Преди да се оженим с моя мъж, две години "ходехме" и беше рай. След това, първите три години от сватбата бяха АД. Не ми се описват подробности. Нещата се нормализираха постепенно. Напаснахме се. Всичко стана с много разговори, старание и компромиси и от двете страни. Моята нагласа беше, че си искам семейството и вложих много сили и старание. В същото време трябваше да покажа на половинката, че аз не свиря втора цигулка и ако иска да сме семейство, трябва да се напъне и той. Явно и при него имаше желание.
Двустранни компромиси му е майката. Но не до безкрай.