Приятелството
Приятелството - това е един от най-ценните диаманти в света с неповторим блясък. То не се продава и няма цена. Приятелското чувство извира от сърцето и е искрен израз на доброжелателство, взаимопомощ, великодушие, доброта и толерантност. Приятелството е взаимоотношение, при което липсва егоизъм, егоцентризъм и всякакво желание за доминиране и господство над другия. Едно от най-важните качества е естествеността. Приятелството е като цветята - ако го поливаш със слънчева утринна роса, пропита с великодушие и толерантност, то ще расте щастливо, огрявано от слънцето на искреността и доверието. За да живее пълноценно човек, той не може да живее сам. Ежедневно ние се срещаме с хиляди хора, роднини, познати и приятели. Съдбата ни събира с едни и ни разделя с други, някой стават основна част от живота ни завинаги или просто преминават през него, оказвайки или не влияние. Млад, стар, мъж, жена, всеки има нужда от приятел до себе си. Онази чисто платонична любов, която те свързва с един човек и трае понякога за цял живот, друг път не чак толкова.
Не можем да изберем родните, семейството си, хората с които ни се налага да общуваме през определена част от живота си - съученици, учители по-късно и колеги. Но човек сам избира приятелите си, решава на кой може да има доверие и да го допусне до себе си. Вярно е, че с годините хората се променят, някой приятелства просто не могат да издържат изпитанието на времето, от момиченца и момченца играещи си на кукли и на футбол се превръщаме в големи хора, пътищата ни се разделят, между нас застават други хора, големи разстояния и незапълнени пропасти, докато старият ни приятел или приятелка с които преди време сме се кълнели, че нищо не може да ни раздели и никога няма да се забравяме, се превръща просто в черно бял спомен, от детските ни години - хубав, но само спомен.
Има различни видове приятелства, семейни, по сметка, наложени ни от други хора и истинското чисто приятелство, да намериш човек, с които да се разбираш и без думи, които да е винаги там, за да се посмеете заедно и никога да не откаже да ти подаде ръка, когато затъваш в тинята на живота. Приятелят, този които те разбира, на които си готов да повериш и собствения си живот, които винаги е там, за да ти даде съвет или просто, за да те изслуша, който не очаква нищо в замяна. Ти го познаваш и той те познава и се приемате такива каквито сте, можеш да му кажеш, кога греши и искрено без капка завист да се радваш на неговите успехи, както и той на твоите, само такова приятелство може да продължи вечно.
Но и нищо не боли повече от приятелското предателство и нищо не е по-страшно от това, да се довериш до край на един човек и в даден момент, да разбереш, че всичко е една голяма лъжа.
Спаска Христова
Източник:
тук