Всъщност посоченото "заклинание" е народна песен, която описва вид любовна магия. Поместеното след това "Спускане на Луната", от своя страна няма нищо общо с традиционната българска магия. Предполагам връзката му с горепосочената народна песен е вярването в българския фолклор, че магьосниците са способни да "доят месеца", което до известна степен е близко със разпространеното на запад "Сваляне на Луната", или както е тук "Спускане на Луната".
В традиционната българска магия няма такива инструменти като жезъл, няма такива термини като вибрации, "астрално същество", конус от енергия и т.н.
Предполагам ритуала, публикуван в споменатия сайт е модерно тълкуване и опит за съставяне на обрет, на базата на народната песен и споменатата асоциация на "доенето на Месеца" и "свалянето на Луната", но в никакъв случай не може да се определя като традиционно "българско заклинание за любов".
За тези, на които ще им е интересно, ето пълният текст на самата песен:
Рада си нива женеше,
на нихне нива голяма;
женала, що е женала,
че си жетвата остави,
отиде Рада за билки,
билките да си набере:
омана и въртигата,
пустата дюлюлянката.
А омана е набрала
на личен ден ми Гергьовден,
а въртигата, е набрала
на личен ден ми Еньовден,
а дюлюлянка й набрала
на личен ден ми Петровден.
Радо ле, магьоснице ле!
Ново е гърне купила,
че си огъня наклала;
турнала й билки да вари,
варила и наричала:
"Омано, омай ми либе!
Въртиго, завърти либе!
Пустата дюлюлянката,
дюлюлянко задели либе
от пътя, от кръстомпътя,
при мене либе да дойде
двамата да се земиме!"
Либе из пътя вървеше,
дюлюлянка либе задели
от пътя, от кръстомпътя,
че го при Рада насочи.
Либе при Рада отиде,
Рада на либе думаше:
- Хайде, либе, да те наръся,
много е, либе, горещо,
та да се, либе, разхладиш.
Че си го Рада наръси, -
като го Рада наръси
либе се не разхладило,
ами се още сгорещи,
че си при Рада отиде,
отиде да я пригърне.
Либе си Рада пригърна
и си на нея думаше:
- Радо ле, магьоснице ле!
Че как ме, Радо, магьоса,
та ме от пътя отдели,
от пътя, от кръстомпътя?
Рада на либе думаше:
- Ази те, либе, не деля,
ами те, либе, отделят
моите билки хубави:
омана и въртигата,
пустата дюлюлянката.