"– Вярваш ли в приятелството?
– Не! — уверено отвърна той. — Защото повечето, с които се обграждаме, предпочитат сълзите ни, а не усмивките ни.
– Това означава ли, че не би се доверил повече на никого?
– Разбира се, че бих се доверил.
– На кого би се доверил, ако не на приятел?
– Няма значение на кого, стига да е човек, който иска да ме вижда
усмихнат. Толкова е просто. Може да бъде и непознат. Ето, доверявам се
на теб.
– Може ли да се нарека твой приятел?
– Достатъчно ми е, че ти се радваш, че ме виждаш щастлив, какъвто съм сега. Какво значение
има какъв съм ти? Разбрах, че такива хора са по-важни за мен от онези,
които много често наричаме приятели и които държат да оставаме едни и
същи, най-вече в нашите слабости..."