Намерих,нещо интересно за ореха.
Орехът е „свято” дърво у българите, което самớ се сади. Орехите са почитани не само заради вековното им съществуване, но и като ценна храна и лекарство. Дървото осигурява подслон, сянка в летния зной и закрила от мълнии и проливен дъжд – наричали го Гръмоломник
.От незапомнени времена с орехите са свързани множество легенди и поверия.
Орехът е „световно дърво” от сътворението на света: „…станала земя, и то отначало станала като тепсия голяма, а сетне като харман, в средата на който Господ посадил орех”. Орехът свързва света на живите и света на мъртвите, дори вярвали, че може да се разговаря с тях, ако се допре ухо до ствола на дървото.
Смятало се, че жезълът на Моисей бил резбован от ореховото дърво в райската градина. Чудотворен бил и ореховият жезъл на Св. Патрик, който избавил Ирландия през IV век от змиите на острова, прогонвайки ги в морето.
Орехите са използвани и за всякакви гадания. Сигурен знак за изневяра на девойките разчитали, ако наречените за нея и любимия орехи не изгорят едновременно в огнището или се разлетят настрани.
Старо поверие предвещава смърт на този, който посади орех, когато стволът нарастне колкото врата му, което обяснява защо открай време с неохота садяли орехово дърво. За да се предпазят, очертавали широк кръг с дълъг червен пояс. Дървото се засаждало в средата на този магичен кръг. Докато орехът израстне с толкова дебел ствол, минава повече от един човешки живот, така спечелвали отсрочка и се радвали на дълъг живот.
Дебелата орехова сянка мами в летните горещини. Ала в никакъв случай не бива да се заспива, защото под дървото се събират самодиви и зли старици-юди. С тяхното влияние обяснявали защо под орехова плътна сянка нищо не вирее. В действителност в ореховите листа се образува особено вещество юглон, което е токсично за другите растения. Дъждовете го измиват от листата и попадайки в почвата, потиска растежа на растителността под короната.
Колкото и страховити да са тези поверия за дървото, в много традиционни обредни практикинаричат орехите за плодовитост, здраве и дълъг живот. В гатанките ореховата ядка е „четирима братя, облечени в обща риза” – символ на сплотеност в семейството. В торбата на орача слагали орехи, за да хвърля зърното с пожелание да се роди едро жито, когато сее. В Рим дарявали орехи на новобрачните, а във Франция ги посипвали с тях пред олтара в църквата. В Англия вярвали, че при добра реколта от орехи ще се родят много деца през следващата година. У нас с горящ клон от орехово дърво се прогонват самодивите от люлката на новороденото. За да расте детето игриво, весело и немирно, разтърсват орехи, поставени в сито, което се издига високо. А за да е отракано, трошат орехи. Когато детето дълго време не прохожда, го удряли с орехова пръчка и казвали: „Остави ореховото, вземи дряновото”, защото смятали, че орехът го държи в онзи свят, откъдето идват всички деца. Захранвали децата, родени през есента с орехово мляко – за здраве и късмет.
Самобитният майстор изработвал за забавление на децата орех-дрънкалка като запълвал с камъчета или оризови зрънца изпразнени от ядките орехи.
Орехите са традиционен дар за коледарчета. Присъстват неотменно на празничната трапеза на Бъдни вечер, която се прекадява, за да бъдат благословени заедно с хляба и ястията. Всеки избира орех и гадае за късмета си през Новата година. Хубавата бяла ядка предвещава добро здраве и щастие. За късметлийски е смятан орех с две сърцевини в черупката. Като се намери такъв, намисля се желание, едната сърцевина се изяжда, а другата се хвърля през лявото рамо. Неслучайно в приказките орехът често е вълшебен предмет, неоценим помощник в мигове на изпитания. След вечерята е прието да се играе с орехи, скрити в шепата на най-възрастния член на семейството. Целта е да се познае дали броят е четен или нечетен – „чифт или тек”. Накрая орехите се хвърлят в четирите ъгъла на стаята, с което се маркира „осветеното” в тази нощ пространство подобно четирите краища на земята.
Абе не е много по темата ама ще ни простят
