Време е и аз да посея моето семенце в тази тема като изразя моето мнение по тази болезнена тема за много и благодарна за още толкова. Ревността се поражда от няколко фактора като махнем самия факт, че е първичен инстинкт.На скоро се борих с такъв проблем, но не бих го нарекъл точно ревност, а по-скоро липса на доверие, защото този човек ми изгуби много брутално доверието, говоря за моя партньор, но това, сега не е от значение.
Хората бъркат едното с другото, ревността се поражда, когато го няма доверието и също така, когато човек няма нужната самоувереност.
Когато човека няма нужната самоувереност, той се чувства застрашен от самия факт, че може да бъде заменен от някого "по-добър" от него, тогава, той почва да притиска половинката си към себе си с опасност да не я загуби и от тук се пораждат повечето така наречени "токсични връзки".
Когато го няма доверието, човек почва да ревнува всичко живо и не живо, даже самата му половинка, защото, примерно, не му е обърнала нужното внимание. Това се вижда най-често, когато се появи някаква причина за съмнение в определения човек.
Според мен, ревността е лесно поправим инстинкт, когато човека е готов да работи в-у него и половинката му е готова да му помогне, но всичко това става с много усилия и търпение най-вече.