имахме сблъсък. Работех в магазин и той влиза като клиент. В първият момент не го познах, но и той май не ме позна. Започна да се държи безобразно, защо сме нямали това, защо сме нямали онова, какъв магазин било това и т.н. Писна ми и му казах, като не му харесва да напусне магазина и да ходи другаде. Явно в него момент ме позна и ми крещи насреща "Ти знаеш ли ме кой съм? Вече не си с ченгето да те учи да ме съдиш, знаеш ли какво може да ти се случи?". Е тогава и аз го познах и ме напуши на смях и му казвам "Ако ще удряш давай! Този път ще пусна и граждански иск, че правя ремонт в къщи и не ми стигат парите." и това със широка усмивка на лице. Нямате идея колко бързо се изнесе от магазина...
Та така, някой хора наистина не разбират от дума, но... Не може пък да ги оставяме все безнаказано да безчинстват...
