Магия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Магия (от лат. magia – обреди, ритуали) е наука и изкуствоза предизвикване на промени в съзнанието в съответствие с волята. Може да се тълкува също като умение за създаване на желаните ефекти и контролиране на събитията с помощта на действия, ритуали и церемониали, оказващи влияние върху естествените и свръхестествените сили. Под всякаква форма тя представлява за хората нещо мистично и тайнствено.
Въпреки че има много хора, които твърдят, че практикуват магия, към момента няма обективни научни доказателства за съществуването на магията. В повечето случаи, за които се твърди, че имат магически произход, става дума за банално шарлатанство.
Съдържание
1 Произход на названието „магия“
2 Вещери и вещерство
3 Видове магия
4 Същност на магията
5 Религията за магията
6 Външни препратки
7 Вижте и другата гледна точка
Произход на названието „магия“
Произходът на названието Магия идва от гръцките думи Магос (Магьосник) и Магейа (Магия), които от своя страна произлизат от по-древните персийски изрази Мог – „Жрец“, Мег – „Мъдрец“ и Маг – „Великолепен“. От същия корен произлиза и халдейската дума Махдим (Върховна мъдрост; Свещена философия). Самата етимология на понятието указва връзката на магията с езотеричната наука на философите и мъдреците от Изтока – Индия, Персия, Халдея, Сирия и Египет.
Вещери и вещерство
Владеещите изкуството на магията в онзи период от зората на човешката култура, се наричали вещери (идва от думата „вещ“). Вещерът е човек, който осъзнава естествените енергии на Земята, Водата, Огъня, Въздуха и Квинтесенцията, създавайки своята магия в хармония с цялата природа. Вещерите и вещиците са познавачи на флората и фауната, предсказатели на времето, лечители, хора близки на природата и нейните тайни.
Жреците в древността използвали магически техники, за да проникнат в дълбоките нива на подсъзнанието, предизвиквайки по този начин промени в съзнанието и в материалния свят. Връзката между подсъзнание и материя се осъществявала посредством енергетизираната воля на вещера. Вещерът, прилагайки определени окултни методи, се стремял да осъществи мост (връзка) между собственото си съзнание и колективното подсъзнание, което му давало достъп до енергийно-информационната сфера на други хора. На тези нива било възможно също и създаването на контактни точки между човешкото съзнание и енергийните полета на животни, растения и минерали.
Силите, с които си служи вещерът, са от същия порядък, както и всички други сили в природата. Те се подчиняват на същите природни закони. Единственото предимство на вещера пред кабинетния учен е това, че първият вижда живот там, където вторият допуска съществуването само на неодушевена материя.
Видове магия
Магията се дели на два основни раздела: теоретична и практическа. Теоретичната магия се занимава с общата теория на магическите операции, докато практическата магия представлява изкуството да се въздейства чрез волята върху еволюционните процеси на живите природни сили. Теоретичната магия дава основата на практическата магия, която от своя страна се занимава с реализацията на магическите принципи на практика.
Предназначението на магията като свещена наука е да създаде в човека способност за максимално развитие на психофизическия потенциал, с цел установяване на пълен самоконтрол и контрол върху заобикалящия го свят.
Според предназначението си и целите, за които се използва, тя бива:
Бяла магия – науката и изкуството, чието използване е подчинено на добри, благородни цели.
Черна магия – науката и изкуството за постигането чрез магически средства на низки, зловредни цели.
Сива магия – науката и изкуството за постигане на определено лични цели, насочени към задоволяване на персонални желания и потребности в материалния свят. Тя представлява междинен вариант на Черната и Бялата магия.
Според средствата, с които си служи, тя бива:
Висша магия (Магическо изкуство; Магическа наука)
Низша магия (Магическо умение)
Низшата магия (или практическата) се нарича още и Магическо умение. Тя представлява сравнително широко разпространена фолклорна магическа практика, насочена към постигането на утилитарни цели. Възникнала е в миналото, главно сред селските жители, занимаващи се с тежък физически труд и обитаващи ниските земи в подножието на феодалните замъци, които били разположени предимно на по-високи хълмове .
Висшата магия, или както се нарича още, Магическото изкуство, е магията на градското население — занаятчии, търговци и аристокрация. В Средновековието обикновено градовете били застроявани на възвишения в близост до източници на прясна вода. Техните обитатели били по-образовани и просветени в сравнение с неуките селски жители и при тях съществували по-благоприятни условия за метафизични занимания.
Така селската и градска култура предопределили развитието на магическите практики в две направления. Нисшата магия се разпространявала главно устно, по силата на традицията, тъй като мнозинството от селското население било неграмотно. Висшата магия се разпространявала посредством пергаментови писмени свитъци, наречени Гримоари.
Същност на магията
От незапомнени времена в Близкия и Далечния Изток висшето познание на законите на природата е считано за магическо умение, чиято същност се асоциирала както с точните науки — астрономия, математика, геометрия, химия, физика, така и с хуманитерните науки — философията, теологията и религията. Носителите на това знание, пазено в дълбока тайна, били жреците маги, наричани още посветени.
Съществуват няколко взаимносвързани и взаимозаменяеми понятия, близки по съдържание до термина магия — езотерична наука, окултно знание, трансцендентална философия и др.
Магията може да се разглежда и като трансформация (в смисъл на физическо, ментално и духовно преобразяване), постигната по окултен път. Идеята за трансформацията идва от осъзнаването, че не е необходимо безпрекословно подчиняване на заобикалящата действителност, проявена чрез света на формите. Светът на формите е подчинен на Духовния свят, част от който е и нашият собствен Дух. Духовният свят е подчинен на Каузалния (причинния) свят, а над него стои Божественият свят. Ако човекът действа в хармония с Космическите сили, става способен да извърши различни магически трансформации — промяна в атомния (молекулния) строеж на телата чрез окултни методи и средства. Светът на формите е пластичен и може да се моделира според волята на Мага, действаща в съответствие с природните закони. Магията работи както в Света на формите, така и в Невидимия свят. Именно технологията за манипулиране на Невидимия свят е предмет на изкуството на магията. Съгласно окултните разбирания Невидимият свят се разкрива на човека такъв, какъвто той го възприема и определя.
От древността до наши дни магията представлявала интерес за хора в различни области — политика, изкуство и наука, и обикновеният човек. Тя е обект на изследване и анализ от страна на историци, антрополози, социолози, медици, психолози и др. Към някои нейни страни проявяват интерес и специалисти от областта на точните науки — математици, физици и химици. Сред широките народни маси магията е обект на изучаване и практикуване от шамани, гадатели, народни лечители, енерготерапевти, майстори по бойни изкуства и др. Тук е точката, в която наука и магия неизбежно се преплитат, поради което магията може да се определи като наука за непознатото, която приема фактите, без да ги обяснява докрай.
Както религията, така и магията в дълбоката си същност представляват израз на стремежа на човешкия дух към изява в най-високите области на битието и съзнанието. В Стария свят религията, чрез своите корени, произход и вътрешно съдържание, винаги е била в тясна връзка с теорията и практиката на т.нар. висша магия. Съществува една основна и много важна разлика между религията и магията - религията следва пътя на извисяване от материята към високите сфери на духа и към Бога, докато магията се стреми да материализира Божествената искра, като изтегли духовната еманация надолу към материалния свят.
Магията е възникнала като израз на дълбока вътрешна връзка между микрокосмоса и макрокосмоса, между човека и универсума. Тайните на магическата наука се основават на контакта между подсъзнанието и околната среда, осъществяван посредством волята, която контролира мистичната енергия, наречена от древните гърци Пневма, от римляните — Ефир, от индийците — Прана, от китайците — Чи (Ци), от японците — Ки. В магията този медиатор също носи различни названия — Етер, Астрална светлина и др.
От гледна точка на приложната психология някои от основните магически техники представляват способи за проникване в подсъзнанието. Обикновено съзнанието не знае какво става в подсъзнанието, тъй като подсъзнанието работи с образи, а не с логически понятия. Aко човек желае да изпрати послание към чуждо подсъзнание, той трябва да го „облече“ в образи и картини посредством техниките на визуализацията. Подсъзнанието, от своя страна, ни изпраща сигнали под формата на сънища и видения, възприемани в будно състояние. Съществува теория, според която именно в подсъзнанието се крият тайните на човешката психика и способности.
Магът извлича от своето подсъзнание и от универсалното свръхсъзнание сили и енергии недостъпни за простосмъртните. Магията предоставя практически методи за навлизане в областта на свръхсъзнанието. В областта на Свръхсъзнанието се крият тайни за миналото на човека, неговия произход и същност. Окултната наука е създала емпирично свои методи за проникване в тази област.
Магията не е чиста наука, а изкуство както поезията, живописта и музиката, изискващо осмислено интуитивно прозрение на скритите природни сили. Магията може да означава и използване на ритуали, за които се смята, че ако са изпълнени правилно, принуждават (а не просто молят) свръхестествените сили.
