Ами Медоуз си е нюейджар от чист вид, но от "по-добрия" тип. Прави типичните за нюейджарите манджи с грозде - т.е. омешва всичко в общия кюп. Аз лично не си падам, но той го прави доста добре и затова резултата е доста приличен на фона на други подобни автори. Между другото в книгите му има и силни моменти - напр. бях приятно изненадан от начина, по който говореше в една от книгите си за Лулата и даже преведох едно негово поетично описание на това какво представлява тя и какво е нейното значение и го включих в една моя компилативна статия.
Но другите работи в книгите му, където говори за индианските неща... прави такъв качамак, че не ти е работа. Но пак повтарям, той ми е симпатичен, пише добре и него горе-долу го понасям, за разлика от писанията на други нюейджари, за които ме напъва да правя публични аутодафета.
По отношение на книгите му за руните и пр. - не се занимавам с това, не разбирам и не мога да преценя.