Приятелството

[Цеци_Вихронрав]

Арчея, не го приемам като обида. Разбирам, че просто си минала на друго ниво. Исках само да кажа, че дори в един такъв сериозен форум като нашия има място и за социални разговори и за забавление. Все пак не може само и единствено да се учи. Аз приемам темите в свободна зона като един вид междучасие.

[хеката]

ПРИЯТЕЛСТВО между хората се появява именно на база културна,социално-битова или политическа нужда.
 Дългогодишните приятелства са онези приятелства които преминават във времето заедно с хората,като вече са преминали фазата на "Да пийнем след работа и да побъбрим на любими теми."
 Има "приятелства"които се зараждат с период от живота и си отиват с него. 
 В тези случаи установяваш че си дал каквото можеш и си взел каквото ти е било нужно,всичко се е изчерпало и живота ви разделя.
 Не че не сте приятели просто трептите на различна чистото.

 Сега обаче искам да говоря за онова старо приятелство,което се появява след "Двадесет години по-късно",когато ти се движиш в коренно различно русло.
 Поостарял си, по-помъдрял си и живота ви събира отново. 
 Тогава виждаш колко сте се променили и въпреки това сте същите.
 Онова което те е привлякло в този човек преди двадесет години е там и е същото,въпреки житейския му опит и въпреки посоката на живото му.

 А,тези редове са за "Десет години по-късно"....
 ДАааа....още по-мъдри сме станали и още по-стари....
 Вече не е нужно да говориш толкова много,просо очертаваш рамка и всеки знае какво да прави.
 Може би е някакъв вид носталгия по Младостта,но някак е блажено да знаеш че след "работа"ще идеш да пийнеш по едно с приятел.
 Е....вече не пиеш до зори,но сте там и усещането за близост е ката в началото.
 Внезапно установяваш че вече не изпитваш просто приятелство,а почит и дълбоко уважение към този когото наричаш-МОЯ ПРИЯТЕЛ.

 И...идва край.

 Идва една последна история....
 Но...тази история е свързана по-скоро с потомството ти отколкото с теб самия и сте там вече даже и рамки не поставяте всеки знае какво да прави.
 Всеки е направил своите равносметки....

 Какво е приятелството?!

 Ами...де да знам...
 Може би едно малко след работа,което ще пием до идването на нашата смърт.

 Приятели не ти стават всички хора които срещнеш в живота си,а точно определени.... и всички са специални и важни.
 ПРИЯТЕЛИ.

[LyLyth]

[хеката]

Чудя се дали е възможно приятелство между мъж и жена или винаги има елемента на физическото привличане?
 Което рано или късно се консумира.

[LyLyth]

Физическо привличане може и да има, но нищо не задължава консумация. Възможно е такова приятелство. Аз си имам такъв приятел - вече 10 години му се радвам. Той е в чужбина, виждаме се няколко пъти в годината. В началото имаше привличане, но запазихме границите. Сексуалните отношения умеят да скапват добрите намерения, затова и не допуснахме нищо такова. Междувременно имам и друг приятел, с когото се разбираме много добре, там също е имало привличане, но отново с пръст не сме се докосвали. Дори нещо повече, веднъж си говорихме точно по темата - че сексът не бива да се смесва с приятелството. Та... възможно е приятелство между мъж и жена, дори когато има симпатия, но нищо не задължава консумацията на тази симпатия. Въпрос на избор е и на самоконтрол.

[Цеци_Вихронрав]

Според мен при приятелството между мъж и жена елемента на сексуално привличане е по-скоро изключение, а не правило. Но дори и да се появи момента на привличане... Ако и двамата са сигурни, че след като са заедно и интимно, това няма да повлияе на приятелството им и то ще си остане същото... Защо не?

[aves]

Quote хеката ()

Чудя се дали е възможно приятелство между мъж и жена или винаги има елемента на физическото привличане?Което рано или късно се консумира.

зависи от зрелостта на хората и от това колко са подвластни на нагона

 ако ги бие хормона, всяко междуполово приятелство се оцветява еротично
 ако пък буквално не им дреме за секс, то ще им е безразлично от кой пол са приятелите им
 да не забравяме също и това, че няма човек който да харесва всички същества от другия пол(освен ако не страда от някаква сексуална мания и в главата му само едно и също се върти)

[Цеци_Вихронрав]

aves, всеки малко или много го пере хормона, но не налита на приятелите си от другия пол. С компанията ми от ученическите години често ходехме на палатки и си правехме нудистки плаж, а и сега по някога го правим. И до сега вече близо 30г. не сме бъркали секса със приятелството.
 Повечето ми приятели са мъже и сме само приятели. С един - двама само сме имали интимни отношения, но то с това си тръгна, а после станахме приятели.
 Мисълта ми е, че една секс-връзка може да прерасне в приятелство, но е изключение приятелство да премине през интимни отношения и да си остане същото. За да се получи трябва наистина и двамата да са много зрели, наясно със себе си и да поставят приятелството на първо място.

[Цеци_Вихронрав]

aves, всеки малко или много го пере хормона, но не налита на приятелите си от другия пол. С компанията ми от
 ученическите години често ходехме на палатки и си правехме нудистки
 плаж, а и сега по някога го правим и  вече близо 30г. не сме
 бъркали секса със приятелството.
 Повечето ми приятели са мъже и сме само приятели. С един - двама сме имали интимни отношения, но то с
 това си тръгна, а после станахме приятели.
 Мисълта ми е, че една секс-връзка може да прерасне в приятелство, но е изключение приятелство да премине през интимни отношения и да си остане
 същото. За да се получи трябва наистина и двамата да са много зрели,
 наясно със себе си и да поставят приятелството на първо място.

[Godsmack]

по скоро всеки го е страх да си признае желанията,заради очакваните от него самия последствия,и затова хората си слагат прегради,и после тайничко съжаляват--просто не вярват в себе си

[Delta]

Quote Godsmack ()

по скоро всеки го е страх да си признае желанията,заради очакваните от него самия последствия,и затова хората си слагат прегради,и после тайничко съжаляват--просто не вярват в себе си

 С това като че ли съм най-съгласна

 Имам приятели мъже. С някои се усеща и елемента на физическото привличане, който е и от двете страни. И двамата знаем, че се привличаме. Но се правим на ударени и сме си приятели. Имам и приятели, които никога не съм възприемала като сексуален обект. Нито те мен.

 Понякога се замислям какво наистина е приятелят?

 Дали това е човекът, пред когото можеш да си излееш душата за всичко и знаеш,ч е няма да те съди, а ще ти даде съвет или просто ще те изслуша? Или е човекът, на когото можеш да разчиташ в трудни житейски ситуации? Или пък и двете заедно са задължително условие, за да наречеш даден човек приятел.

 Имам позната. Не бих казала, че ми е приятелка. Не я чувствам много близка. Тя мен като че ли по-близка ме чувства. Дори от един момент нататък аз изстудях към нея, опротивя ми. Яд ме беше, че всичките неприятности, които и се струпаха, сама си ги докара, от наивния си и глупав акъл. Даже предпочитах сама да си пия кафето, отколкото с нея. Беше ми писнало да слушам за драмите и.
 Но един ден тя имаше нужда от помощ. Имаше нужда от съвет, от подкрепа, морална и материална. Идеше ми да и бия два шамара... но без да се замисля и дадох това, от което имаше нужда тогава. Дадох и две решения на проблема и и след като тя избра едното и помогнах да го реализира, дадох и пари на заем. Направих го с ясното съзнание какъв риск поемам аз да си навлека гнева на определени хора, затова, че и помагам. Няма да изпадам в подробности, но можех да си имам ядове с бившия и, големи ядове.
 Но и помогнах без да се замисля, защото смятах, че така е правилно. Нито тогава, нито сега я чувствам като приятелка... т.е. като близка. И се чудя понякога аз каква съм и на нея и тя на мен?

 Имам друга позната. Като ученички бяхме много близки. После се пръснахме из страната и се позабравихме. Напоследък тя се върти около мен, една нощ ме помоли за нещо... аз отказах. И не защото мъжа ми щеше да ми се цупи два-три дни... такива неща не са ми пречка. Не исках да и помогна. Усетих някаква заплаха като че ли. Или пък съм прекалено изтощена напоследък... но едва ли това е причината. А преди години сме си изливали душите една пред друга.

[Delta]

Колкото до постовете на Арчея... мисля, че разбрах какво имаше предвид като каза, че тук няма магия.  Предполагам, че е имала предвид факта, че практикуващите сме много малко, а на някои от нас (примерно аз ) и нивото ни е на никъде. А голяма част от темите са наистина като социална мрежа за окултизъм. Не че има нещо лошо в това. Поне според мен. Както каза Цеци, винаги има нужда и от междучасие. Но може би преди нивото на работа е било по-високо, за разлика от сега.

[Цеци_Вихронрав]

Quote Delta ()

Но може би преди нивото на работа е било по-високо, за разлика от сега.

Предполагам, че ако е така то тези които вече не посещават форума са стигнали на още по-високо ниво и просто вече няма какво да научат от тук. Сега е наш ред да си вдигнем нивото и го правим според силите, възможностите и най-вече свободното време което можем да отделим за практики.
 А приятел за мен е човек с който можем да споделяме, да се скараме и да си кажем кой какво не харесва в другия и пак да сме заедно и да се защитаваме един-друг.

[LyLyth]

Quote Delta ()

практикуващите сме много малко, а на някои от нас (примерно аз smile ) и нивото ни е на никъде. А голяма част от темите са наистина като социална мрежа за окултизъм. Не че има нещо лошо в това. Поне според мен. Както каза Цеци, винаги има нужда и от междучасие. Но може би преди нивото на работа е било по-високо, за разлика от сега.

 
 Ooo, я стига! Предполагам, че който и да е велик маг води нормален начин на живот, в който никак, ама никак не му липсват социални контакти! Ако някой не е достатъчно социален, не виждам проблем да си стиска очите!
 Форумите по-надолу са пълни с практики. Никой от нас не е спрял да работи. Ниско ни било нивото! Айде сега, видях нивата на някои други участници - бивши, с много претенции. Ми.. да, ще си сдържа смеха, че ако започна, не мога да се спра после!
 Без учители и без учебен план с комисии, държавни изпити и практика със защита - толкова от нас! Едни по-бързо напредват, други по-бавно... Кой и колко може, ако може. И ако не видя реални критерии, по които можем да оценяваме нива и да си раздаваме оценки, някак мисля да подмина подобни забележки. Освен това, нивото, щом ще има нива и йерархия, се създава, но не от участниците само! Подчертано не само от участниците! И с критикарстване не става, ами иска и работа, че и личен пример, а и учене с демонстрация - подчертано!

 Тъй... никой да не се припознава, да не счита, че говоря за него конкретно и т.н. Ако имам нещо да казвам - право в очите ще е, до тогава нека се счита, че говоря "по принцип".

 А за приятелите.. и така е, и иначе. Вчера пих кафе с един от най-близките ми приятели. Минаха 10 години, откакто замина, а ние все така си седим един до друг, пием си разни нещица, лафим си, всеки си дава сметка, че имаше повече от приятелски усещания между нас, но никой не прекрачи границата и затова днес сме си толкова близки. Издържа теста, отсяха се страстите, сега от среща до среща е само мигване на очите. Констатираме кой и колко се е променил, разказваме за живота си, споделяме проблеми, мечти, планове... И все така приятно да сме заедно, макар и за кратко. Та мисля, че страстта отминава, ако човек положи усилия за известно време... после остава само ...приятелството - дълбоко, искрено и здраво.

[Delta]

Quote cecivalchanova ()

А приятел за мен е човек с който можем да споделяме, да се скараме и да си кажем кой какво не харесва в другия и пак да сме заедно и да се защитаваме един-друг.

 Съгласна. То е като да се изтипосаш рано сутрин в приятелката си да пиеш кафе, без да я предупредиш, че ще ходиш (това си го позволявам само с един човек), а тя в същото време да те отсвири брутално с думите "разкарай ми се от главата, днес ще спя до обяд"; ти обаче си тъп и упорит, махаш рязко завивката на юргана и почти крясваш "ставай, пие ми се кафе с теб".................................

 този сценарий завършва по два начина: или натрапницата си тръгва или сънлата става и мърмори под носа си

 Но всъщност няма проблем. Няма сърдити. Не е неловко, че едната е отишла в дома на другата, в спалнята и, а другата я гони. Никакъв проблем.

 Дори когато мъжете ни се скараха жестоко (малко заради нас, малко заради собствените си разногласия) и не си говориха година и нещо, а бяха близки... дори тогава намерихме начин да си задържим приятелството. Дори се поскарахме един-два пъти, всяка защитавайки своя мъж; после решихме да не зачекваме темата и да ги оставим или да се избият или да се оправят.