От едно известно време размишлявам върху въпроса "Самотни ли са красивите жени и наистина ли мъжете се страхуват от тях?" Всъщност от какво идва страхът - от красотата или ума?
Напоследък работя предимно с мъже и наблюдавам тенденцията да бъдат силни в началото, а когато се стигне до по-смислен разговор - рязко дърпат назад. Е, разбира се, тук става дума за мъже, които не са постигнали кой знае какъв успех в живота си. Това ме навежда на мисълта, че те виждат в жената удоволствие (за вечерта например), но не могат да дадат нещо повече. От какво се страхуват? От това, че в даден момент ще я изгубят или от това, че не могат да покрият критериите и?
От друга страна умните и преуспели мъже сякаш живеят предимно с работата си. Срещайки красива жена, те могат да разговарят с нея (дни, месеци...), но някъде им липсва флирта, закачаката, топлината и в повече случаи "всичко приключва, преди да е започнало".
Та, чудя се - красивите жени самотни ли са? Виждат ли в тях мъжете удоволствието за една вечер? И всъщност къде се крие тайната на всичко това?
Нека си разкажем и открием истината.
