Вече ми харесва. Аз бях ренегат в Изкуството и до скоро се пазех от колеги по ред причини. Вече ми е леко и спокойно, защото знам, че мога да бъда и добър, и човек и спокоен без това да е срамно, опасни или вредно. От няколко години си търся място да се включа леко и да потърся подходящо огледало да видя в какво се превърнах. Знам, че то или те са тук. Почти ми е сляпа душата и различавам само контурите на другите души и бъдещето, но когато човек вярва това компенсира недостатъка.
Благодаря за всичко предварително, защото каквото и да стане и получа - това съм си заслужил и ще го приема като награда. А на наградите трябва да се радваме и да се смеем с онзи добродушен, незлоблив смях, с който боговете и богоравните се смеят на всичко, нали?.. Това последното е от Херман Хесе и само се правя на умен цитирайки чужди мисли, но се надявам скоро да се отуча и от това...
Благодаря още веднъж!
