Ревност

[Cernunnos]

А интелектът ни би трябвало да ни помогне да избягваме и игнорираме хора, пораждащи ревност у нас... защото да си мислим, че задето имаме интелект това ни дава инструмента да подтиснем и изкореним ревността е равносилно на това да си въобразим, че можем да подтиснем газове и всичко да е наред... Вредно е... Би било редно да се постараем формирането и на двете по начало да се случва по-рядко.

[Libra777]

По-скоро да преодолеем чувството в нас самите... Подтискането е вредно.
Преди много, много години е било инстинкт у хората да убиват животни, за да се нахранят. Сега обаче повечето хора като видят животинче, му се радват и не мислят за убийство, което си е преодолян инстинкт.

[Цеци_Вихронрав]

За какъв инстинкт говорим при ревността не разбрах?!?Човека като повечето животни е полигамен. Самката избира най здравият индивид, за да има здраво поколение. Може да се случи бой между силни мъжкари за самката, но ревност след това не, защото на следващото разгонване самката отново избира между всички.По-късно когато хомосапиенс започва да води по-уседнал живот и да трупа имоти църква и религия налагат моногамията с цел да се опази имуществото.

[Solar]

Преди да изкажа и аз мнение, леко ще засегна и темата за перспективата. Така...перспективата, в изобразителното изкуство поне, е начинът, по който човек възприема пространство. Малко по-точно - предметите в пространството. Това зависи от местоположението на "възприемащия". Съответно тази перспектива много лесно може да бъде филтрирана, ако местоположението се промени. Нека това го интерпретираме метафорично, че върху него базирам аргументацията си.


Иначе моето мнение не е строго фиксирано в изцяло преимущество на една от позициите. По-скоро съм на мнение, че взаимодействието между двете е това, което изгражда крайния продукт. Пример...Чрез импулсите, които предават до мозъка, очите на човек са биологично създадени да пресъздават триизмерно пространство. Но ако променим средата/местоположението им, пространството, което аз ще визуализирам, ще е доста различно от онова, което човек, гледащ от различен ъгъл, ще пресъздаде. Съответно биологичната вроденост предопределя полагането на основите, но средата скулптира крайния резултат.

[Astaroth]

За какъв инстинкт говорим при ревността не разбрах?!?Човека като повечето животни е полигамен. Самката избира най здравият индивид, за да има здраво поколение. Може да се случи бой между силни мъжкари за самката, но ревност след това не, защото на следващото разгонване самката отново избира между всички.По-късно когато хомосапиенс започва да води по-уседнал живот и да трупа имоти църква и религия налагат моногамията с цел да се опази имуществото.

Страха е неприемането на несигурността, най-общо казано. Има за цел да ни предпазва. И както ако когато си застанал на ръба на пропаст страха е оправдан от наличието на реална заплаха, тук и сега в настоящето, то нещата с ревността стоят по друг начин и причината се крие в четвъртото измерение, наличието на мозъчна кора при хората и това, че както вече казах - при определени обстоятелства съзнанието не прави разлика между реалност и илюзия. Човека мисли в перспектива, а тая перспектива понякога е пълна с илюзии.

Мозъчната кора е онова нещо, заради което знаем, че има утре, че съществува следващ момент. Дори да не разполагаме с бъдещето тук и сега, ние знаем, че то съществува. Съзнанието ни винаги моделира една евентуална "визия" за него. За видовете без мозъчна кора няма утре, няма следващ момент. Те винаги са тук и сега. В реалността. И там нещата се случват на принципа глад - хранене. Жажда - пиене на вода. Високо либидо - правене на секс и така нататък. Поведението на тези видове се определя от моментното сега и нищо повече. В хода на еволюцията при хората се развива мозъчната кора която прави така, че в съзнанието да има концепцията за утре - хората знаят, че когато дойде зимата няма да има храна на нивата. За това си приготвят зимнина още през лятото. Не чакат да дойде зимата и да си гризат пръстите от глад... Тоест без реално да са в бъдещето, "пътуват" до него и съответно си правят някакви изводи от които определят поведението си в настоящето.

Инстинкта при ревността е страх, Цеци. Страх от болката, резултат от раздяла или евентуална изневяра, страх от това, че вътрешният ни свят ще бъде разклатен. Трудно ми е да го обясня, защото сме във свободната зона, но... инстинкта страх се включва след като определен стимул от реалността е задействал пътуване напред във времето, в една евентуална реалност в която раздялата или изневярата вече се е случила. Но това пътуване напред във времето не е никак гладко и приятно, особено за човек с някаква обремененост - дали ще са комплекси, дали някакви други пукнатини в личността на човека - все тая.

[Цеци_Вихронрав]

Astaroth, Разбирам те напълно. Имаше време когато ревнувах от страх. Страх да не загубя обекта на чувствата си. Страх да не остана сама. Страх да не остана необичана. Но времето учи и се научих да си бъда самодостатъчна. Научих се аз сама да се обичам. Научих и че насила хубост няма. Ако един човек ме обича ще бъде с мен и без да ревнувам и да го вардя като пъдарин. Научих се и да обичам без да искам да притежавам. Нямаш идея каква свобода дава това...

[Astaroth]

Но времето учи и се научих да си бъда самодостатъчна. Научих се аз сама да се обичам. Научих и че насила хубост няма. Ако един човек ме обича ще бъде с мен и без да ревнувам и да го вардя като пъдарин. Научих се и да обичам без да искам да притежавам. Нямаш идея каква свобода дава това...

Започваш да се сливаш с настоящия момент, съзнавайки колко уникален е той. Хармонията не е задължителен баланс...

[listentothewild]

Ревност? Защо?
Все пак мога да я разделя на "обсебваща" и може би "здравословна" (не съвсем правилна дума, ама нещо такова)


Та, обсебващата е ревността, която не е добре да присъства при никой - нито в него, нито в отсрещния. Връзката се получава задушаваща, вечния страх провокира мислите (тия за евентуална изневяра в бъдеще) и рано или късно всичко се обрича на провал. Минала съм през нещо такова и определено влияе и на бъдещето и на човешката градация, и на куп куп неща.
На здравословна ревност ме научи кучето ми. Когато говоря с някой, то идва бута се в мен, гушва се и ревнува естествено    (но е сладко). По свой собствен начин (който не отива на хората), то ми показва без сплетени, караници и агресия, че ме обича и съм му важна. Как пък там един човек ще взима неговото внимание? Кой е той?  
Съвсем по-различно е при хората, но основната идея е тази... "Здравословната" ревност - с нея показваш, че обичаш някой и ти е ценен, без да му поставяш граници и съмнения. Ако той го оцени - прекрасно, ако не - ясно е на къде вървят нещата...
Пък и нещо важно... Ако човек иска да стори нещо (изневяра например) нима една ревност ще го спре?

[Светлина]

Имах куче,  което ревнуваше. При тях,  обаче не е точно същото. Те си пазят територия и агресията е насочена към натрапника. Идва вълка в района или близо до глутницата и някой му изръмжава да се маха. Вълка отива в друг, свободен район и всички са доволни. Няма пренаселване. При хората, когато има ревност, агресията е насочена по скоро към обекта на "любов".  Слагам кавички защото там любов няма. На пръв поглед е безмислено да дебнеш, тормозиш, наказваш за да си върнеш любовта на някого. Всъщност, това е начин да си върнеш неговото внимание, макар и не такова,  каквото е било преди. Всеки иска да получава повече внимание, отколкото дава. Някои хора възприемит даването на внимание като инвестиция. Затова ревността някак си прилича на завист, че някой получава вниманието, което "по право" пронадлежи на теб. В много случаи и завист, че партньора ти получава повече внимание от теб. Страха от загуба на любим човек е съвсем друго чувство. Знам, че литературата описва тези неща по друг начин, но това са ми преките наблюдения.

[Jadis]

Някъде из ФБ четох, че в последно време галантността и доброто възпитание се приемали за флирт... Мисля, че е точно това. Той е мил и възпитан, а те мислят, че ги сваля...

Да, да, да! Повдигам стара тема, но и аз съм забелязала подобно поведение сред някои жени, и не мога да го проумея как не различават двете неща. Аз за себе си съм решила, че ми е най-добре, когато "пусна кепенците" и се държа по-формално. Доста спокойно се живее така, защото го има и в обратната посока това с объркването на флирта с доброто възпитание. Ако се държиш по-свободно с някого, на оня ако му е слаб ангела, решава, че го сваляш. Въпреки че при мъжете е по-рядко.
Жените искат да са винаги по-по-най и като че ли са по-склонни да тълкуват погрешно сигналите, които им отправя другата страна. Човекът е възпитан и учтив, държи се добре и тя решава, че той флиртува с нея и театрото започва.

Иначе е тегаво да се работи в почти изцяло женски колектив, а ако има един мъж..леле майко, ще се избият. На мен може да ми се наложи скоро да работя в такава среда и много се чудя дали да се съглася. Досега не съм имала жена за шеф, при това по-малка на възраст от мен и не знам как ще я изтърпя. 

[posleden]

и не знам как ще я изтърпя.

Ще я омагьосаш. С течение на годините добих страх от жени. Да!

[Veleroth]

и не знам как ще я изтърпя.

Ще я омагьосаш. С течение на годините добих страх от жени. Да!

Разбираемо е.

[Jadis]

и не знам как ще я изтърпя.

Ще я омагьосаш. С течение на годините добих страх от жени. Да!

Хаха, да. Да видим дали ще ме одобрят, че както казах, само жени. То първо интервю, сега второ. Може и на трето да ме пратят за длъжност пенкилер   
А по темата за ревността - аз съм на периоди. Сега съм в такъв, че ревнувам и като си въобразя нещо, става страшно. Определям ревността като липса на увереност в себе си и собствените сили и страх да не те изместни някой "по-добър".