Здравей,
stanko.
Най-напред искам да ти кажа, че много добре те разбирам. Няма да казвам, че зная, какво чувстваш, защото всеки един от нас е сам със собствените си болки, надежди, страхове и емоции въобще, и никой друг не знае, какво чувства той.
Мога да си представя и колко точно ужасно ти се струва всичко сега, защото и аз съм в подобен период - всичко около мен е като пясъчна кула - докосвам я и рухва.. И не просто - страхове, тревожност, мъка, на моменти отчаяние, но.. Държа се и намирам сили, защото се фокусирам върху всичко хубаво в живота ми, а не е като да няма такива неща - даже са повече от лошото сега. Човек винаги може да открие купища причини и притежания, които има, но към момента не оценява, не и докато не започне да губи и тях, а после разбира, че гледа избирателно и се отдава на песимизма и отчаянието... Предполагам, че и в твоя живот има такива.
По въпроса с приятелката ти - и това съм преживяла. Отне ми почти една година да убия всяко чувство в мен. Казвам да убия, защото усещах нещата точно толкова драматично - режех и хвърлях* парчета чувства, преглъщах сълзи, потъвах в апатия, но ... Ти наистина ли имаш нужда от гадаене?? Наистина ли мислиш, че нещо може да е различно? - кой знае, може пък тя да размисли, може пък и тя да те обича, а??? Наистина ли го допускаш или всъщност ти се иска да чуеш точно това? Да намериш някой, който да ти даде някаква надежда? Да се "стоплиш" с някакво подобно безумие - гадание??
Не мислиш ли, че след няколко месеца раздяла, все пак е време да продължиш напред?
Нека ти споделя нещо - заедно съм със съпруга си от ..почти 17 години. От времето, когато и двамата бяхме достатъчно млади, а аз си бях направо хлапе. През всичките тези години нещата се промениха. Проблемите и битовизмите не веднъж са ни докарвали до кавги, ранявали сме се, имало е момент, когато почти се бяхме разделили, но... Когато реших, че той ще е човека в живота ми, нито за миг не съм се съмнявала. Исках това с цялото си същество и знаех, че постъпвам правилно. И ето ни днес - 17 години по-късно, преживели какво ли не. Мислиш ли, че бихме могли да оцелеем, ако от самото начало бяхме започнали с раздори, раздели и кавги? Защото животът и живеенето имат способността да превръщат всичко красиво в пошла битка за насъщния*. Проблемите съсипват всичко.
Кажи ми, затваряйки очи, как точно си представяш живота си с твоята бивша приятелка? Мислиш ли, че след 17, 20, 30 години ще си доволен? Наистина ли си убеден, че точно тя е правилната? Но потърси отговора на това, не ми давай описание на надеждите си и на онова, което би искал, а на това, какво усещаш, че ще е...
Някъде там - навън, в някакъв ден, може и като днешния - сив и обикновен - ще намериш Нея... Бъди сигурен в това. Но няма как това да се случи, ако си се хванал за "призраците" от миналото ти, ако не продължиш напред...
Това с легените е самоизмама, самоуспокоение на мозъка и на чувствата. И аз понякога го правя - търся си нещо такова, за да избегна истината, понеже тя не ми харесва. Но зная, че се заблуждавам...
Та така..
Искрено ти съчувствам, надявам се бързо да се оправиш. Потърси хубавото в живота си. Зная, че понякога подобни приказки само ядосват повече хората, поне мен ме ядосва - когато страдам, някой да ми разправя позитивни максими и да ме успокоява, но... всъщност е така и го зная. Само дето наранената душа има нужда от време, за да заздравее...и когато ме боли, не ме вълнува, колко няма да ме боли, когато заздравее...
Та.. очакваш да разбереш бъдещето... Нека ти дам един пример за бъдещето, но през миналото.
Представи си сега, че можеш да се върнеш назад в миналото и да промениш нещата - едно събитие, но важно. Например - промени това, че си завършил. Представи си, че никога не си завършвал. Можеш ли да предположиш, колко много неща ще се променят напред? - работата, притежанията ти, животът ти въобще. Може би твоята бивша приятелка нямаше никога да те забележи, понеже би могло да си изпаднал тип, пропил се и така..
Или пък замини за Щатите след завършването ти - можеше вече там да си успял адвокат, заможен търговец, обикновен човек, женен мъж със семейство...
Или пък - представи си, че си останал сирак - попаднал си в институция... тук ще се въздържа...
А сега, ако внимателно си се постарал да направиш това, то върни се тук и сега. За щастие или беда, не можем да променяме нищо в миналото и сега само понасяме онова, което сме засадили там, но! Тук и сега поставяме основата на нещата, които ще ни се случат след години. А сега искам да те помоля, да си представиш, че двамата се събирате отново. Няколко месеца не са много, а? Но пък от друга страна... ако някой може да живее без другия няколко месеца сега, какво би било след време, когато животът ви "зачатка" с проблеми и монотонност? Всеки ден да ставаш до този някой и всеки ден да се налага да живееш с всички негови недостатъци...?? А нима не сте се разделили заради тях?? Някой нещо не е притежавал - я търпение, я вярност или умение за разбиране... КОгато сега не можете да се справите с това, защо мислиш, че след 10 години ще е по-добре? Тези приказки за ..това, че хората свиквали се нагласяло.. ми не, не е вярно. Сърцето не можеш да държиш под контрол. И сега си представи, че след 5 години вече имате деца, дом, семейство.. Готов ли си да поемеш риска да съсипеш живота си в някакъв момент напред, когато ще е още по-трудно и ще има и други хора, набъркани във вашите необмислени решения - децата ви?
Да, би могло да е и различно, но вероятността е малка. Не ми ли вярваш - погледни колко много разводи и разбити семейства има днес.. Хората са все по-малко търпеливи и все по-егоистични.. Та така...
Какво би се случило - безкраен набор от възможности. Променяш нещо малко, едно решение днес и цялото бъдеще е различно. То е... като кубчето на Рубик... въртиш, наместваш до тогава, докато не наредиш всичко (по твой вкус и желание)....
Пращам ти моите поздрави и наистина ти желая бързо възстановяване..
Не гледай назад, пътят е напред..
LyLyth
