Написаното по тази статия аз лично подкрепям с две ръце.
Автор: Петър Стойков
Водата има изумителни свойства - тя не само има памет за събития, но се влияе от музика, думи, човешки чувства и емоции, насочени към нея и около нея. Паметта на водата е доказана от японския учен Масару Емото и е основата на медицинската наука, наречена хомеопатия.
Да бе. И един мармот завиваше шоколада в станиол…
Изумителна и непреходна е способността на хората да вярват на красиво поднесени глупости. Всякакви врачки, свещеници, оракули, гледачки, екстрасенси и прочее измамници са се възползвали от това хилядолетия наред, за да измъкват с труд изкараните парици на наивния античен или средновековен селянин.
Даже още в праисторически времена племенни шамани са обяснявали тайните на битието и небитието на гледащия ги с широко отворени, доверчиви очи обикновен неандерталец и той им е вярвал, наместо да ги тресне по тиквата с чепатата бухалка, която според всички днешни рисунки на неандерталци е стискал в косматата си и твърде мускулеста десница, каквото отношение, те, шаманите, безспорно биха заслужавали, заради желанието си не да ходят на лов, а само да лъжат простичкия народец и да мързелуват в пещерата.
Днес, разбира се, нещата не са по-различни и макар разните му там екстрасенси и други укротители на езотеричното продължават да съществуват, сега се появява и нова класа фантасти, която се опитва да омайва имащата се за що-годе по-умна публика не с красиво поднесени глупости, а с красиво поднесени псевдо-научни глупости.
Такава псевдо-научна глупост е паметта на водата или великата тайна на водата или както там са се постарали да го нарекат. Заради едноименния филм тя доби голяма популярност в торенти и блогове, предизивиквайки хиляди необременени с особена интелигентност интернет-юзъри да пишат вдъхновени коментари за това “колко малко знаем за света“, “чудесата и тайните на вселената” и т.н.
Какво казва науката
Преди двайсетина години френският лекар Жан Бенвенист, финансиран от фирма за хомеопатични лекарства, публикува свои опити, които доказват, че водата помни последното разтворено в нея вещество. Такова твърдение очевидно противоречи на физическите и химически закони, и съвсем логично, назначената от сп. Nature научна експертиза отхвърля хипотезата му, обявява я за ненаучна, а резултатите от опитите му - за измислени.
"Научното звено, което Бенвенист е работил, е закрито след скандалните му публикации[47], а откритията му са осмяни от научната общност - той става първия носител на две анти-нобелови награди. Бенвенист е уволнен от френския Национален център за медицински изследвания за „опозоряване на родината“[47]."
Другият известен учЕн, който се прехласва по способността на водата да помни, е Масару Емото. Според проведените от него опити, водата помни мисли, чувства, музика и думи и това проличава след като тя бъде замразена - във формата на образуваните снежинки. Въпреки, че му е предложен 1 млн. долара да повтори експериментите си пред научна публика, той отказва, но не спира да пише книги и да изнася семинари за милионите наивници, които са готови да му повярват. Появява се и гореспоменатият руски филм (Великата тайна на водата - в zamunda) за Емото и “работата” му, но за руската привързаност към псевдо-научния мистицизъм и любовната й връзка с шовинистичния национализъм ще си приказваме друг път.
Хомеопати и хомеопатки
Цялата шашмалогия за “памет на водата” произхожда от опитите на привържениците на хомеопатията да докажат, че “науката” им се базира на нещо друго, освен на чисти измислици, за което ние и преди сме писали (Бел. Shadow - "Хомеопатията е за идиоти", който материал също ще постна). Всъщност, хомеопатията не е никаква наука, още по-малко медицинска:
"Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани, [1] а теорията на хомеопатията за диаметрално противоположна на схващанията на съвременната фармация [2]… Твърденията за ефикастността на хомеопатичното лечение не се подкрепят от общите резултати от научни и клинични изпитания [3][4][5][6]… Систематични оценки за качеството на хомеопатичните опити показват, че те не успяват да представят доказателства, издържащи критически анализ за ефективността на хомеопатията или въобще за способността на хомеопатичните лекарства да предизвикат каквато и да е реакция в организма[9]"
Търсейки горната информация, просто занемях от титаничните войни, които се водят в дискусиите на уикипедия относно хомеопатията и паметта на водата. Те представляват енциклопедичен пример на сблъсък на разумни хора (примерно Григор - човече, как ти издържат нервите…), уповаващи се на наука и критическо мислене, които привеждат като доказателства научни експерименти и статии в научни издания, с правоверни, развяващи “научни източници” от типа на homeopatia.hit.bg.
Последните се опитват с количествено натрупване на глупости и тъпа упоритост да “постигнат консенсус” какво да пише в съответната статия на уикипедия, да се “покажат всички гледни точки” и т.н. независимо че науката няма нищо общо с консенсус, а само с доказуеми факти. Примерно, ако има спор дали един заек е мъжки или женски, не се спори до постигане на консенсус, не се и гласува за това. И ако някой гадае в стъклено кълбо по въпроса, неговото мнение няма “същата научна стойност” като това на човека, който е вдигнал опашката на заека и е проверил.
Предвид тази всенародна борба, аз едва ли ще съм този, който ще промени изумителната и непреходна способност на хората да вярват на красиво поднесени глупости. Едва ли ще намаля и оборота на хомеопатични лекарства, екстрасенси и врачки даже с един процент. Едва ли и ще успея да разгромя псевдо-науката и благодарение на усилията си да видя всички, които нагло поддържат такива лъжи, да се гърчат в десетия, специално проектиран за тях кръг на Ада, където за вечни времена им се налага да се разболяват от всички съществуващи на света изключително болезнени, мъчителни и обезобразяващи болести и да се лекуват само с помнеща вода.
Но последното е приятно като идея 
