Значи имаме различни концепции.
Аз под излизане от тялото разбирам: чувство на излизане, намиране в позиция, от която може да се наблюдава физическото тяло, извършване на действия, невъзможни за "физическия" свят- например летене, и т.н., смяна на различни места и сцени, преживяване на различни събития по желание и т.н. Преди да ме заклеймите като луда, да напомня, че това е съвсем възможно и в сън, не изключвам излизане от тялото да е вид сън. Всъщност, осъзнат сън много прилича на излизане от тялото , с разликата на това, че при "излизане от тялото" чувствата и сетивата са доста по-ясни, отколкото в сън.
Аз абсолютно не твърдя, че излизнае от тялото означава буквално излизане от тялото. Аз твърдя, че е възможно по този начин да се наблюдаваш, да летиш и т.н, докато в реалност например няма как да летиш- ясно ни е... Затова и споменах, че може да е просто илюзия на мозъка, а не реално "излизане".
Идеята е, че дори и да е илюзия, мен като цяло не ме интересува, защото има много практически употреби.
Давам пример: в едно такова състояние има много по-осезаема връзка с подсъзнанието. Много по-трудно е да си контролираш мислите и чувсвата, и това, което изпитваш може да се появи под формата на образи (подобно на сън и осъзнат сън)- практическата употреба на това може да е справяне със страхове, както и самопрограмиране. Под програмиране имам предвид, да си зададеш цел директно в подсъзнанието (напр. сравнение между това да си поставиш и зададеш цел в нормално състояние, по време на хипноза, по време на сън и т.н.). Именно заради различното състояние на мозъка и различните вълни, на които оперира, критичният център е по-малко активен- т.е. мисълта "ама не мога", "ама това наистина ли е възможно да го направя" и т.н. са от малки до никакви- в едно такова състояние е много лесно да се самоубедиш в нещо. Ако някой ми каже, че винаги е абсолютно сигурен в нещо, то значи не осъзнава дуалистичната природа на мислите ни. Винаги когато изразим дадена мисъл имаме навика да се съмнпваме.
Може да се използва и за самолечение, като placebo effect... например съсредоточаваш мислите си върху това как болното ти място е здраво, понеже "въображението" се превръща в усещане в това състояние- може да се чувстваш здрав, и да запазиш усещането и като се "събудиш" - мозъкът играе голяма роля в това как се чувства тялото, така че ако вярваш, че се чувстваш добре и здрав, то можеш да се излекуваш до известна степен в случаи, или просто да се чувстваш добре за известно време. (зависи от какво си болен, примерно от рана на ръката до рак има огромна разлика, някои неща няма как да бъдат излекувани с плацебо). Т.е. както в осъзнат сън усещаш, така и тук усещаш- разликата с това, да го правиш в нормално състояние е, че се достига до едно такова усещане много по-лесно.
Т.е. разбирате грешно въпроса ми. Няма значение дали астралното тяло е измислица на мозъка, както и излизане извън тялото. Може реално това да е заблуда на мозъка- аз не споря за това. Просто метафората е заради практиката. Идеята е, че това е възможно - пък дори и да няма такова нещо като астрално тяло и астрален свят. Има много практически употреби. Пък и дори и само заради това, че е яко да летиш или да бягаш с въли
