Приятелството

[Delta]

Quote LyLyth ()

Освен това, нивото, щом ще има нива и йерархия, се създава, но не от участниците само!

 Според мен, че идеята на форума е точно обратното. Няма йерархия, всеки прави своите си неща, според възможностите си и напредва за времето, за което е в състояние да го направи. Тук не е състезание.
 Постът ми беше по-скоро предположение. Аз така разбрах Арчея.

[хеката]

Аз не мисля че в социалните теми няма магия. Всяко нещо което те кара да се замислиш,да потърсиш и да израснеш е форма на магия.

 Питам се колко от нас са говорили с приятелите си какво е"Приятелството"?
 Не за тях а по принцип.... 

 Аз нямам такава приятелка.... освен вас.
 И ако не беше Цеци даже нямаше и да се замисля за това.
 Сега обаче съм си направила изводи и това ме промени. 
 Към по-добро надявам се.

 Що се отнася до практиките,целия форум е пълен с такива. Ако имаш време и си на вълна "Да се самоусъвършенствам" - поле широко взимаш сърпа и жънеш.

 За да призная някого за лидер и да направя крачка на зад първо този някой трябва да ми покаже-"подчертано" както пише Лилит
 Казвам да "покаже",а не да ми доказва. Защото знам от опит че когато започнеш да доказваш,всъщност доказваш на себе си,а не на този отсреща.

[Цеци_Вихронрав]

Само аз ли съм с такъв късмет? Говорила съм с всичките си приятели на тема приятелство, любов, сексуални отношения и каквото още се сетя. Аз съм си устата и любопитна и... Ами ако не си говорим на тези теми как ще се опознаем с приятелите ми? Пък и когато с отсрещния сте наясно в отношенията си и когато знаете колко се обичате по лесно се приема и критика и недостатъци.
 Днес с приятелката ми лепихме тапети у тях. И тя през цялото време ме базика, че работя гримирана и накичена с гердани и обеци, а с тази червена коса и всички накити също на циганка мязам. Оляхме се от смях докато работехме. А дъщеря и пита: "Ама, лельо Цеце, как я търпиш майка ми вече 26г. като все те яде за грима и герданите?" Ами търпя си я. Тя си е моята приятелка и при все, че е пълна моя противоположност се обичаме. Затова аз търпя да ми се смее на многото накити, а тя търпи да я ям за неугледния вид. Това е приятелството. Приятелят знае, че дори да го овикаш и накритикуваш тотално, го правиш с много любов и с мисълта, че искаш да е по-по-най...

[хеката]

Цеци,аз не съм говорила за това просто защото не съм имала нужда да го правя.
 Те просто са ми приятели и толкоз. 
 Помагам ако мога и искам,не помагам ако не мога и не искам.
 Защото когато искаш винаги намираш начин

 Но тук. Ти. Ме накара да се замисля върху явлението - Приятелства - в процеса на живота.
 Да си задам въпроси като "Защо ставам приятел с едни,а с други не".
 Дори и да ми е пълна противоположност аз съм му приятел и хора които са като мен да не мога.

 Това исках да кажа.

[Цеци_Вихронрав]

Quote хеката ()

Да си задам въпроси като "Защо ставам приятел с едни,а с други не".

Много пъти съм си задавала този въпрос. Още повече, че с някой от приятелите ми сме не само много различни като темперамент, но и като интереси и всичко... Имам приятели които са представители на закона и такива които са меко казано хулигани и единственото ми обяснение защо са ми приятели е, че така го чувствам.
 И преди две години като разглеждах окултните форуми просто почувствах, че това е моят форум и тук не само ще науча много, но и ще намеря приятели. И чувството ми както винаги се оказа вярно.

[aves]

подобното привлича подобно

 резонансът се чувства дълбоко в нас като привличане, като взаимно допадане, като интерес към нещо... въобще едно такова многостранно чувство - блазя ви щом го усещате, много душевни терзания си спестявате

[хеката]

aves, така е подобното привлича подобно,но понякога в подобното няма нищо подобно и пак сте приятели.
 Това беше онова което ме интересуваше.

[Delta]

Явно въпреки външните на вид различия, когато с даден човек сме на едни честоти, сме приятели. имала съм случаи да се запозная с някой и той да ми стане супер симпатичен/ антипатичен след втората минута. Въпрос на излъчване, на усещане. Дори и да не харесам някой веднага, си давам втори шанс, защото не винаги първите впечатления са най-верни. Но когато инстинктът ми лудо закрещи "опасност" и аз не го послушам, се случват не хубави работи.

[Цеци_Вихронрав]

Днес научих, че снощи е починал мой приятел... Не от най-близките, но приятел... Работихме заедно 5г. на Златни Пясъци. Бяхме невероятен тандем двамата... При отваряне и затваряне на обектите в началото и края на сезона всички се натискаха да са в един екип с нас двамата защото при нас винаги е весело. Обръщахме работата на забавление, разсмивахме всички с глупостите си, а когато се случеше да работим на един обект правехме такъв цирк на туристите, че удряхме оборота в тавана... И снощи на банкета за края на сезона е получил масивен инфаркт и починал на място...
 Последните години загубих много от приятелите си. Все млади и... И защо по дяволите ми е да завъждам приятелства като плащам за тях с цената на много болка??? Защо ми е да имам приятели като ще ги загубя???

[Delta]

Quote Цеци_Вихронрав ()

Защо ми е да имам приятели като ще ги загубя???

 За да ти е гадно

 Съжалявам за приятеля ти, много тъжно. Факт е, че колкото повече се привързваме, толкова повече страдаме.  Понякога и аз се питам - струва ли си?!
 И после си отговарям... ДА.

[Цеци_Вихронрав]

Точно в момента не съм убедена, че си струва... Мразя болката по изгубен приятел. Искам никога да не я изпитам повече. Искам да се замразя и никога към никого повече да не изпитам чувства... Това ще ме предпази от друга такава болка.

[Delta]

Разбирам те.  Но в един момент ще дойде болката от самотата. Не си струва. Тежко е да загубиш близък. И улисани в ежедневието, обикновено забравяме за скъпите ни хора... и същества, приемаме ги за даденост. И когато ги изгубим безвъзвратно страдаме... от загубата, от чувство за вина, че не сме били достатъчно с тях...
 Ще ти мине. Поплачи си, викай, счупи нещо

[Цеци_Вихронрав]

Самотата не е страшна. Била съм сама, била съм и самотна... В самотата няма какво да загубиш... Най-много от скука да намериш себе си...

[Delta]

Не знам кое е по-страшно: болката от изгубени близки или осъзнаването на факта, че си самотен и ненужен никому. Мен и двете ме ужасяват.

[Цеци_Вихронрав]

Искам да не познавам скръбта по загинал приятел.
 Да не откривам отровата на предателството
 в очите на човека в когото вярвам.
 Сърцето ми да е мъртво за любовта...