Направих го! Намерих ги!
Пуснах си релаксираща музика, запалих свещ и легнах. Картината, която изплува пред мен е запечатана в съзнанието ми от дете - една обсипана с зелени жита нива, от едната страна стар селски път, от другата гора. Животните започнаха да излизат - първо вълк, сърна, мечка, кон, еднорог дори, бръмбар, орел, мравка, елен, катеричка, зайче... Вълкът гледаше от страни, но някак все едно следи. После се приближи, подуши ме, остана. А след него до мен легна елен. И всички останали идваха - подушваха ме, гледаха ме, някои се приближаваха, други бягаха изплашени. Изведнъж от нищото като че ли изскочи лъв. И прогони всички - без вълка и елена.
Постоях с тях. Вълкът беше най-спокоен, доброжелателен. Свря се в мен. После тръгнах с тях - вълкът от ляво, от дясно - еленът, до него - лъвът. Вълкът беше спокоен, все едно винаги е бил до мен. Еленът вървеше гордо, грациозно. Лъвът пазеше - силно, крайно. Седнах пред гората. Вълкът от едната страна, от другата - еленът. Протегнах ръце към лъва. Той се противопостави първоначално, изрева. Но бавно, много бавно се доближи до мен и падна в краката ми. Гледаше ме като бебе. После така се изви, че да го яхна и ме заведе до чешма с искряща, бистра вода. След това отново вървях пеша, а когато се спънах, еленът ме повдигна с рога. Чу се куршум от към гората - лъвът подивя. Вълкът остана спокоен, близо до мен. Поставих дланта си на пръстта, тя се отпечата, а вълкът постави лапа върху нея. А след това еленът отново ме вдигна, насочвайки ме на къде да тръгна. След това легнах на зелената прекрасна трева. Вълкът постави глава на гръдта ми, еленът - гордо отстрани, а лъвът зае позиция пред мен - да пази сякаш...
Чувството е прекрасно! Повече от удивително! По време на изпълнението, изведнъж почувствах дясната си длан така, все едно да падне... все едно във въздуха я държа, а бях легнала на леглото...
Със сигурност ще опитам пак. Всичко това ме отърси от трудностите в момента. Почувствах се силна, знаеща и... пазена!
А какво са Еленът и Лъвът?