theshadow, като цяло мнението ми за ритуалите е същото, както и за НЛП, но считам, че примерът ти с цветовете не е съвсем коректен пример.
Символите не се изчерпват само с Юнг...
Още повече, че има и конвенционални такива, при които личното възприятие не е от значение, Те са надиндивидуали*. Ето един такъв:
Навсякъде, където има коли, пътища, шофьори и пешеходци този знак има един и същи
смисъл. Акцентът е върху смисловото. Осмисляш го в цялостност, а не отделните компоненти, т.е. лингвистично няма значение, че си българин и там пише СТОП, ясно е, че трябва да спреш, защото някой те е научил, че това е така и ти просто си приел този смисъл. До тук с индивидуалното. Не мислиш ли така?
По същия начин стои въпросът и с речта. Самите думи са понятия, очевидно е, че колкото и да сме индивидуални, някак съумяваме да общуваме на един и същи език, ако и самата реч да е абстрактно мислене. Иначе бихме ли могли да общуваме въобще?
И няма значение, че ти влагаш различен смисъл в "бяло", това буди конкретена представа така, че винаги различаваш бяло от черно например. Какъв ще е личният ти смисъл е едно, какъв ще е на обществото, в което живееш - друг, какъв ще е общочовешки - трето..