Благодаря за отговора, Сянка.
Когато дойдох тук преди около година-две, установих, че някои неща съм ги правила винаги, без дори да подозирам, че такова нещо реално съществува като теоретична постановка. Не бях прочела нито ред за магията и какво всъщност представлява тя. Тогава получих и обяснение, че вероятно някой /някои хора в рода ми са се занимавали с това. Сега остава да установим – са се занимавали с какво?? С управление на енергия???
Ще копирам едно малко текстче, в което с прости думи са описани двете понятия – генотип и фенотип.
„През 1909 г. Вилхелм Йохансен въвежда понятието ген като единица за наследственост (наследствен фактор = ген). Генът определя даден белег, напр. ръст, цвят, форма и т.н. Генът може да има различни алелни състояния, напр. ген за цвят на семената, алели за жълт и за зелен цвят; ген за повърхност на семената, алели за гладка и за набръчкана повърхност, и т.н. Всеки ген може да има повече от 2 алелни състояния, но във всеки диплоиден индивид присъстват само по 2 алела на всеки ген, като единият алел може да доминира над другия. В разгледания пример на дихибридно кръстосване индивидите от F2 се различават съществено един от друг по генния си състав, но по проявените белези те не се различават в такава степен и се групират в 4 групи. Причината за това е фактът, че не всички алели се проявяват през индивидуалния живот на даден организъм. Наследствеността има дискретен характер, част от наследствените заложби остават скрити, непроявени. Във всеки организъм има много гени, натрупани и балансирани през дългата еволюция на съответния вид, но само малка част от тях се проявяват по време на живота на организма. Йохансен нарича съвкупността от всички гени, които се намират в даден организъм генотип, а съвкупността от всички проявени белези на този организъм – фенотип. Следователно генотипът е наследствената основа на индивида, неговите наследствени заложби, които обуславят способността му да реагира по един или друг начин на условията на заобикалящата го среда, да развива едни или други свои белези, особености и свойства, докато фенотипът е само малка част от генотипа, тази част, която се проявява като съвкупност от развити белези и свойства.
В опитите на Мендел по дихибридно кръстосване в F2 разгледаното съотношение на разпадане 9:3:3:1, на базата на проявените белези, всъщност е разпадане по фенотип. Разпадането по генотип е много по-сложно – 1:2:2:4:1:2:1:2:1. Много индивиди имат еднакъв фенотип, но се различават помежду си по генотипа. Това е така, защото не всички алелни състояния на гените в даден генотип се проявяват. Онези алели и гени, които се проявяват фенотипно, се означават с т.нар. фенотипен радикал. Под фенотипен радикал се разбира онази част от даден генотип, която определя неговия фенотип. Означава се с буквените символи, с които се обозначават гените и алелите, но се означават само тези от тях, които са проявени, останалите се отбелязват с чертичка, напр. в F2 9/16 от индивидите проявяват и двата доминантни белега, те имат фенотипен радикал (А-В-), 3/16 проявяват единия доминантен белег и имат фенотипен радикал (A-bb), 3/16 проявяват другия доминантен белег и имат фенотипен радикал (aaB-). От индивидите в F2 1/16 проявяват двата рецесивни белега, за да се прояви рецесивен белег, то в генотипа присъства хомозиготна комбинация на рецесивните алели на гена, затова тези индивиди имат фенотипен радикал, който се изписва така, както генотипа (aabb). Фенотипният радикал съвпада с генотипа при индивиди, които са хомозиготни по рецесивните алели на всички гени от техния генотип.
Закони на Мендел
Анализирайки резултатите, получени от експериментите по монохибридно и дихибридно кръстосване, Мендел направил важни заключения, които днес са известни като закони на Мендел:
Първи закон – Закон за доминирането – При кръстосване на индивиди, които се различават по 1 или няколко алтернативни двойки белези, в първото хибридно поколение се получава еднообразно потомство, което проявява само единия белег от всяка двойка признаци – доминантния.
Втори закон – Закон за разпадането – Във второ хибридно поколение се проявяват и рецесивните белези, в резултат от което еднородността на поколението, наблюдавана в първо хибридно поколение, тук се разпада. Настъпва разпадане на белезите в съотношение 3:1 за всяка двойка алтернативни белези.
Трети закон – Закон за независимото комбиниране – Факторите от различните алелни двойки се комбинират в поколенията и в тяхните гамети независимо един от друг.
Четвърти закон – Хипотеза за чистотата на гаметите – Всички гамети съдържат само по 1 наследствен фактор от всяка двойка алелни фактори. По състав на факторите те са „чисти”.”
Т.е. ние носим определени гени, чието комбиниране по определен начин ни предоставя възможности да бъде индивидуални. Няма музикален ген, но има такова подреждане на гените, което дава добри и много добри свойства на слуха, гласните струни, паметта и т.н., при което този човек ще има дяволски добри умения да различава, запаметява тонове и след това да ги възпроизвежда отново. Възприятието му ще е много добро в това отношение. Смрямо това друг ще трябва да полага по-големи усилия, за да се научи на тези умения.
Заедно с това установихме, съобразно казаното, че това ще бъде част от неговия фенотип, защото той може да има генетична разположеност и данни за много добър спортист примерно (подходяща костна и мускулна структура, необходим темперамент, силна нервна система и т.н.), но ако този ген не се е изявил, той ще замине в поколенията, изявявайки се нейде.
Сега остана да установим още някои неща – семейната среда. Нещо много важно. Човек се учи и става човек<b></b> не само заради своите гени, а и заради средата, в която расне. Какво имам предвид – в семейство, в което бабата, дядото, родителите са музиканти, съответно статистически, а и опита го доказва, децата също стават музиканти. Разбира се това не е задължително, но е с висока статистическа значимост. В този ред на мисли приемам, че може да се говори за потомственост. Подхванат и развиван от дете, в една късна възраст този „наследствен” маг ще има добре развити умения (какви са те обаче) спрямо онзи, който започва сега…
Да се върнем обаче на следното нещо… Говорим за гени… Кои физически характеристики отговарят за магията, т.е. за управлението на енергията?? Длъжни сме да бъде коректни и да боравим с фактите закономерно. Съобразно това нека очертаем, кои са тези физически/ органични причини, които дават функционалните ни умения??? Защото за всяка наша функция си има конкретна причина. Примерно умението ни да пеем добре се дължи на функционирането на слуховия и говорния апарат, плюс паметта и типа нервна система като цяло (казано съвсем повърхностно и абсолютно профански от гледна точка на науката, но!! – с оглед на нужното ни разбиране). Тези умения ги има всеки един, който няма нарушения (органични) в тези няколко фактора! И така, както казваше един професор по музика - няма човек, който е здрав, а не може да пее. Щом може да изсвири с уста една мелодия, значи може и да пее, нужно е само да се усъвършенства и да намери своята октава.
Та връщаме се обратно на това можене, дето се наследява и е уникално само в конкретен род…
Кои гени или кои огранични причини дават възможността на някого да управлява енергия и твърдим ли, че такива има САМО В ОПРЕДЕЛЕНИ хора, а в други ги няма?
Предлагам да изясним, които са тези можения, смятам, че това ще ми помогне да разбера много за мен и за рода ми.
По повод на въпроса на Делта – мисля, че част от тази публикация отговаря на запитаното. Пример – моя колежка има син, който е невероятен спортист от малък. Събрал е една торба с медали, почти от всяко състезание (дори и зад граница) се връща с медал. Тя и мъжът й са обикновени работници в институция, родителите им също не са спортисти, самата тя казва, че поколения назад няма никой такъв. Това не дава обяснение как се е пръкнало това чудесно дете (такова е и като човек – чудесно дете!).
Ще дам и един малко по-различен пример…
Има правени опити да се открие има ли ген, отговарящ за престъпността. Правени са ДНК тестове на престъпници, извършили тежки престъпления, при някои е открито наличието на втора или няколко У хромозоми, но при други го няма. Засега няма основание да се твърди, че се раждаш престъпник. За сметка на това обаче в родовата им линия има поколения престъпници, което лесно се обянява с фактора „семейна среда”.
Подобен е примера и с хомосексуалистите именно на база на това – че това не е заболяване, не е генетична наследеност, те са изведени от списъка с психични разстройства. Там, където има хомосексуалист, има и още няколко.
Какво най-често съветваха – да се наблюдава детето и да се определят силните и слабите му страни. Хората не сме еднакви, някой е по-добър в нещо, друг в друго, но всички ние можем да тичаме, скачаме, пеем, помним, възпроизвеждаме и прочее… По същия начин стои въпросът и с управлението на енергията – умение, което всеки един може. Единият ще има нужда от помощни материали, докато набере умения, разбирания, знания и желание да пусне патериците и до тогава ще се занимава с неща като Уика например, другият ще работи и усеща енергията многократно по-лесно, защото в НЛП се дава пример за водещото (кинестетичния тип) възприятие.
И не на последно място – енергията няма цвят. Нито черен, нито бял, нито розов, жълт, сив и т.н. Как ще я употребяваме, дали ще ползваме уменията си за добро, за да вредим на другите или не – мисля, че става ясно…
Та хубаво е, че имаме баби, лели, чичовци, че са ни учили на това и онова, нека имат дълъг живот и после да почиват в мир, но това не е основание да твърдим, че има тук-таме вещици, при това да ги делим на истински и неистински. Следващия момент ще е да определим и докажем, каква жена се именува вещица, какви са й уменията и как ще го докажем! Не на последно място е и това „удобно” занемаряване на личните усилия, облягайки се на „леля ми беше …”, затова и аз, видиш ли…
Всички ние сме обикновени хора, нека не създаваме усещането за величие в представите на другите, които сега започват.
Поне такова е мнението ми.. Като си поогледаме живота и всеки за себе си може да определи колко точно е голям*.
