Привет, драги форумци.
Историята ми е малко дълга, ще помоля за съвети и/или помощта Ви.
На 22 години съм, всичко тръгва от раздялата на моите родители през 1996 г. Майка ми намира триъгълна муска в панталона на баща ми, известно време е забравила да му я даде, след което той я получава и започва да трепери, за пояснение, той не е кръщаван в църква. Вместо да хвърлят муската в течаща вода, я изхвърлят някъде навън. Минава известно време и родителите ми се разделят, а навремето всеки е искал да бъде приятел с нас, защото баща ми изкарваше страшно много пари, живеехме добре и бяхме едно щастливо и сплотено семейство в което цареше любов, разбиране и най-вече положителен живот. До момента в който не се появи това и майка ми взе решението да се раздели с него точно на рождения му ден.
В началото се виждахме често, след което последваха лъжи и празни обещания, от което страдах аз, докато в един хубав ден разбрах, че вече нямам нужда от него и от 7 години изпитвам силно чувство на омраза към него. Смятам, че това влияе и на мен и на семейството ми.
Вторият случай е последван в пети клас-спомням си, че беше Април 2003, когато на път към училище, минавам и виждам на съседния вход един кръст с позлатен Исус разпънат на него в тъмно кафяв към черен цвят от дърво, както и хартижна икона на Богородица и Исус. Прибрах ги в чантата, исках съвети от съученици, някои казваха да го изхвърля, повечето да го задържа. Хванах една приятелка от класа и отидохме до църквата, попа там ми каза да го задържа, за хубаво е, а иконата да им оставя там. Така и сторих. Мина се някакво време и точно на 16.09.2003г. ме блъсна кола, добре, че беше малък дявол и като цяло бях добре. Появиха се стресови ситуации, което е нормално, но според баба ми имаше нещо в този кръст. Отидохме отново в същата църква и ми казаха, че трябва да се остави там, това бил кръст от гроб, до колко е вярно, не знам, нямаше никой починал от този вход, но всеки може да го е оставил, седеше си точно в ъгъла.
Дотук добре, последвано посещение през 2006 г. на баба ми при Ходжа, при което не след дълго, края на Август пада и чупи крак, до края на годината все болести и притеснения покрай нея, майка ми не мигваше, аз също се тревожих и нещата не бяха никак леки за нас.
През 2009 Декември месец и аз усетих нужда да посетя някого, да поговоря с някого, въпреки, че бях дете, усещах, че трябва нещо да променя в живота си. Започнах да търся обяви и попаднах на Фидес, надявам се да не правя реклама, вие ще кажете ако имате мнение по въпроса. Накарах мой много близък приятел, даже повече от това-имах си някакви отношения, да и звънне и да уговорим час след Коледа.
Отидох в хотела, на нея не и хареса енергията която излъчвам, докато този човек, нямаше проблем с такива неща. Започна да обяснява за някакви муски, как на сутринта ще ги направим, и обяви цена като 333 долара, но за мен 333 лв., което естествено беше непосилно за мен. Мислихме цяла вечер и накрая успяхме да отделим 100 лева, като на посещението допълнително дадох 10-30 лв, вече не си спомням.
Даде ми две муски и ми каза, едната да я скрия вкъщи, както и направих, зад една възглавница и до днес, а другата да си я нося навсякъде с мен, както сторих в началото, макар, да не видях нищо различно в живота си, освен една 4 годишна връзка, която започна през Февруари 2010, човекът нямаше никакви амбиции за живот, накрая се провали и в работата си, няма и хъс за живот и преди два дни, успях да намеря сили и да сложа край на мъките ми. Постоянно се карахме и не усещах любов като към половинка, а като на изгубеният баща когото търся, за това може би ми е по-трудно.
Не знам до колко е редно и дали още да държа тези муски, имат ли някакво влияние? От известен период от време се нервирам за нищо, стресирам се, ядосвам се, не знам какво ми става, убива се всичко добро в мене, което бях на времето. Говоря и правя безумни глупости, наранявам близки хора с действията си, депресирам се, искам и си пожелавам да умра, което преди не е било, чувствам отпадналост, предавам се и отлагам всичко, което трябва да свърша за някой друг ден. Преди не беше така. Дори отлагах да споделя това с вас.
Отделно чувствам самота повече от всякога, защото или не знам как да се държа с хората или характера ми е станал отвратителен.
В семейството ми постоянно сме на нож, караме се. Това, което искам като отношение липсва, както и любовта за която мечтая, професионалния път също е на недобро ниво, не може това да е случайност.
Моля ви за съвет и помощ. Като ще подчертая, че нямам никакви пари за шарлатанства, нито повече време да отлагам живота си, но това е първата стъпка която искам и чувствам, че трябва да направя сега! Може би ще започна от изхвърлянето на муските? Но къде и как точно да го направя? В София съм, знам, че е най-хубаво в река.
