Д. Гарванов, който е описал неститарството до този период сам е посетил нестинарите от с. Вулгари през 1924 г. и лично е присъствал на празника им. Обичаят се е запазил, както при описаните преди него. Обичаят да се играе в огъня произлиза от първичното нестинарско селище Припор-Юрта. Обичаят бил много стар и чисто български. Гърците са го взели от българите, а останалите села от тях. За възкръсване на този обичай имало легенда.
Легендата за нестинарството: Когато населението на Юртата трябвало да напусне селото се отправило към Русия и се заселило край р. Волга. При тръгването си обичаят на нестинарите бил да не вземат със себе си иконите, кърпите свещения тъпан, затова са ги закопавали в земята. Историята на една нестинарка Макро Марула била: затъжила се за родното си място. Един ден когато седяла на брега на голямата река й се явил един старец и й рекъл “Защо плачеш?” Тя му отговорила: “За заровеното имане”. Той й рекъл: “Снеми кърпата от главата си, простри я върху реката, седни на нея и ще идеш през морето в твоите места”. Така и сторила. Спуснала се по ре¬ката и оттам в морето и оттам по Костинската река (р. Велека). Тя стигнала до село Припор, изровила за¬копаните икони и отново възобновила обичая. След нея се върнали и други от Русия. Една част от тях се заселили в с. Вулгари, други в Кости и Мъжера. Тази Макро Марула се считала за родоначалницата на сегашното нестинарство.
Интересна е описаната от автора исторя на 75 го- дишната баба Нуна. Когато била на 7 години баща й, селски чорбаджия, бил хванат от разбойници. Било 10 дена преди Св. Илия. За да се спаси обещал да даде курбан един коч, но не го направил. Цялото им семейство измряло, само тя останала жива. Веднъж когато белела платно, видяла хубав мъж да идва при нея, тя се уплашила и избягала у дома си. Но щом влязла в стаята си отново го видяла. Тя припаднала. Когато се свестила младежът проговорил и поръчал да предсказва. След случилото се тя заболяла. По време на едногодишното си боледуване тя често виж¬дала 12 мъже, с които се ръкувала, разговаряла като със живи хора. Гледала я леля й, голяма нестинарка. Веднъж тя я завела на нестинарския конак. Поръчала й какво да прави за да оздравее. Тя сторила същото и оздравяла. Никой не знаел какво й е казала, било тайна. На първия празник малкото момиченце играло за първи път в огъня. Когато се оженила прекъснала нестинарството. На 52 годишна възраст овдовяла и отново подновила нестинарството. Имало е случаи когато е стояла в огъня до 4 часа и нищо не й ставало. Когато играела нищо не чувала, нищо не виждала, нищо не усещала. Понякога виждала Св. Констан-тин да върви пред нея като малко момче с бакърче в ръка и да полива огъня, в който играела, И
където той поливал, там стъпвала и затова не изгаряла. За останалите се виждало огън, а за нея - пепел. Когато играела в огъня говорила каквото й кажел светецът, но след това нищо не помнела от казано¬то. Когато играела, като че й вземали сърцето, като че хвъркала, ръцете й тогава правели движения не по волята, ето защо това не е за подигравка. За мест¬ното си население била нещо като светица - гледала на боб, давала мъдри съвети при семейни проблеми, лекувала с народ на медицина. По сведения на Георги Радев, учител в с. Вулгари от 1925 до 1931 г. и е сви-детел на техните игри, твърди че обичаят бил чисто български. Нестинарките пиели ракия но никога не се напивали. Прихващането е било наследствено, защо¬то на всички нестинарки в рода им имало все някой нестинар. Изглеждало, че нестинарите представляват особена верска група, отделена от другите селяни. Всичките се събирали отвреме навреме в къщата на Нуна, за да се научат на някои неща и за да планират отпразнуването на някои нестинарски празник. Воде¬ли благочестив живот. Те имали нестинарски праз¬ници, които ревностно пазели. Когато нестинарките се нареждали около огъня преди танцът им в огъня, гайдарят и тьпанарят заставали на източната страна, а те на западната. И той им даде идентично описание за игрите на нестинарките в огъня.
Нестинарката Кераца казвала, че по време на припадъка не знаела какво става с нея. Нещо я ка¬рало да играе в огъня, а него съвсем не го усеща¬ла. По време на играта не знаела къде е, но чувала всичко каквото говорили около нея. Самата Кера¬ца казвала за себе си, че била много нервна. Кога¬то играела в огъня Св. Константин вървял пред нея и ръсел огъня. Играела за да изкупи собствените и чуждите прегрешения. При срещата си с различни нестинарки, всичките заявили, че “можели да играят безнаказано в огъ¬ня, но само тогава когато бъдат прихванати”.
В миналото са играели по 15-20 души. Мъжете също са участвали.Интересен е случаят с Димо. През 1905 г. той бил млад нестинар. В селото турският секретар-бирник Халил, като видял Димо да играе в огъня и той решил да играе. Събул си краката и нагазил в жаравата. Но краката му толкова много изгорели, че дълго време лежал болен от изгаряне. Нещо за т.н. от нестинарките “прихващане” - те считат за прихващане нещо като влизане на свети¬ята в тях. Но от друга страна те считат, че светецът не влиза в тях, а просто те играят по негова заповед и вършат онова, което той им заповяда. Същото се отнася и до пророчеството. Така, че прихващането не може да се идентифицира напълно с влизане на светеца в тялото им. По мнението на непосветените зрители, светецът влиза в тялото им и той играе и танцува и сам си говори. Така, че прихващането има нещо като свързване със светеца, все едно вселяване. Несъмнено се касае за трансово състояние.